Споделена история от Проза, литература |
Той е батман - глава 3
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1332 пъти
Момичето отмести поглед от Батман и погедна към Жокера. Чак сега забеляза, че той я гледа, но странно.. Сякаш правеше нещо, това още повече я изплаши, тя не знаеше на какво е способен този тип, нито пък другия. Можеше да се случи всичко, а тя нямаше как да избяга, бе далеч от оживения Лондон сега сякаш бе в пустиня. Просто бе в капан между двама луди.
Ейвъри се огледа притеснено, но нямаше полза от това, нямаше полза и да крещи, нямаше полза и да бяга, ами какво да направи тогава? Отново въпрос без отговор, тя вече не броеше въпросите, които изникваха в главата й, но може би бяха към 20 дори и повече.. Толкова много мисли, толкова много ужас се изсипаха накуп в нея, сякаш бе чаша готова да прелее..
-Спри! -извика Батман и хвана здраво за ръцете Жокера, за бога сега с какво да спре - още един въпрос изникна, сякаш бяха някакви бацили и се размножаваха за секунди. Това бе толкова вбесяващо за Ейвъри..
-Но защо? Така ще си спомни!
-К-какво да си спомня? -Ейвъри се учуди от себе си, от смелостта която придоби за миг. За това, че най-сетне попита, малка победа за нея, това я накара леко да се усмихне, но отново след миг се върна в реалността.. В тежката реалност!
-Една нощ. -защо по дяволите този хахо трябваше да бъде толкова мистериозен -гневеше се вътрешно Ейвъри, но външно не смееше да мръдне, сякаш ако направеше крачка щеше да падне в някоя пропаст.
-Престани! -извика отново гневно Батман и стисна още повече ръцете на Жокера.
Следващите мигове бяха в пълна мъгла за Ейвъри.. Това което най-ясно видя бе как Жокера и Батман се сбиха, с лед това Батман я взе.. Поведе я на някъде, тя нямаше сили да се бори, просто той бе прекалено силен, прекалено.
Ейвъри отвори очи, но не видя нищо, бе пълен мрак.
-Ох! -тя се хвана за главата, болеше я ужасно много. Тя вдиша и издиша и внимателно се изправи.. Мрака я обгръщаше изцяло сега може би наистина щеше да падне някъде. И изведнъж навсякъде се осветли, сякаш изведнъж бе станало ден. Момичето закри с ръка очите си, докато свикне с ярката светлина и след това се огледа.
Бе трудно да се разбере къде бе тя в момента. Мястото бе огромно и някак си разделено. Отляво на Ейвъри се намираше огромен екран със свързани най-различни клавиатури имаше и доста листа разхвърляни навсякъде. Пред нея се намираха две големи врати, за които тя залагаше че се отваряха с дистанционно. Отляво имаше нещо като хол, голям плазмен телевизор, джойстици и конзола, голям диван, маса и много храна върху нея.. При видя на храната Ейвъри осъзна, че коремът и много се бунтуваше. Тя се завъртя и зад нея се разкри леглото, явно на което бе спала, огромно кръгло легло с емблемата на.. Батман!?
-Добре ли си? -дълбок мъжки глас се разнесе из огромното помещение и стресна Ейвъри. Тя моментално се обърна и се озова лице в лице с Батман.. Той не бе свалил костюма и маската. Ейвъри се разочарова, но сега най-големият и проблем, че бе тук, а не в апартамента си!
-Кой си ти? ! -Ейвъри викна и това леко изненада Батман или там който беше. Той леко се отдръпна от нея. Ейвъри усещаше как след миг може би щеше да избухне, насъбра й се повече за последните няколко часа и този сън не и бе помогнал въобще.
-Хайде махни си маската, по дяволите! И защо за бога си облечен като Батман и по дяволите защо съм тук? ! Какво искаш от мен, ами онзи дето прилича на Жокера, той какво искаше? Какво трябва да си спомня!? -въпросите не спираха да се изплъзват от устата на Ейвъри и да освобождават мислите й.
-Аз не се правя на Батман! -отвърна студено мъжът и момичето се засмя, смехът и бе истеричен като на някой луд, плашещ.. Смехът й изплаши и него, той леко трепна, но се окопити.
-Значи си истинския Батман? Стига.. това е една измислица, която съществува само в книгите и филмите. -тя заклати упорито глава и една глупава усмивка се появи на красивото и лице.
-Не ми вярваш, тогава виж това!
Следва продължение.. моля ви изразете мнение, трябва да знам дали ви харесва :)
|
