Той е батман - глава 3 - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97773)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23012)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Той е батман - глава 3
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1030 пъти
Момичето отмести поглед от Батман и погедна към Жокера. Чак сега забеляза, че той я гледа, но странно.. Сякаш правеше нещо, това още повече я изплаши, тя не знаеше на какво е способен този тип, нито пък другия. Можеше да се случи всичко, а тя нямаше как да избяга, бе далеч от оживения Лондон сега сякаш бе в пустиня. Просто бе в капан между двама луди.
Ейвъри се огледа притеснено, но нямаше полза от това, нямаше полза и да крещи, нямаше полза и да бяга, ами какво да направи тогава? Отново въпрос без отговор, тя вече не броеше въпросите, които изникваха в главата й, но може би бяха към 20 дори и повече.. Толкова много мисли, толкова много ужас се изсипаха накуп в нея, сякаш бе чаша готова да прелее..
-Спри! -извика Батман и хвана здраво за ръцете Жокера, за бога сега с какво да спре - още един въпрос изникна, сякаш бяха някакви бацили и се размножаваха за секунди. Това бе толкова вбесяващо за Ейвъри..
-Но защо? Така ще си спомни!
-К-какво да си спомня? -Ейвъри се учуди от себе си, от смелостта която придоби за миг. За това, че най-сетне попита, малка победа за нея, това я накара леко да се усмихне, но отново след миг се върна в реалността.. В тежката реалност!
-Една нощ. -защо по дяволите този хахо трябваше да бъде толкова мистериозен -гневеше се вътрешно Ейвъри, но външно не смееше да мръдне, сякаш ако направеше крачка щеше да падне в някоя пропаст.
-Престани! -извика отново гневно Батман и стисна още повече ръцете на Жокера.
Следващите мигове бяха в пълна мъгла за Ейвъри.. Това което най-ясно видя бе как Жокера и Батман се сбиха, с лед това Батман я взе.. Поведе я на някъде, тя нямаше сили да се бори, просто той бе прекалено силен, прекалено.
Ейвъри отвори очи, но не видя нищо, бе пълен мрак.
-Ох! -тя се хвана за главата, болеше я ужасно много. Тя вдиша и издиша и внимателно се изправи.. Мрака я обгръщаше изцяло сега може би наистина щеше да падне някъде. И изведнъж навсякъде се осветли, сякаш изведнъж бе станало ден. Момичето закри с ръка очите си, докато свикне с ярката светлина и след това се огледа.
Бе трудно да се разбере къде бе тя в момента. Мястото бе огромно и някак си разделено. Отляво на Ейвъри се намираше огромен екран със свързани най-различни клавиатури имаше и доста листа разхвърляни навсякъде. Пред нея се намираха две големи врати, за които тя залагаше че се отваряха с дистанционно. Отляво имаше нещо като хол, голям плазмен телевизор, джойстици и конзола, голям диван, маса и много храна върху нея.. При видя на храната Ейвъри осъзна, че коремът и много се бунтуваше. Тя се завъртя и зад нея се разкри леглото, явно на което бе спала, огромно кръгло легло с емблемата на.. Батман!?
-Добре ли си? -дълбок мъжки глас се разнесе из огромното помещение и стресна Ейвъри. Тя моментално се обърна и се озова лице в лице с Батман.. Той не бе свалил костюма и маската. Ейвъри се разочарова, но сега най-големият и проблем, че бе тук, а не в апартамента си!
-Кой си ти? ! -Ейвъри викна и това леко изненада Батман или там който беше. Той леко се отдръпна от нея. Ейвъри усещаше как след миг може би щеше да избухне, насъбра й се повече за последните няколко часа и този сън не и бе помогнал въобще.
-Хайде махни си маската, по дяволите! И защо за бога си облечен като Батман и по дяволите защо съм тук? ! Какво искаш от мен, ами онзи дето прилича на Жокера, той какво искаше? Какво трябва да си спомня!? -въпросите не спираха да се изплъзват от устата на Ейвъри и да освобождават мислите й.
-Аз не се правя на Батман! -отвърна студено мъжът и момичето се засмя, смехът и бе истеричен като на някой луд, плашещ.. Смехът й изплаши и него, той леко трепна, но се окопити.
-Значи си истинския Батман? Стига.. това е една измислица, която съществува само в книгите и филмите. -тя заклати упорито глава и една глупава усмивка се появи на красивото и лице.
-Не ми вярваш, тогава виж това!
Следва продължение.. моля ви изразете мнение, трябва да знам дали ви харесва :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 5 месеца
hash: 4e4a40a46b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Разказът си го бива продължавай. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker