Сеанс с психолог - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96794)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22764)
 Секс и интимност (11244)
 Тинейджърски (20204)
 Семейство (4848)
 Здраве (7809)
 Спорт и красота (4068)
 На работното място (2159)
 Образование (5924)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13136)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Сеанс с психолог
преди: 7 години, 6 часа, прочетена 1162 пъти
През сълзи от смях Кадиен приключи телефонния разговор. Затвори на Николай и отиде да си вземе шоколад. Дългите среднощни разговори с него я караха да искри и да забравя всичко, което беше преживяла.
Кадиен страдаше от булимия в напреднал стадий. Цяла година се беше подлагала на неистов глад само за да „изглежда по-добре“ и да се отърве от излишните килограми. Така, по нейни думи, момчетата трябваше да я харесват и приятелките й да я гледат без укори.
- Комплекс за малоценност, – предположи тихо психологът, при когото момичето беше изпратено. Двамата бяха сами в просторен кабинет - отново тийнейджърска драма. Кажи, момиче, какво те притискаше?
Очите й се насълзиха, но въпреки това не прекъсна разговора. Трябваше да бъде силна.
- Всички момичета, които... Бяха по-слаби от мен и другите твърдяха, че са по-красиви. Приятелите им бяха много и хората им се доверяваха. Имаха стотици харесвания във Facebook...
„Колко интересно“ – помисли си психологът.
- Тогава прочетох онази статия в сайт за тийнейджъри. В нея се говореше за диетата на доктор Осло, според когото подрастващите момичета трябвало да приемат малко количество храна на всеки шест часа. Забраняваше консумирането на сол, на пържено, както и храненето след седем час?.
Кадиен очакваше докторът да се възмути, но той продължаваше да слуша мълчаливо. Погледна очите му и сякаш там съзря буреносни сиви облаци.
- На снимките видях как от дебелани момичетата се превръщат в стройни хубавици. Помислих си, че тази диета ще бъде най-доброто за мен. Дори добавях по малко мои идеи към нея – с течение на времето започнах да ям дори веднъж дневно. Ама разбира се – аз бях висока метър и шейсет и тежах осемдесет и два килограма. Кой би ме харесал на фона на останалите? От там нататък знаете какво се случи.
Кадиен сведе поглед в земята и премига. Чу се барабанене по стъклата – заваля ситен дъжд.
Докторът постави някакви листове в чекмеджето си и се огледа наоколо. Една от книгите на рафта беше паднала и той се обърна, за да я върне обратно. Отиде в другия край на кабинета и започна да почиства очилата си.
Кадиен се учуди, че вече пет минути стоха в мълчание, но реши, че доктор Агнеев – така се казваше психологът – чака тя да каже още нещо. Тъкмо отвори устата си, когато той я спря.
- Значи все още не си намерила истинската любов?
Странно. Какво общо имаше това?
- Не ви разбирам, докторе.
- Вижте, госпожице Данева, вътрешно знаете, че причината да се подложите на това мъчение не са били нито харесванията във Facebook, нито броят ви приятели в реалния свят. Твърде интелигентна сте, за да им придадете значение. По мое мнение сте го направили заради търсенето на истинската любов.
Беше прав и вътрешно в себе си Кадиен го знаеше.
- Но не сте я намерили дори когато сте достигнали до перфектното тяло. И сега търсите проблема в характера си. Моля Ви, не се обвинявайте - много момичета го направиха и свършиха зле.
Кадиен осъзна истината за болестта си, но от това не й стана по-леко – напротив, тя се задъха и заплака.
- Мисля, че е време да си тръгвате – каза докторът, след като погледна през прозореца. Бяха минали десет минути и Кадиен се бе успокоила – Един сеанс ще Ви бъде предостатъчен.
Дъждът не спираше да се усилва.
- Довиждане – каза мрачно Кадиен и затвори вратата на кабинета след себе си.
Противно на последните й останали надежди, след този сеанс се почувства още по-зле. Залитна, докато слизаше по стълбите. Опитваше се да мисли за други неща, за да й стане по-добре, но не се получаваше. Проклинаше своята кръстница, задето я беше пратила при този психолог. Бил много кадърен... Глупости.
Хората не я харесваха, когато беше дебела, защо да го правеха сега, когато беше като скелет?
Докато прехвърляше подобни мисли из главата си, тя не се сети, че е забравила да вземе чадър от вкъщи. Нямаше пари за такси, а мобилният й остана у дома, защото не искаше кръстницата й да я безпокои – тези дни не спираше да се обажда.
- Не ме интересува, ще вървя и без чадър – момичето вече не се вълнуваше от това дали ще бъде мокра като риба.
Нещо по-тежко заудря по прозорците на болничния комплекс.
- Супер, градушка.
Предложиха й да изчака на диваните на първия етаж, докато бурята отмине.
- Няма проблем за мен, и без това нямам приятели, които да ме търсят и да се тревожат.
Не след дълго и други хора се настаниха около нея. Заговори се с една бабичка, която седна на нейния диван. Оказа се, че живее в съседния вход до този на Кадиен.
- А, ето го и внука ми – старата енергична жена погледна седемнайсетгодишно момче, което се приближаваше. То седна между двете, като не откъсваше очи от Кадиен – Виж, това момиче ни е съседка – усмихна се бабата.
- Здрасти, как се казваш? – беше притеснен
- Кадиен – момичето погледна зеленоокия младеж и изпита непознато дотогава чувство.
- Хубаво име имаш. Приятно ми е, Николай.
Шест месеца по-късно Кадиен вървеше към болницата, където неотдавна беше провела сеанса си с доктор Агнеев и след който беше срещнала Николай. Двамата се бяха влюбили и се обичаха толкова много, че не беше за вярване – момичето срещна любовта на живота си. И знаеше, че това не беше случайност.
Вървеше към същата болница, но не заради болест – булимията отлетя като тайфун след седмица и месец след сеанса Кадиен беше напълно излекувана. Родителите й бяха благодарни на доктор Агнеев. Тъй като не успяха да се свържат с него по мобилния и да му благодарят, те помолиха дъщеря си да отиде до него и да му даде кошница с цветя от името на цялото семейство Даневи
Кадиен стоеше във фоайето на болничния комплекс. Не си беше записала час при психолога, а и не знаеше кога излиза в почивка. Най-накрая реши да остави кошницата на рецепцията, за да му я предадат вместо нея.
- Добър ден, бихте ли предали това – тя постави окичената с цветя кошница на плота, – на доктор Агнеев? Работи тук като психолог и преди половин година ми помогна да превъзмогна булимията.
- Тук не работи такъв човек. Всъщност... Госпожице, сигурна ли сте, че не се бъркате?
- Да – Кадиен реши, че е сгрешила името – Мисля, че се казваше така. Първото му име е Нюаж.
- Не за това. Човек с такава професия не е работил тук.
- Как така? – момичето се огледа: прозорците, стените, диванът, всичко беше същото. Дори машината за кафе си седеше – Защо?
- Това е ветеринарна клиника.
Заваля.


Възможно ли е да получа оценка за стила на писане? Не знам дали е тежък, лек, среден, нито как се чете.
М13

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker