Споделена история от Проза, литература |
Майстор Lupus
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1371 пъти
Майстор Lupus
Построил съм лудници, затвори, бардаци, гробища, кланици,
болници, учреждения, търговски центрове, хранителни вериги
пътища направих,
майстор съм, със пачки,
пия вино, имам пички
цялата страна е моя, ще държа човека-моята жена,
ще го държа във унижение, болест, срам,
ще го показвам, раздавам, наказвам,
ще го хфърлям, ще го мачкам, почти ще го убия
след това за пички, пачки, алкохол, ще го оправя
АЗ ще го помилвам, но ще го държа за бъдещи успехи,
АЗ ще побеждавам да се знай, че АЗ съм най-голям,
най-престъпен, без страх от човека,
във психиатрията ще го хвърля, за затвор го готвя,
да го заплаша, да го затрия, Ще го бия с всички
- с песове, помиари, вълци,
ще го упоя,
щe го успокоя с лекарства,
за Чаира е подготвен.
Работа е, моя, ваша,
над него се сберете, следете, носете.
Майстора беснееше:
- С моите жени, с мойте Lupus,
на помиар-парцал ще те направя, АЗ го правя, АЗ го правя!
Остатъка, търпя го тридесет години,
доказателства събра - това е бога Lupus,
Българския Lupus - тариката,
Някога в умора устите му мълвяха -
"Отче наш,
който си на небесата
...
избави ни от лупавия
...
амин. "
Жената, собственик на храма, чу го,
намери си сама Катила
и спусна се в романс.
Великата любов неудържима
- на върха в Топ седмична класация.
Направиха остатъка на шут, твориха шибан.
След този акт, съдбата на човека беше същата:
- пътища, хранителни вериги, лудници, наказания.
Казваха го, сочеха го - Той е, правеха го с отвращение и злоба, алчност.
Много от народа го мина, (повечето Lupus),
направиха го свикнал, почти жив,
подчинен на всеки Lupus.
Човека нямаше съпротивление.
Проблема, без личност, без психика, без корен си рече - тез какви са,
Българи са, християни... кръщавали са цялата Русия,
отиде в близката джамия
и каза:
- От днес,
ислям е моята религия,
дори и там да има Lupus.
Няма да заколя агне,
но нищо, ще страня
от това.
Първата награда за шута бе:
- във малка книжка бе написано
за малката костица във ушите.
Спомената,
явно беше със значение,
значи не биваше да е във възпаление.
България, на Майстор Lupus, бе доволна - маанахме двата крака,
победихме го, излъгахме го, изложихме го.
Всички Lupus получиха поредната си сума пари с жени.
Пиха ракия.
Бяха доволни, жените им задоволени, понякога когато е така го оставяха на мира,
казваха му - нии да сме добре за да чувстваш това,
не сме ли добре - твойта майка.
Шута рече:
- България катилска, мойта наглост вече тридесет години да присъствам в тази територия Велика,
собственост на Lupus,
постигна в мене отчаяние -
на Чаира призвание. Ти научи ме на благодарност за псувни и болести, за
Народа Lupus,
жените, казаха:
- лайно,
не ще да пие от кръвта Христова
не ще да ръфа, не ще пари да дава,
отървали сме се от педала.
С Lupus най ни е добре.
След което си легнаха с катила.
Заедно творяха геноцид.
Под топлината на големите пари,
опиянението от кръвта, извираща от кланиците, лудниците.
Lupus трябваше да има, иначе горко му на човека.
Човека трябваше да дава. За да е жив.
Lupus рече:
- внимавай, че ще те набия?
- Бие, бие, с бес и гняв го прави.
Туй християнки маниер е - бит, култура.
От лапета ги плашат,
дорде се отворят, допуснат,
паразита Lupus във сърцата,
във ума.
Човека рече:
- Не ща да съществувате, затуй,
като англииските войници,
със капки чаено масло ще постигна отчаяние,
с което,
може би ще разбера,
как да ви убия, Lupus.
Нищо, че откак се помня, без съпротивление.
Lupus-ът вбесен:
- Построил съм лудници, затвори, бардаци, гробища, кланици,
болници, учреждения, търговски центрове, хранителни вериги
пътища направих, голем съм, майстор, заслужавам,
във целата си глупость, сила,
да накажа
поради горепосочената му наглость,
тоз човек, дека е никой,
без значение кат мъж,
... но като жена голем.
Да го накажа със смърть, чрез тормоз!
Катили Български, пълнете!
Проблемът мълчеше.
Знаеше - не може победи героя,
шампиона, дека ЦЕЛА СЕДМИЦА я клати,
победителя,
за всяка работа борец,
хлебаря, доктора, Песа, слугата, майстора, сестрата...
Не може махна работата им от свойта плът.
Престъпната полиция, съда, жените, ученичките, работниците, гражданите, селяните,
учителите, психиатрите, търговците... казваха - война! Дееба твойта майка! Кълняха.
...
Паразитите искаха кръв!
...
Чакаше до понеделник
за масло
от чаено дърво.
|
