Споделена история от Проза, литература |
Това ли е любовта?
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1564 пъти
Не мога да спра да мисля за Теб, не мога да спра да пиша за Теб, не мога нищо да направя.. без мисълта за Теб.. повярвай, чак се намразвам, че съм такава.. Слаба ли съм? , омагьосана ли съм? , какво ми става? .. Не! , това е лудост.. нима е Любов.. това ли е Любовта?? Чувствам те, сякаш си до мен.. а те няма.. виждам те.. сякаш си пред мен.. а те няма.. какво е, някой може ли да ми каже? Спя, а сякаш съм будна и пак те търся.. и пак те викам.. помогни ми.. прегърни ме.. , а теб те няма.. но сякаш си до мен.. Дали и с теб е така? , чувстваш ли се и ти по-този странен начин? , аз ще се побъркам от това да мисля за теб.. но друго просто не мога.. само Ти си в главата ми, нима други мисли нямам? .. Обсебена съм все повече и повече, а ти казах''Край'', сама излъгах себе си, че мога да те забравя.. всичко опитвах и опитвам.. но не става!! .. полудявам ли? , не съм на себе си.. пропадам.. уж казвам си''силна съм, ще успея.. '', но защо не става? .. Защото това са само думи.. а в сърцето ми отдавна, още преди да те срещна си живеел Ти и теб винаги съм се надявала да срещна.. ами срещнах те.. но те изгубих.. най-хубавото нещо, което ми се бе случвало.. загубих го, още преди дори да съм го имала.. , но това не ми пречи да вярвам, че съм се докоснала до него.. дори и мислено.. ние с теб вече сляхме две съдби.. Но ти не вярваш и се страхуваш да не те нараня.. дали за мен още те боли? .. Знам и така да е, че никога няма да го признаеш, но от себе си знаеш, няма как да избягаш.. знаеш го.. в теб аз живея.. Това ли е Любовта? .. толкова ли е мъчителна? , трудна.. невъзможна.. , а може би от страховете си я отричаме.. въпреки, че усещаме нужда да бъдем заедно, защо бягаме и сами понякога се наказваме? Любовта, тази необяснима сладка болка.. нуждата от прегръдка, целувка, от сливане на две сърца в едно, на две тела тръпнещи, изгарящи да вкусят от опияняващата тръпка на страстта.. Да, нужна ми е.. като глътка въздух, за да живея.. така се нуждая от нея, от Любовта.. А теб вече те няма и пак съм сама.. с нощта и тишината.. с деня и празнотата.. дано някой ден се завърнеш.. знай, ще те чакам.. колкото и болка да ми струва.. колкото и времето да ме убива.. аз ще те чакам.. защото знам, че от тази Любов имам нужда, за да се почувствам отново истинска и жива!
Ангелчето
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9de745dcf4 |
|
1. Ангелче, радвам се, че си послушала съвета ми и си започнала да пишеш и в проза. Така написано звучи не само по-добре, но и се усеща по-силно чувството, което си изпитвала, докато си го писала. Надявам се скоро да се отърсиш от тези негативни емоции, а защо не и една нова любов, която да те вдъхновява да пишеш по-радостни неща!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0d7e261b63 |
|
2. Мерси, надявам се и аз.
Ангелчето
|
|
