Ангели
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1913 пъти
Тишината ме убива,
всеки път щом я чуя гласът ми затихва,
а сърцето ми само слуша..
Слуша смеха, щастието, плача,
слуша думи на радост,
изречени в някогашен рай..
Чува стъпки плахи,
нахлуващи в моя тъжен дом..
Тишината заглушава всичко в мене,
треперя, но вече не от любов..
Обичах силно ангел,
изгубил се вече в онзи "Рай"..
Другите дяволи бяха..
И някой от тях ми каза,
ангелът е дявол скрит,
твоят пъзел той не ще подреди,
завижда на всеки който те има,
но обича само своята плът..
Ангели не съществуват,
те са плът на тихи, дълбоки води..
Обичат ли, мразят ли..
Спомени не таят..
Щастие не създават,
а само го поддържат,
за да може някой ден
в омраза да го превърнат..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 8796da5e20

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Моля за извинение! Бих искала да се обърна към модераторите. Бихте ли преместили дадената история в категория: Проза, литература :) Модератор: Няма проблем, преместихме я

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: be37f16a8c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не го приемам за стихотворение, понеже няма никаква рима, но все пак е красиво написано като думи.

 

...