Аблена : Пролог - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97775)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23012)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7878)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Аблена : Пролог
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1055 пъти
Майка ми ми каза, че душата на хамелеон, никакъв морален компас, който да сочи на север, никакъв определим характер, никакъв страх от непознатото и опасното. Просто изпепеляваща жажда за тръпка, нещо различно и разтърсващо, периодична умора от еднообразието.
И ако кажех, че не исках нещата да потръгнат по този начин, щях да излъжа... Защото аз бях изгубена. Странстваща и опитваща се да открие този, който да ме накара да се чувствам жива. Заблуда ме обгръщаше всеки път когато си мислех, че съм го открила, но се оказа, че всичко и всички са еднакви. Едно и също, едно и също, еднообразие, едноличие. Тръпки, пърхащи пеперуди за малко, понякога дори студена пот, но всичко мигом изчезваше сякаш не е било и отново потеглям. Защо? Вече беше кристално ясно. Кристално ясно, че въпреки всичко аз ще съм онази, желана от всички, притежавана от никого. Противоречия, въпроси, примирие, съжаление, умора, сън, който така желаех да бъде вечен и после - пробуда. Будех се всеки път, чувствах се така сякаш всичко щеше да е различно и променено и сивото - цветно. Бродех, пътувах, с усмивка омайвах всеки срещнат, танцувах, пях, крещях, тичах, скачах, мотах се, пих, поемах все повече и повече, но не ми беше достатъчно. Бях като призрак, но... всъщност исках да съм жива. Осъзнах, че единственото, което можеше да ме чувствам такава беше любовта. Къде беше тя? Беше се изпарила, изчезнала, потънала в материалното, в мокрите удоволствия, в мръсните отрови в, които всички се влюбват и забравят за всичко друго. Търсех истинската любов, заета от други неща, от златистите напитки, от шантажите и флиртовете, танците и тръпката от притежаването на нов скъп предмет. Нямах нищо, исках всичко, с пламъка за всяко ново преживяване и обсебеност за свобода, която от време на време ме ужасяваше до така степен, над която дори не можеж повече да се замислям, обсебеност за свобода, която ме избуда, вкара ме във водовъртеж на номадската лудост, люлееща ме на всички посоки, познавани от човека. Всичко беше толкова неописуемо, неразбираемо, противоречиво и глупаво, и все още е. Опитвах се да се слея с останалия свят, но желанието ми за истинската чиста любов не стихваше, беше безсмърно, не можех да бъда сломена. Но не осъзнавах всичко това и не знаех, ..
че вече съм я открила.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker