Споделена история от Проза, литература |
Къде е той
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1342 пъти
Силует, отдалечаващ се по пътя,
искра, замираща в нощта,
Започвам да забравям смисъла на думата ''баща''.
Къде е той, защо го няма?
Щастлив ли е поне сега?
Намерил ли е щастието по пътя,
по който аз загубих радостта? ...
Губя време, губя всичко,
Скрити вопли в мен растат.
Тези километри, вечно ни делят.
Той е там, а аз съм тук,
дали пък всичко да не е на пук?
Защо не казва той, че ме обича?
Защо не търси начин да опита?
Защо, защо, защо...
Защо по дяволите става все така?
Защо се радвам, когато чакам да се върне?
Защо унивам и се моля да си тръгне?
Къде за бога се изгуби тя,
къде умря онази светлина?
Защо лице заравям в плата с миризма позната,
защо през сълзи все говоря и си мисля за разплата?
Що за бъдеще вещае то-
онова полу-сивкаво петно?
В което виждам старите мечти,
летни, розови игри.
Изгубени безследно в деня,
във който сблъсках се с реалноста.
Момиче, 15г.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: c5c651838b |
|
1. Прекрасно е!!
Поздравления..
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1d0920802b |
|
2. Смисъла на стихотворението много ми хареса. Дори смисъла ти на изразяване. Има болка в него, която се усеща. Освен да ти кажа браво, за това че си на 15 год., а пишеш така хубаво. Разбира се, трябва да продължиш.
Мартин-22.
|
|
