Есе за вярата и милосърдието.
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 10466 пъти
Така здравейте на всички,
това есе което сега ще напиша искам да знаете, че е за един конкурс за това моля казвайте найстина какво мислите дали ви харесва или не, защото е важно за мен!!!

Всеки човеки съзнателно и несъзнателно върши добри и лоши дела. Едва ли има някой, който да не е помогна на нуждаещ се поне ведъж. Разбира се, трябва да разграничаваме моментите в, който един човек найстина се нуждае от помощ и тези в, който той просто ни използва. Темата на това есе е вярата и милосърдието...
Веднъж си спомням, че в библията четох една притча за митаря и фарисея. В нея се разказваше за двама мъже, който отиват в храма да се молят. Фарисеят застава точно в центъра на църквата след, което той започва да се моли и разказва на БОГ на кого е помогна днес и т. н (един вид се хвали в молитвата си). Докато митарят се скрива в ъгъла на храма и в молитвата си той признава пред БОГ колко е грешен и го моли да му прости греховете. Та така според мен молитвата на митаря е достигнала до БОГ, а молитвата на фарисея не, защото няма смисъл да направиш нещо добро и след това да се хвалиш на всеки. Тогава няма да има никаъв смисъл... Или пък да помогнеш на някого и след това да му го натякваш докато той не ти се отплати с нещо. Според мен за да бъде едно добро дело истинско не трябва докато помагаме на определеният човек да мислим какво ще получим в замяна. Това е като с любовта. Все пак ние обичаме семейството и близките си но не очакваме те да ни дават нещо заради това.
Колкото до вярата... Аз мисля, че всеки човек би трябвало да вярва в БОГ, защото той винаги е милостив и състрадателен към нас. Прощаваа ни винаги когато се покаем истински за тях, а до колкото знам не всеки човек би постъпил така. Разбира се за някой неща се изисква повече от едно извинение за да може определеният човек да ни прости. Знам ли....? Може би доказателство, че тези грешки няма да ги повтаряме повече.
И в този ред на мисли ви съветвам винаги с каквото ви е по силите да помагате на този, който истински се нуждае. Както и просто да повярвате, за някой неща не се изисква да имаме дълги и многословни обяснения, а просто вяра. И знайте, че винаги можем да бъдем много по-добри :)








Много се извинявам ако имам граматически или пунктоационни грешки!!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: d3f5e902b0

гласове: 1 2 3 4 5   (11 гласа)

1.   Здрасти, на времето имах само 6 по български и литература в Гимназията и специалитетът ми беше Есето. Имам и спечелени конкурси на национално ниво. Първо - не се извинявай за правопис и пунктУация, те не са обект на оценяване обикновено. Анализ на Есето. 1. Харесва ми много темата на есето, но е недопустимо следното изречение „Темата на това есе е вярата и милосърдието... “ Темата е в заглавието. Няма нужда да пишеш отново. После темата се отразява в ТЕЗАТА ТИ 2. Тезата „Според мен за да бъде едно добро дело истинско не трябва докато помагаме на определеният човек да мислим какво ще получим в замяна. “ Доказала ли си тази теза? Според мен до някъде, до колкото човек може да докаже такава теза с един цитат от Библията. „Аз мисля, че всеки човек би трябвало да вярва в БОГ, защото той винаги е милостив и състрадателен към нас.“ Тази си теза си оставила НЕДОКАЗАНА. Ако конкурсът е свързан с християнството, ти трябва отново да намериш притча или текст в Библията, което разказва за милосърдието и състраданието на Бог - Ето добър източник http://www.pravoslavieto.com/bible/pritchi/ Хубави тези, ако есето е по „Християнска етика“ или конкурсът е на някаква църковна организация. Ако конкурсът е светски са ти много бледи примерите и се ограничаваш с чисто религиозния си поглед върху темата. Къде са ти примерите от литературата и от ежедневието, от твоя живот? Къде си забравила философите, философиите? Ако конкурсът е към някоя църква с малко повече примери ще можеш да имаш реален шанс. Ако конкурсът е светски, няма как да спечелиш.

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 87f6fe7401

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   така номер едно благодаря ти за коментара много.... всъщност, ако трябва да съм чесна мислях да напиша пример от моя живот обаче не мисля, че ще е редно например да давам примери аз на кой съм помогнала ще ми се стори някак си не знам... Иначе за тези тези, който съм дала. Ако си прочел/а цялото есе ще видиш, че съм писала за повечето неща не е нужно да имаме дълги и многословни обяснения, а просто вяра, което поне аз до колкото разбира означава, че не трябва да доказвам нищо. И всъщност конкурсът е организиран от пловдив... Аз вярвам до някаде че може да спечеля но не очаквам, защото знам, че винаги ще има по-добри от мен. Есето го прочетох на баща ми той го хареса (с изключение на правописните грешки ;д). Аз не съм за наградата за мен е важно просто да ми го харесват пък дали ще взема нещо или не ми е все едно. А да така и не разбрах хареса ли ти като цяло есето или не? И моля те бъди честен/чесна, защото е важно за мен...! Авторката

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 0d17fd3fda

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   звучи много заучено. Лично аз не вярвам в бог и в милосърдието на хората. И бих написала в есето си моето лично мнение, макар отрицателно също ще се приеме за вярно.

 

...

горе^

преди: 11 години, 3 месеца hash: 87f6fe7401

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   номер 3 есето ми не е заучено и изрично съм писала, че това е мое лично мнение и виждане на нещата. Да би могло да се приеме но не знам някак си. Виж аз го възприемам така. За миг си представи, че си известна худижничка и, че си нарисувала две деца. Едното да вярва в теб и да казва, че ти съществуваш, а другото да казва не тя не съществува ние се получихме от взрив (например). Виждаш ли колко смешно звучи.... иначе благодаря за коментара

 

...