Изповед - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120676)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18391)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Изповед
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1380 пъти
Не те обичах, нито пък те мразех,
не те харесвах, името ти не зовях
и всичко аз от тебе скъпо пазех,
защото ти превръщаше мечтите в прах.

Страхувах се, когато ти дохождаш,
през моята врата, във моя дом,
когато тихичко скандали раждаш
и сякаш сядаше във царски трон.

Страхувах се от теб, но не от тяло
и не от думи, нито от лъжи,
страхувах се дали ще бъде цяло,
семейството ми-дето Ти разби.

И толкова години страх неземен,
от оня дето кръв ти е предал
и толкова омраза впита в тебе,
защо все искаше без да си дал.

Защо не ме попита мен веднъж,
защо съм в стаята и пак тъжа
а идваше да сееш болна ръж,
за да докажеш кой е тук мъжа.

А твоя син, все в тебе само вперен,
ти казваше какво си предрешил
и като куче той безумно верен,
назад не гледаше, защото бе решил.

Че ти начало си, а ние края
и кой ли е по - силен от това,
незнам дали ще имаш място в рая,
затуй ти пиша тези мой слова.

Незнам дали за теб ще значат нещо,
а даже може би го правя и аз мен,
незнам защо ми стана даже тежко,
когато знаех, че не ще те срещна в ден.

Изпитах странно чувство на тъга,
защото лошото май се наказва,
че толкова години в самота
и може би смъртта ти е пощада.

Почивай в мир, какво ли да ти кажа,
щом твоя ден дошъл е на смъртта
на себе си аз искам да докажа,
че мога да забравя ориста.

Прощавам ти и ще те помня вечно
и не с добро за жалост или не,
не съм ти съдник и не ми е мъчно,
прости ми, внук съм ти поне.

Прощавай ме сега за тези думи,
ала неказаното сякаш ми тежи,
и писна ми от тези страшни суми
душата ми не ще да ги държи.

На сбогом нищо няма да ти кажа,
тъй както никога и ти не пожела
за дядо мисля че не се доказа,
и просто трябва аз да продължа.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 1 месец
hash: 3605330212
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Невероятно е тъжно и толкова красиво! Едно от малкото наистина изпипани стихотворения в сайта! Има едно две места, дето могат да се променят, но е наистина страхотно, има и рима и ритъм и смисъл! Браво!

 
  ...
преди: 11 години, 1 месец
hash: 9f0913f58e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Да, тъжно е.. но имено това е и посланието на автора от това което се е случило, предполагам е реално, иначе много добре пишеш наистина, продължавай да твориш, имаш талант!

Ангелчето

 
  ...
преди: 11 години, 1 месец
hash: efddd636d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   От автора
Благодаря ви! Не съм го сложила при другите си стихове, защото мисля че не заслужава.. Пуснах го тук, защото е анонимно. Другите, който съжо пуснах не са толкова тъжни.. но и не винаги са насочени към някого.
За съжаление това е наистина за дядо ми. След като го написах наистина ми олекна, но нищо не бих променила в стихчето... вярвайте ми : Той не заслужаваше, а аз му дадох нещо вечно. Един стих за сбогом!

 
  ... горе^
преди: 11 години, 1 месец
hash: efddd636d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Когато имаш муза каквато и да било думите сякаш сами се изписват :)) знаете как е.
Това е еинственото ми стихотворение в което не съм променила и една дума и го написах за 15 минути. Все едно ТОЙ ми го издиктува.. Написах го в деня, когато разбрах че е почина. Мама каза, че не е рдно никой да го чете, защото е лошо... Но тук.. Тук е мястото където никой няма да ме съди, защото не ме познава. А ако знае какво съм преживяла заради този човек, ще ми каже че съм била пестелива :))

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker