Погледът казва всичко
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2287 пъти
Тя стоеше сама в стаята и се чудеше дали въобще някога той ще я забележи. Тя го познаваш от година преди да го забележи. Тя беше девети клас, а той десети. Тя никога не бе предполагала, че ще се влюби в него толкова много. Той бе година по-голям от нея с пъстри очи, омайна усмивка, красиво и набито тяло, странна, но чаровна походка и леко срамежлив. А тя беше просто момиче, което никога не се е чувствала така към момче. Отначало искаше само от време на време на му вижда лицето, но с времето осъзна, че това не е достатъчно. Тя никога не си бе имала истинска връзка. Но в него виждаше нещо различно. Виждаше не само красиво момче с омайна усмивка, а много забавна личност, която обича веселието. Мислеше, че имат нещо общо. Даже имаше време когато мислеше, че той също може би изпитва нещо към нея. Обаче с времето имаше чувството, че той само се подиграва с нея или просто не я забелязва, сякаш бе невидима. Същност тя искаше да е невидима. Мразеше хората да я обсъждат, критикуват и обиждат. Макар на 16 тя бе се преборила с много интриги, лъжи, обиди, неприятели и дори много добри приятели, на които смяташе, че може да вярва, но тя сгреши. Мислеше, че познава хората. Винаги се опитваше да не ги съди и да потърси причина за държанието им. Но тя отново сгреши. Не можеше да вярва на никой. Дълго време бе тъжна и самотна. После се влюби. За жалост това бе хубаво само в началото, като безобидно харесване.
Всичко запозна, когато чакаше автобуса на автогарата. Беше изморена от дългия учебен ден. Искаше само да се прибере и да си почине. Чакаше автобуса да дойде, да качи багажа, да влезне в автобуса и да седне. Той също бе там. Изведнъж погледите им се засякоха. Тя никога не се бе чувствала така, сякаш хиляди пеперуди летят в корема й. Беше и толкова хубаво. Но внезапното зяпане стана леко неловко и двамата извъртяха погледи. Сърцето и туптеше силно и едва въздържаше усмивката си. След като влезнаха тя седеше на първата седалка откъм пътеката, а той най-отзад по средата. Винаги щом се обърнеше виждаше лицето му как гледа към нея. Чудеше се да ли този поглед е за нещо хубаво или просто си мисли, защо това момиче се обръща толкова често. Когато стана време той да слиза тя се бе замислила. Изведнъж усети как някой се подпира на нейната седалка и плавно се надвеси към нея с лека почти срита усмивка. След това той слезе. Не си казаха нито сума, но тя се почуства толкова щастлива, че не спря да мисли за него. Не си казаха нито дума, но хората казват, че погледа говори повече от думите.
С времето погледите им често се засичаха. Тя го харесваше повече и все повече и от погледите мислеше, че и той има някакви симпатии. Но с времето каквито и симпатии да е имал той тя смяташе, че с нейния срам е убила всички шансове да бъдат заедно.
Тя провали всичко през един понеделник. Тя имаше последен час час на класа, а той нищо. Не знаеше, че той ходи на клуб при класната й госпожа. Стоеше си спокойно на парното с приятелки от класа. Те не подозираха, че тя си пада по някой особено по него. Изведнъж докато тя си стоеше спокойно той мина край нея и развали цялото й спокойствие. Разстреперя се и се чудеше как да привлече вниманието му. Той се спря на отсрещното парно с негов съученик и просто си приказваха. Тя не можеше да каже една смислена дума и не можеше да спре да гледа към него. Погледите им пак се засякоха. Той я гледаше може би бе решил да прекрати това неловко гледане и просто да й се усмихне. Но той не знаеше, че тя е много срамежлива. Той може би й се е усмихнал или просто това в бил тик на лицето, но тя се изплаши и моментално се обърна. После като се обърна пак към него усети или неловкото чувство да се усмихнеш на някой и той да не ти отвърне, или очудата защо тя гледаше толкова уплашено и притеснено и защо е било това неловко обръщане. След малко учителката дойде и тя влезна в час. След като седна спокойна на чина си и леко засрамена от случката видя как той и още няколко човека влизат да карат час с тях. От начало бе объркана, но после разбра, че това е бил клубът на госпожата. Всички започнаха да се молят да госпожата да ги освободи и тя го направи. Обаче както винаги момичето бе голяма глупачка. След като влезна забеляза очарователната му усмивка, а когато тя си отвори голямата уста за да се прибира, внезапно усмивката изчезна. Тя се почуства много глупаво. От този момент нататък той не я гледаше така както обикновено. Тя всеки път си казваше, че ще се осмели и ще му се усмихне, но никога не успяваше да намери сили от страх или проклет срам, да не й се изсмее в лицето. От този ден всеки път, когато минеше през нея се виждаше, че навежда глава към земята и не смееше да я погледне в очите.