Споделена история от Проза, литература |
Игра на съблазън или Писмото, изпратено до моя мъж
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1691 пъти
Днес не ти пише твоята любима, нито спътницата - онази, с кратките и ясни думи. Днес не ти пише мъдрата съпруга, която с нежната си обич полага длан на рамото ти и вярва в мечтите ти. Днес не ти пише жената, която разтапяш в безумната си страст, която познава всеки миг от тялото й и чиито очи те палят и подканят към портите на първичните изживявания. Днес не ти пише кротката другарка, която подрежда дома ти с толкова мисъл и прецизно реди в него, както вазите, така и любовта си.
Днес ти пише непознатото момиче. Онова, което ти позна, когато за първи път се заслуша в смеха ми и което те подкани да си поиграете в есенните листя. Днес ти пише точно тя, която винаги ще те усмихва и предизвиква, която никога няма да познаеш до край. Онова, непознато момиче, което те кара да гориш от ревност, защото флиртува с всички хора и в чиито длани въздишаш, когато спре милувките си на твоите устни.
Днес ти пиша не, за да те запозная с нея, тя за теб винаги ще си остане една чудна енигма, днес просто в пристъп на спонтанност реших да те поканя да потанцуваме, да опитаме захарния памук на живота и да се плъзнем по дъгата. Днес искам да те предизвикам, да те накарам да забравиш това, че си възрастен и да поиграеш с най-тайнственото момиче, което познаваш.
Онова, сещаш ли се, което се дръпва преди целувка и се смее, което със закачливия си поглед те побърква, предизвиква, възбужда. Онова, което танцува със затворени очи и лежи в тревите, за да събира слънце. Онова, което се съблича в полумрака на стаята ти, но никога не остава гола пред теб, защото й е скъпа свободата.
Днес тя ти пише, за да ти каже колко е радостна от това, че я има. Да ти сподели малка част от същността си и да ти каже, че планува скоро да те изненада с някоя нова щуротия.
Днес ти пише непознатото момиче. Онова, което понякога мълчи в стаята до теб и което свежда погледа си, за да не разбереш мислите й. Онова, което се измъква от прегръдките ти нощем и отива да разговаря с вятъра и звездите. Онова, което крие листята, които изписва зад гърба си, а после ги изгаря, за да не прочетеш с колко възхита и преданост ти посвещава стихове. Онова момиче, което най-пламенно те е целувало в средата на някой спор, за да забравиш гнева и дадеш път на по-хубавите емоции в душата си.
Днес ей тъй, в порив на детска спонтанност, реших да те поканя да потанцуваш с нея. Танцувай, гали, възхищавай се и се възбуждай от извивките на тялото й, но внимавай! Не искай да целуваш, не искай да махаш последния воал, защото в същия миг тя със звънък смях ще те отблъсне и ще изчезне, ще остане само като показалец, възпрял жадните ти устни, ще се отдалечи в загадката на своята предизвикателна усмивка и ще остави от теб само купчинка никога нестихваща жар.
|
