Споделена история от Проза, литература |
Вампирско кралство част 2
преди: 11 години, 9 дни, прочетена 1591 пъти
Влязохме в класната стая и седнахме по местата си, прозорците бяха разгърнати широко, което караше учениците да не искат да влизат вътре още повече.
Господинът по музика,
който беше остаряло копие на Робърт Патисън, влезе в стаята и се облегна на катедрата си, оглеждайки учениците.
Сериозното му изражение караше всеки ученик да наведе глава.
-Така ученици, сядайте по местата си по-бързо, моля! Имам едно съобщение за вас! -изричайки тези думи той събра погледите на цялата стая.
-Мислех днес да се изпитваме, но излезе една огромна възможност за вас!
Всички знаете кой е Саймън Коуел(? ), нали? ... Той както създател на Х фактор е и търсач на таланти и е в нашето училище, за да намери следващата си звезда! -лицата на всички грейнаха, усмивки се появиха навсякъде.
Учителят раздаде листове, които трябваше да попълним. Ръката ми трепереше, химикалката се огъваше под топлата ми длан.
Започнах да попълвам старателно:
ИМЕ: Авалон Пиърс
ГОДИНИ: 17 (навършени)
АДРЕС: ''Гордън Чардж стрийт'' Лондон
ТАЛАНТ: Гласови данни!
ЗАЩО ИСКАТЕ ДА СТЕ СЛЕДВАЩИЯ ИДОЛ НА АНГЛИЯ: Защото винаги съм мечтала да бъда идол и да съм модел за подражание на някого! Искам просто всички да ме знаят заради таланта ми!
МУЗИКАЛЕН ЖАНР, В КОЙТО ИСКАТЕ ДА ПРОБИЕТЕ: Поп музиката, а може би и рок!
ИМАТЕ ЛИ СИ ИДОЛ? КОЙ Е ТОЙ? : Да имам си, но са много! Една от тях е Аврил Лавин, но харесвам също и групи като Green Day, One Direction и Coldplay.
Листа беше пълен и нямаше връщане назад. Господинът събра листовете оглеждайки се за някого. Беше доста притеснен, не го бях виждала такъв.
-Благодаря на всички! Пожелавам ви успех! Сега искам да ви представя световно известните ONE DIRECTION! -
Стаята се изпълни с ръкопляскания и викове, аз не подозирах, че тези момчета ще променят живота ми.
-Здравейте! Преди две години бяхме същите като вас! -каза момчето със странно-къдравата коса.
-Искате ли да изпеем нещо заедно? -русото момче хванало китара изрече това. Имаше странен акцент, навярно бе ирландец.
-Кажете ни, коя песен? Някоя любима? -Стаята се изпъни с шушукане и въпроси.
-Нямате ли любима песен? Песен на класа? ... Е тогава ще си изберем един от вас, който да ни каже една песен! -каза момчето с тирантите.
-Ммм.... ТИ! -отвърна къдравият сладур посочвайки мен.
Главата ми бавно се вдигна нагоре срещайки погледите на всички в стаята.
-А-аз... -промърморих потръпвайки, чувствах как се изчервявам.
-Да ти, красавице! Кажи някоя песен! - къдрокоското стана от стола си и дойде до чина ми.
Очите му се бяха впили в лицето ми, а после се спуснаха по врата, сякаш ме изпиваше с поглед.
Харесваше ми!
-Амм, може би ако знаете песента на Oasis- Wonderwall? -казах и се усмихнах. Стаята стана тиха, сякаш нямаше жива душа или директора бе вътре..
Следва продължение.. Благодаря за вниманието ви..
|
