Падам - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97961)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23061)
 Секс и интимност (11362)
 Тинейджърски (20301)
 Семейство (4912)
 Здраве (7898)
 Спорт и красота (4122)
 На работното място (2211)
 Образование (6036)
 В чужбина (1306)
 Наркотици и алкохол (938)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13392)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Падам
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1357 пъти
Аз летя... Не,... падам... Крилете ми, безпомощно отпуснати, не помръдват... Тежестта им не ми позволява да се издигна нагоре, да избягам... Тялото ми, сякаш безжизнен труп, се оставя в ефирната прегръдка на въздуха. Пръстите на ръцете ми, до този момент свити, бавно се разтварят. Не ги усещам... Толкова са студени... Като късчета лед...
Тишина... Нежна, спокойна, мъртва... Полу-отворените ми очи се взират все нагоре, където мекият син оттенък на необятния простор ме поглъща... Приспива ме, унася ме, събуждайки копнежа за така желаните, но непостигнати мечти... Погубва ме...

Вятърът брули лицето ми, подхваща косата ми, заиграва се с нея. Шепотът му, като вълшебно заклинание, диктува ритъма на гаснещото ми сърце. Той сякаш ме разтърсва, припомня ми пагубната реалност, след което отново ме оставя на произвола на съдбата... Беззащитна, уязвима, умираща...

Питам се... Нима това е краят? Страх? Не... Той отдавна бе пронизан от копието на моята смелост и прокуден някъде далеч в миналото... Но сякаш с него отлетяха и всички останали чувства, на които бе способна моята млада, все още детска душа...

Погледът ми се устремяваше ту нагоре, където едвам се показваха бледните есенни звезди, ту отново се спускаше надолу, привлечен от успокояващата човешкия разум зеленина. Тя с всяка изминала секунда се приближаваше... А смъртта разтваря своите обятия, готова да ме поеме...

Усмихвам се. Аз не се страхувам... Вярваш ли ми?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 4 месеца
hash: 45a1f0513f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

1.   Много чувствено и добро,
кой е автора?

 
  ...
преди: 7 години, 4 месеца
hash: 4c1e336b8b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

2.   Аз - момиче на 18 години ;д
Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker