Споделена история от Проза, литература |
Мария и Николай
преди: 11 години, 13 дни, прочетена 1422 пъти
Мария гледаше огледалото за задно виждане и търсеше някого с поглед. Беше потънала в мисли, когато една от вратите на колата се отвори и на седалката до нея седна Николай. Настъпи неловко мълчание. И двамата се загледаха към предното стъкло, по което падаха безброй капки. Проливният дъжд не спираше от дни. Градът беше сив и безлюден. Цялостната картина беше тиха, мрачна и конфузна.
Мария отмести поглед и се спря на лицето на Николай. Беше бледо, брадата му беше набола, а тъмните му очи бяха някак уморени и празни. Изглеждаше отслабнал.
-Здравей. - Устата и бе суха, а гласът и бе тих и едва доловим. За миг се зачуди, дали изобщо го каза на глас или просто си го помисли.
- Радвам се да те видя след толкова време. - отвърна Николай и я погледна в очите. Мими трепна за секунда, едва доловимо, но той видя и се зачуди дали да сложи ръка на бедрото й.
- Чакам те от час, къде беше.. - попита тя троснато и отмести поглед към предното стъкло, осъзнавайки, че дъждът е утихнал.
- Бързах, наистина. Съжалявам, знаеш че не бих те карал да ме чакаш нарочно. Толкова се радвам да те видя, толкова си красива, променена, пораснала.. Мечтаех за този ден толкова време. Искам да те прегърна и повече да не те пусна.. Обичам те!
В колата стана тихо. Дори навън вятърът утихна, а облаците започнаха да се разпиляват по красивото небе. Първите, престрашили се, започнаха да излизат навън. Въздухът стана сякаш по-чист и свеж. Имаше някаква метафора в цялата работа, усещаше се вкусът на пречистването и старта на нещо ново...
След като не издържа на напрежението в колата, Николай постави нежно ръката си на бедро й. Усети топлата и кожа и се усмихна. Тя отново трепна, а стомахът й се сви. Мария се обърна към него и се усмихна. Доближи устни до неговите и спря. Този момент е вълшебен. Моментът, в който осъзнаваш че този който си искал толкова време е пред теб. Тогава усещаш едно необяснимо и неопределимо чувство. Чувството любов.
Допряха устни и топла и приятна вълна плъзна по телата им. Изпитаха толкова чувства- облекчение, радост и любов. Усетиха, че въпреки времето отново са те, отново са там, от където са спрели и че нищо не се е променило. Нима има по хубаво от това да си с любимия човек, въпреки обстоятелствата и без "но" и "обаче"?
Леката целувка прерасна във втора, а после трета по-страстна.. Младите влюбени бяха щастливи, а навън слънцето си направи път през разотиващите се облаци и светлината му огря всяко кътче от мрачния град. Къде бях аз ли? По това време аз вървях по улицата и сякаш тревата бе по-зелена и цветята бяха по-разцъфнали. Ароматът на победа и възторг се разнесе из въздуха...
П. С. Благодаря на създателите на сайта и целия им екип. Страхотно свършена работа. Изключително съм щастлива, че има такова място, където можеш да пишеш, да се изявяваш и да споделяш, анонимно. Благодаря и на хората, които влизат тук и дават мнения и съвети. Неведнъж сте ми помагали и сте ми били от полза! Благодаря Ви!
Бъдете щастливи и усмихнати :)
|
