Той е батман - глава 4
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1251 пъти
-Няма какво да гледам! -сопна се Ейприл и скръсти ръце си.
-Но така как ще ми повярваш? ! -учуди се Батман или там който беше.
-В какво да повярвам, а? В това, че ти си истинския Батман и че всички герои от филма са истински, реални? ! Това е пълна лудост и глупост!
-Глупост е филмът, който направи онзи идиот! Ако онзи тъп режисьор не ни бе видял сега нямаше да съществува онзи филм, който няма нищо общо с истинския ни живот! Заради него всичко се преобърна надолу с главата, заради онзи тъп режисьор изпаднал в депресия, който бе решил да мине също като теб през улица "97".. Е сигурно се досещаш кой пръв е видял!
-Жокера -допълни тихо Ейприл.
-Точно така и тогава се появи..
-Ти? Но тогава.. Трябва да си на..
-Не съм се появил аз. Всъщност аз съм на 20. Тогава там се бе появил баща ми, всичко се предава по поколение. Почти същата ситуация като с теб преди няколко часа, но се надявам ти да не направиш филм или някоя книга, отново.
Някаква врата зад Ейприл се отвори и разговорът между двамата бе прекъснат.
-Тук съм. -този глас бе до болка познат на Ейприл.. Но защо точно той трябваше да се появи сега, на това място и какво за бога правеше тук? -отново много въпроси изникнаха в главата на Ейприл.
-Х-хари? -попита плахо тя, не смееше да се обърне.. Просто не искаше да види най-добрият си приятел тук.. Човекът на който имаше доверие, човекът на който бе доверила всичките си тайни, човекът който познаваше от малка, точно този човек сега бе зад нея. Всъщност в това нямаше нищо лошо, все пак това бе най-добрият и приятел и сега тя трябваше да бъде спокойно, но не бе така.. Точно сега тя бе в пълен шок, защото не искаше той да бъде тук, просто бе адски уплашена, че най-вероятно той се е забъркал с тези хора, а тя едва ли щеше да може да му помогне накрая.
Харолд Стайлс изтича бързо пред най-добрата си приятелка. Да това бе тя, сега вече бе 100 % сигурен и 100 % шашнта. Какво за бога правеше тя тук? Устните му придобиха права линия и преглътна тежко.
-Ейприл! Какво правиш тук?
-И аз не съм наясно все още, но.. първо какво правиш ти тук? - Хари погледна плахо право в очите Ейприл и настръхна, Сега очите й от тъмно-зелено бяха станали черни, черни. Изглеждаше като някоя побъркана вещица готова всеки момент да превърне принца в жаба.
-Аз -Хари погледна към Батман. -Тя защо е тук?
-Жокера. -промълви 20-ет годишният Батман.
-Харолд защо си тук и какво ще правиш тук? -повиши тон Ейприл, а Хари отново погледна към Батман, който кимна леко.
-Аз съм Зелената стрела (за тези които не знаят Зелена стрела е един от най-добрите приятели на Батман и един от екипа на Батман).
-Какво? ... Защо не си ми казал? -момичето възмутено поклати глава, а Хари отстъпи назад. -Искам веднага да си тръгна оттук!
-Не можеш! -Батман се намеси и дълбокият му глас контрастира с виковете на Ейприл..
-И защо да не мога да си тръгна оттук, ти кой си, че ще ми забраниш? ! До колкото си спомням не съм искала въобще да съм тук! -кресна отново ядосано момичето.
-Ако сега си тръгнеш оттук отиваш право при Жокера и тогава няма как да ти помогнем! Повярвай не искаш да си при него, виждал съм какво прави с хората, които отвлича! За това за сега ще стоиш тук..
-Но до кога?
-Докато не разберем защо Жокера искаше да си спомниш... -Батман млъкна.
-Какво, какво да си спомня? - това бе един малък шанс Ейприл да намери отговорите и тя на всяка цена щеше да се възползва от това!