Споделена история от Проза, литература |
Кои сме ние ?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1745 пъти
КОИ СМЕ НИЕ?
Рязката смяна на настроенията винаги ме е озадачавала, особено, когато
става дума за промяна, в която не влизат алкохола и синтетичните наркотици. Победата на спортната площадка, печалбата от хазартната игра, хубавата книга, брилянтния филм, невероятната музика на времената са способни да изстрелят хората в една съвсем различна орбита от емоции и чувства.
Винаги съм намирал това за твърде странно от гледна точка на перманентната реалност, която не може да бъде излъгана с победа или печалба, а що се отнася до музиката и филма те са просто една част от безкрайния ни живот и въобще не бива да бъдат част от подобни разсъждения.
С голяма доза увереност мога да твърдя, че не самата победа или музика променят духовното състояние на индивида, желанието за въздействие на самия АЗ от нещо придава на нещата безпощадна сила върху самите нас.
Когато погледнем нещата от подобен ъгъл си даваме сметка, че и негативните емоции са продукт на едно подобно вътрешно желание за нещастие и дори наказание.
Новите поколения нямат съвест, ние учим за нея от интернет и телевизията, от фалшиви герои и трудно разбираеми за модерния човек идеологии, и когато направим нещо, което противоречи, на онова което сме видели на големия плосък екран твърде често се опитваме да накажем себе си посредством тъжната музика или драматичния филм, а когато те окажат влияние върху нас, те несъмнено го правят, ние се чувстваме доволни от себе си, сякаш сме провокирали някаква дълбока, дълбока тайна в нас и сме изкарали наяве истинския човек от себе си.
Всъщност това е една голяма лъжа. Няма истинска причина да се чувстваме тъжни или виновни, в нашето съзнание всичко е засадено още преди да започнем да водим някакъв съзнателен живот, много преди това. Реакциите ни не са плод на някаква вътрешна отговорност или инстинкт, те са съвкупност от всичко видяно и чуто по време на нашето несъзнателно израстване.
Ние не трябва да се срамуваме от подобно нещо, просто защото не сме виновни.
Истинския човек умря, замести го телевизията и интернета, EA GAMES заместиха раните по колената и счупените ръце, прогнозата за времето промени гардероба ни, лошите новини промениха завинаги съзнанието и мисленето ни.
Вярата в щастливия край беше набрала скорост, но твърде скоро всички разбрахме, че това са просто приказки на остарели хора в един нов свят. С любовта, нежността и искреността започна да се преекспонира до такава степен, че те загубиха истинската си стойност и се превърнаха в една почти парична единица измервана от скалата на егоизма и простотията. Музиката на вековете – Моцарт, Шуман, Бах, Цепелин и Пърпъл сега е заместена от лигавщината и посредствеността на модерния империализъм в лицето на поп изпълнителките превърнали най-съкровените чувства на ерите и вековете в едни нищо и никакво незначещи думи.
Ние страдаме от това, аз страдам от това.
Страдам защото, когато се опитвам да изразя чувствата си върху белият лист хартия се досещам за някакви невероятно глупави филми, песни, които съм чул не знам кога и къде.
Не слушам себе си, и как бих могъл? Твърде отдавна съм загубил истинското аз, онова аз, което всеки трябва да има, но никой всъщност няма.
Болно и тъжно е това, човека сам уби себе си, посредством онова, което трябваше да го пренесе в новото време.
Е уви, ние са самоубихме и още малко време ни остава до като всички осъзнаем какво сме направили.
Физическото ни пренасяне в новото време бе като сбъдната мечта – красиви тела, лекарства от ново поколение, които позволяват изключително бързо възстановяване от до скоро смятани за непреодолими болести, неимоверно израстване на човешкия ум и потенциал, прекомерното влияние на личността върху масите от хора, въобще красотата като физическа черта беше вкарана в пантеона на човешката митология.
Какво загубихме всъщност?
Отговора се крие във всяко едно АЗ от онези седем милиарда, които населяваме планетата си. Да, разбира се, има изключения, винаги ще ги има
- Буковски, Селин, Фьодор и още не много други, те се опитаха да ни покажат къде сме сбъркали, но ние не пожелахме да разберем.
Загубихме инстинкта си, загубихме душата и сърцата си, позволихме те да бъдат повлиявани от безтелесни явления и радио сигнали, позволихме да убиваме себе си по интернет.
Позволихме на фалшивата ни съвест и коварните ни сърца да ни дърпат напред към прогреса и просперитета, позволихме ползата и интереса да изместят любовта и истината, лъжата и фарса замразиха искреността и топлотата у човека, създаденото от нас ни промени по такъв начин, че вече само в рамките на научната фантастика е да обърнем тези процеси и да възстановим себе си, не от времето на хомохобилис или хомо еректус, а просто от времето на човека преборил средновековието и сътворил ренесанса.
Кой сме всъщност ние и кои наистина са нашите бащи и майки?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6aafb0b7ae |
|
1. "Истинския човек умря, замести го телевизията и интернета, EA GAMES заместиха раните по колената и счупените ръце, прогнозата за времето промени гардероба ни, лошите новини промениха завинаги съзнанието и мисленето ни. "
ето тук много ми хареса градацията в изречението.
Хубаво есе...ако си поиграеш да го структурираш още мъничко, идеята ти ще стане още по-достъпна.
Когато изграждаме текст, особено в подобен на публицистиката жанр, е хубаво да мислим за читателя. Плавното преминаваме между абзаците ще ти донесе по-прецизна завършеност.
Сега прилича на събрани на куп емоции и въпроси за съвремието и изгубената човещина в човека, но има какво да оправяш откъм стилистична гледна точка.
Защо следващия път не опиташ да вмъкнеш някъде из редовете си и някой авторитет. Екзистенциалната криза, за която говори Далчев или пък някой философ. Например за съвременното гражданско общество и идеала за него по Хабермас?
Просто идея, която би ти помогнала да подкрепиш тезата си с думи на световно признати автори?
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: bf2bcde01e |
|
2. Интересно есе. Не съм съгласен с по-голямата част от написаното, но поне си изложил идеите си емоционално.
Има няколко места, където изказът ти може да бъде подобрен. Не е лошо да изчистиш всички грешки, които си допуснал с членуването. Учителката ми по български език в гимназията беше дала едно много простичко правило - ако може да се замести с "той", значи се членува с пълен член.
Аз бих вмъкнал авторитети само ако съм ги чел.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 1fe88f143c |
|
3. Здравейте.
Разбира се, че има грешки и има какво да се желае от към стилистична гледна точка.
Днес просто споделих едни впечатления, които се натрупаха в мен с времето.
Що се отнася до авторите, двама от тях са ми любимци ;)
|
|
