Споделена история от Проза, литература |
Уличен химн
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1251 пъти
когато бях клошарче
и в кофите живях,
не плачех за омарче,
редовно козче си пувтях,
парички имах, ако просех
и даваха ми милостиня,
но радост аз във мене носех,
макар че бях си от ония,
които хората не знаят,
не бях известен музикант,
ама пак не се отчаях,
бях си просто скрит талант.
тревичката бе моята любима,
тя даваше ми винаги криле,
от нея само нужда имах,
тя топлеше редовно моето сърце
и в приказките се пренасях,
щом пак от коза златен дръпна,
в кашона тихо се унасях
и грееха звезди, макар да съмва...
|
