Споделена история от Проза, литература |
На кафе с щастието
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1965 пъти
На кафе с щастието
Една сутрин позволих на себе си да се събудя рано, по-рано от обикновеното. Станах от кревата си, обух чехлите си и се отправих към едно от безсмъртните творения на цивилизацията – банята. Там оправих по себе си каквото народното просвещение ми бе завещало, заспал, дремещ и безизразен измих очите и зъбите си. Полу гол, дарих себе си с чаша горещо кафе и портокалов сок, малък жест на света към мен... И, ето че пиех кафето и сока си, в приятната компания на самотата си и няколко книги, които ме пратиха в различната от обичайната ми орбита на разсъждения. Стоях, спокоен, чист с измити зъби и голо тяло, между четири стени, отпивах бавно от кафето си и се опитвах да си представя собственото си щастие, такова каквото трябва да бъде, не такова каквото е. Може би на някои от вас се е случвало сутрешното кафе да породи една такава необичайна празнота вътре в корема ви и не говоря за чисто биологическият ефект на кафето върху организма, празнотата като усилване натиска на собствената самота и затвореност на душата. Вън от всякаква опасност, в своят дом или квартира, между удобната компания на чаша кафе и няколко от класиците изведнъж осъзнаваме, че има нещо, което липсва на нашата мъничка идилия. Щастието, тази кучка. Трудно бих могъл да си представя щастието като някаква физическа величина на мое себеподобно, трудно защото чисто телесните физически качества на човека трудно могат да запълнят подобна празнина у душата на някого. Всичко, което ми се разкри в този момент може би беше истина, а може би не, кой знае, аз не, със сигурност. Изведнъж целият този стремеж към реализация на личността посредством някакво материално натрупване ми се видя абсурден и вместо това да ме развесели се почувствах по-тъжен и печален от обикновеното ми състояние рано сутрин, което е меланхолия впрочем. Работиш цял живот и когато в крайна сметка под някаква форма си осигурил четири стени, чаша кафе, портокалов сок и собствената си баня отведнъж всичко това ти изглежда най-срамно и позорно, удивляваш се на собственият си глупав стремеж да водиш пълноценен живот. И какво от това, че хората те познават, че са изградили положителният ти образ в правопропорционална връзка с богатствата, които ти притежаваш? Могат ли да разберат те какво не ти достига, защото видно е, че това което сам имаш не остава скрито за никого. Води ли материалното удовлетворение човека до щастието? До тази обетована земя на нашето време. Наистина се опитвам да разбера каква е ползата от целият този разкош, когато просто нещо не ти достига и това е най-важната част, частта, която другите не виждат, но тя е заложена право в теб, в центъра на твоята вселена и душа, а може би това е един общ център?
И така седя си аз, отпивам бавно, потънал в разсъжденията на абсурдната си младост, чакам уговореният час за да изляза и всичко това ме притиска в главата като ме удря по-силно от напористите къдрави вълни разплискващи се в натежалия от тропическото слънце пясък. Опитвам се да си представя собственото си щастие от някаква гледна точка, различна от установената за нашето време, различна от материалното и сексуалното, от алкохола и славата, суетата и себелюбието. Помислих си за религията, но в интерес на истината е хора като мен никога да не намесват религията в своите писания и набързо отхвърлих тази идея. След като щастието не може да има телесна или материална форма, какво може да бъде то, какво може да го предизвика и как ние и аз в частност мога да го преследвам.
Нерядко случайните ми успехи в живота ме отклоняваха от тези мои разсъждения и понякога се колебаех дали именно успехът не представлява това измерение на щастието, което се опитвах да намеря. За жалост наивната гордост породена от тези „величествени успехи” твърде бързо се стопяваше под напора на страстите и терзанията ми относно собственото ми битие и бъдеще.
Някога Томас Джефърсън е казал, че всеки човек има правото да преследва своето щастие, нещо което може би обяснява защо хората припознават своето щастие в различни форми и измерения. Да преследваме, да търсим и откриваме, да разкриваме и научаваме. Това е всичко, което се опитвах да направя. Повярвайте ми, няма по-добро място да потърсиш истините за себе си и за това, което наистина искате от собствената ви душа, но разбира се това е процедура, която се извършва в строго ограничен кръг, сиреч изисква пълна самото на тялото и духа. При едно такова състояние над вас се извисява внезапно идеята за голотата на човешкото тяло. Мигар е нужно да свалите дрехите си за да бъдете видяни голи, такива каквито сме всички всъщност?
Попитах себе си, ако днес ти оставаха 48 часа живот, ако днес и утре е всичко, което имаш, всичко което притежаваш и можеш да се разпореждаш с него, какво ще направиш тогава? Ще пиеш кафе ли, ще мислиш за щастието ли? Не, ти ще отидеш при него, ще го прегърнеш и целунеш, ще погалиш снежно бялата му нежна и мека като коприна кожа. Това е то щастието приятели, една целувка, един допир на ръцете, леко сплитане на пръстите, прокарване на неуморната ръка през бурните коси на страстта. Всичко това нерядко ми се струва утопично и твърде елементарно. Може би в този свят от идеи и представи за нас е естествено да не бъдем щастливи, да не бъдем богати, да не бъдем красиви, може би болката заема по-голямата част от нашето битие, но ето питам ви! Какво бихте направили ако всичко, което имахте е само днес и утре и нищо повече? Ще забравите ли за болката в името на по виж човешки идеал? Ще забравите ли за всички предрасъдаци и страхове, които измъчват душите ви? Ще забравите, ще простите каквото има да се прощава и ще отидете да целунете, макар и за последно вашето собствено щастие, което повярвайте не се крие в дълбочината и плътността на вашите джобове.
Така мисля аз, жената може да бъде единственото щастие на мъжа и мъжа може да бъде единственото истинско щастие за жената. Не ме разбирайте погрешно, моля ви, любовта е само една малка частица от това, което мъж и жената могат да направят. Сляпата искреност, голотата на облеченото в риза и панталон тяло, прозиращото сърце, ритъма на туптящите под напора на приидващата кръв вени, всичко това е нашето щастие и ние никога не бива да се отказване от него.
Затова скъпа знай, че ако някога ми бъде наложено да изживея живота си в два дни или в два часа, избора ми ще бъде мигновен и онова що за някои е хваната на местопрестъплението лъжа, за мен ще бъде цялото щастие на цял един живот и когато утре вече го няма, а ще остареем заедно е погребано от шума на вълноломите, ти ще оправдаеш цялото двудневно съществуване на цял един живот/
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 445a26fd9c |
|
1. А аз тази сутрин си позволих да стана по-късно от обикновено, понеже нямам часове. Обадиха ми се, да ми кажат, че днес няма да има занятия и уроци преди обед и за това след като облякох вече изкъпаното си тяло в дрехи, си позволих по-грижливо да оправя стаята си, да седна пред компютъра с чаша кафе и вече обезгазирана кока-кола.
Заглавието на историята ти ми направи впечатление и за това реших да я прочета, докато чакам да стане време за следобедните уроци.
Всичко написано е много правилно, но има хора, по-често творци , които възприемат самотата и по друг начин, който ти си описал. Като висш идеал и ценност за твореца, защото само така той има възможност да твори в хармония със себе си и на спокойствие, далеч от светските суети и битовизми. Изкуството е негова любима, а често хората създават тъжни произведения , защото мъж или жена е разбил/а сърцето им и те търсят спасение във музиката, поезията или рисуването.
Имаш талант да представиш всичко дребно или ежедневно по неописуемо инак възвишен начин, за да стигне до читателя това, което ти чувстваш. Така е, творците понякога преувеличават, за да разберат останалите душевното им състояние.
Хубава история и вярно, че сме свикнали болката да заема по-голяма част от нашето ежедневие, красотата вече се смята за рядък лукс, който не всеки може да получи за себе си или да има такъв човек до себе си, сякаш ние сме престанали да търсим щастието си, действаме болно "прагматичною", за да си извоюваме тези четири стени, банята и сутрешното кафе със сок (или в моя случай безалкохолно, макар че живея все още на разноските на човек, който се бори за тези неща).
Това е, което аз мисля.
Момиче на 17
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b4ff345a93 |
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2fdd01fbb0 |
|
3. Замислящо...
Хареса ми!
|
|
