Споделена история от Проза, литература |
Откровение
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1548 пъти
Откровение
Не знам дали е редно или не,
писмо да седна аз да ти напиша,
че толко думи казах не добре,
че ти забравил си да ме обичаш.
Че ти забрави моя весел смях,
когато ме докосваш без да искам,
а моя допир все изпълнен с страх,
май никога за теб не стана искрен.
Дали така е трябвало да стане,
та близките далечни да стоят,
не знам дали съдбата ни ще хване
в едно души, които все мълчат.
Не знам! Ах, колко страшна дума!
Не знам! Изпитвам ужас, страх!
И сякаш всичко е поредна сума,
която плащаме и всичко става прах.
А този прах от чувства изгорели,
той вятъра високо ще пилее,
а ние с тебе толко изморени,
ще гледаме как всичко бавно тлее.
И мисля си, че вече избор няма,
щом даже искрени не сме сега,
че друга ти прегръщаш и ми казваш,
че си с приятели и утре да звъня.
А утре! Утре няма смисъл,
когато чувстваш нещо го кажи….
Аз исках просто, просто да ти кажа,
че липсват ми очите ти и ти.
Аз исках да ти кажа нещо нежно,
аз исках да сънуваш моя сън,
дори навън отново да е снежно,
аз исках топлина от теб навън.
И нямаше за миг да е студено
и сигурна напред щях да вървя.
Че обич в обич-нещо споделено,
тя топли ме дори да съм сама.
Аз знам какво си мислиш във момента,
упрекваш ме и гневно ме виниш,
за всичко дето казвам като рента,
затуй, че аз съм с друг, а ти мълчиш.
И мислиш си, какво ли аз очаквам
да имам дом, а ти на кръстопът,
и само щом поискам да прибягвам
към твоите устни в твоя празен път.
Да казвам колко те обичам,
а после да обръщам своят гръб,
и никога везна да не поставям,
затуй, че те лишавам аз от път.
Не искам, о, не искам ти да страдаш!
Не искам да си скитник насред път!
Че толкова е трудно все да даваш,
а после те изправят като в съд….
О, моя обич, тъй не споделена!
О, огън мой изгаснал без вода!
Най- трудно е да бъдеш поделена,
когато ничия не си била.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a7a0d77b8f |
|
1. Много е хубаво, браво! Аз съм от най-критичните хора към поезията, публикувана в този сайт, но това наистина е написано с талант и мисъл, и това си личи. Направо ме заинтригува да прочета още твои неща. И краят е страхотен. Поздравления!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e06f1e6fc6 |
|
2. Майко, невероятно е! Имаш огромен талант! Наистина много хубаво пишеш!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1375402581 |
|
3. Много е хубаво. Като го чета, имам чувството че за мен е написано. Наскоро преживях нещо такова... , но трябва да се гледа напред и да се загърби миналото. :)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 4ab55e53e8 |
|
4. Много е добро, определено имаш талант, продължавай да пишеш! , а иначе.. тъжно.. много тъжно, но един стих трябва като го четеш да те докосне и разчувства, точно това си успяла да постигнеш и аз пиша или поне се опитвам.. успех занапред ти желая в писането(:
Ангелчето
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 5fe02fdfa7 |
|
5. От автора към номер 1
Аз съм пуснала още няколко : Обещание, Изповед и едно есе " Не искам да плача".
Благодаря на всички за хубавите думи. Да си признач честно, преди повече пишех. Даже исках да си направя стихосбирка, но съм прекалено критична към себе си и няма да го направя. Аз съм доста суров и на пръв поглед неромантичен човек. Това ми харесва... и не бих искала никой да ме вижда такава... За това и ги пуснах в този сайт :))
|
|
