Споделена история от Проза, литература |
Училището в Коноха (част 2)
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1715 пъти
Понеже щом влязох в училището се почувствах като в лабиринт, помолих една учителка да ме придружи до директорският кабинет на който висеше табелка с името Цунаде, където ме остави да дочакам реда си, за да съобщя на директорката, че съм пристигнала.
Седнах на свободния фотьол, намиращ се по средата на приемната, потъвайки в мекото кадифе и изправяйки гръб. Пред мен имаше огледало и се загледах. Тесния черен корсет сви ребрата ми но това задушаващо чувство ми харесваше. Повдигаше гърдите ми красиво, карайки ме да се чувствам привлекателна и женствена. Дантела обгръщаше китките ми а черната ми сатенена пола се спускаше на пластове малко над колена. Огнено червената ми коса сега бе права и на слънчева светлина изглеждаше сякаш наистина гореше. Тъмно зелените ми очи контрастираха на фона на снежно бялата ми кожа и червена коса, карайки ги да изпъкват и да изглеждат по големи.
Докато се бях отнесла в мисли за външния си вид не забелязах кога високата, русокоса, едро гърдеста жена беше застанала пред мен и викаше името ми.
-Извинете, казвахте ли нещо? -Попитах разсеяно аз.
-Да... Госпожице Михари, вие, ще бъдете преместена в 10 а клас. Класния ви ръководител се казва Какаши Хатаке. Можете да го намерите в стая 223. Той ще ви даде програмата за следващите ви часове. Нещо неясно?
-Не госпожо!
-Много добре! Сега се оправяй както можеш. -Каза усмихвайки се блондито като се върна в кабинета си и затръшна шумно вратата.
О да чудесно, сега как се предполага, че ще намеря въпросната стая? Не можа ли поне да ме упъти? Та аз не знам дори къде се намира тоалетната!
След около 20 минути на лутане из коридорите, най-накрая намерих прословутата стая.
Почуках и влязох. Всички се втренчиха в мен.
-О ти трябва да си Михари! Закъсня! -каза учителят усмихвайки ми се топло. Той имаше къса бяла коса леко изправена нагоре, с къс бретон прикриващ лявото му око. Носеше черна риза с навити до лактите ръкави, която караше очите му да изглеждат още по черни. Изглеждаше на не повече от 27-28години. В едната си ръка държеше някаква книга, доста добре прикривайки факта от раздразнението от прекъсването ми..
-Е настанявай се. -посочи той последния чин в първата редица, където едно чернокосо момиче сладко си подремваше. Добре само не ги гледай в очите и не издавай страх. Укоражаващо помислих си аз.
-Спокойно тук не е по различно от останалите училища. На всякъде са все същите безмозъчни задници! -Допълни той поглеждайки едно ухилено русокосо момче седящо срещу него.
Аз стоях и го гледах невярващо, бавно предвижвайки се най-отзад. Брей! Само да беше с 10 години по млад. …
Седнах на чина и погледнах към спящата си съученичка. Сръчках я с лакът и тя отвори очи.
-Коя си ти? -попита сънено тя
-Ти коя си?
-Името ми е Аси. Защо си тук? Какво искаш?
-Ъъм.. световен мир! -опитах се да разведря обстановката аз.
-Хм забавна си. Представи се.
-Аз съм…-започнах но черно коската ме прекъсна.
-Мира?
-Я четеш мисли!
-Не, чета табелки с имена! -ухили се тя посочвайки табелката, закачена на корсета ми, която ми дадоха по-рано днес, за да запомнят по-лесно малоумните ми разглезени богати съученици, името ми. Но за разлика от момчето което по рано срещнах, това момиче наистина много ми допадаше. Всъщност тя бе най-свестния човек, който съм срещала. А досега съм срещала само лекари :Д
***************************************************************************
Звънеца за края на първия час изби, и за по-малко от няколко секунди коридорите се напълниха с хора.
-Ей Мира! Ела с мен. -каза ми Аси излизайки от класната стая. Последвах я. Щом излязохме в двора на училището тя на една от скамейка и ме подкани да последвам примера и.
-Значи си нова.. -започна тя
-Да нова съм…-продължих аз
-И не познаваш никой??
-Не, не познавам никой…
-Добре, чудесно. Тогава като по-старша, трябва да ме слушаш! -ухили се тя
-Ъъм.. окей.. Всъщност от колко години си в това училище?
-Защо питаш? -учиди се Аси, и извади кутия Vogue, запалвайки цигара.
-Чудя се как си изтърпяла тези…тези.. тези глупаци. -Попитах аз поглеждайки напред, където една русокоса кифла със сини очи, отъркваше тялото си в някакво късо подстригано, чернокосо момче, което от своя страна изглеждаше сякаш не я забелязва или поне успешно се опитваше да я игнорира.
-Сега, след като попита…ами аз се преместих тук последният ден на миналата година. -ухили се тя, и ме подкани да си взема цигара.
-О и все пак каза, че си по-старша! -засмях се също и взех цигара, запалвайки я и правейки си голяма дръпка. Но я чакай малко, откъде знам как се пуши? Та до преди месец не знаех как да се преоблека. Е явно съм била пушач. Странно, защото дима ме отвращаваше.
-Та ето как стоят нещата тук. Онези в дясно са тревоманите. Големи фенове са на Марли. -каза Аси посочвайки ми група от ухилени растафари.
-Не прави резки движения около тях! Тези срещу теб са типичните разглезени богати щерки. -премести погледа си върху група момичета които носеха безсрамно къси поли и имаха около тон грим.
-Мислят си, че са най-красивите и сексапилни същества на планетата. Тези на полянката са зубарите. И под зубари нямам предвид хора, чийто родители имат високи изисквания или просто нямат социален живот и само учат. Имам предвид, че това са хора който, са вманиячени, на тема учене. Което не е особено важно тук.
-Е как така няма да е важно?
-Ако не си забелязала все още това е частно училище. Единствените хора който го посещават са деца на милионери. И един вид си купуват образованието.
Кимнах в съгласие, но вниманието и бе привлечено другаде. Итачи Учиха вървеше бавно и заплашително, всяко негово движение бе със страховита грациозност на хищник и предизвикваше хладни тръпки по телата на момичетата и дори на момчетата. , но въпреки това замръзваха в присъствието на студенокръвния Учиха.
Той бе на 18, но изглеждаше много по възрастен, заради дълбоките сенки под очите, които му предаваха не устоим чар и сексапил.
Лицето му бе бледо и невероятно красиво, също така студено и без емоционално, до толкова че изглеждаше повече, като мраморна статуя, отколкото като човек.
Очите му бяха тъмно черни , също като катран. Той се спря до две момчета, едното от които имаше синя коса и бе много блед, а другия много приличаше на него, и започнаха да водят разговор.
-О не, дори не си го помисляй! -Рече твърдо Аси
-Защо не?
-От личен опит знам, че типове като него те карат лудо да се влюбиш, а след като се разделите ти издават ограничителна заповед!
-Че защо някой би издал ограничителна заповед, само защото сте скъсали?
-Е аз може и да съм му откраднала кучето но това е друг въпрос!
Аз само я погледнах стреснато и преди да кажа нещо тя добави
-Да влезем да хапнем нещо?
-Едва след първият час?
-Принудени сме да стоим тук цели 12 часа! Поне междучасията трябва да са по-дълги.
-Ама не са!
-Ари де. Нали знаеш, че след 60, 70 години ще умра. Приеми това като предсмъртно желание!
-Охх…добре..
Аси я задърпа към предполагаемото кафе, което се намираше в подземието.
|
