Споделена история от Проза, литература |
Писмото ми, което той никога не ще получи.
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1412 пъти
Как успяваш да надникнеш дори и във най-тъмната част от мен? Да погледнеш във очите ми със пронизващият ти, леден поглед.За теб сякаш аз съм празна стая със отворени прозорци и когато погледнеш през тези прозорци, ти виждаш моята същност.Пронизваш ме чак до душата ми, дълбоко в мен. Стигаш до най-съкровените ми тайни и ги превръщаш във нещо реално, когато тайната всъщнст е мечта. Погледни всички звезди на небето и ще разбереш, че аз съм една от тях, една от многото. Може би за теб вече съм само една угаснала звезда, но въпреки това тя все още носи душата в себе си.
Докоснеш ли ме, аз ще заблестя отново, но оставиш ли ме, знай, че този път ще ме изгубиш завинаги.
Защо не ме погледнеш отново така? Искам отново да усетя как студения ти поглед бавно, но рязко се впива в мен. Липсва ми начина по който нежно ми шепнеш нашето бъдеще, липсва ми как ти прокарваш твоята длан бавно между моите коси. Не усещаш ли? Не разбираш ли? Кога ще разбереш, че всичко си за мен? Обожавам те такъв, какъвто си!Обожавам те заради това, което ми причини. Обожавам начина по който ме нараняваш. Знам, но не желая да го проумея. Знам, че ти ме нараняваш, но на мен това ми харесва. Ти си моят наркотик, а аз съм пристрастена към него.Аз може би обичам, а ти просто оставаш безчувствен и леден.Кога ще проумееш, че желанието да те имам гори във мен повече от всякога?
От мрачната Елизабет-Можете да прочетете само тъмната част от мен..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0052afe27a |
|
2. Сякаш откривам себе си в това.. нямаш си идея колко прилича на моята любов към някого.. хубаво е.. браво!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 34857e6b79 |
|
3. Благодаря ти, радвам се, че успяваш да откриеш нещо свързано със теб, въпреки, че е тъжно.? щ
|
|
