Несподелена любов...
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1779 пъти
Беше тъмна нощ, тя отново стоеше на прозореца САМА с цигара в ръка и зачервени от сълзи очи. Не заслужаваше
всичко което той и причиняваше, но го обичаше и всеки път, когато се опиташе да го отблъсне, не можеше. Неговата кожа,
неговия аромат и неговата мъжка сила я поваляха и тя се отдаваше на изкушението, след което винаги беше наранена и с
разбито сърце. Той я обичаше или поне така твърдеше, но не и го показваше често. Никога не я попита как се чувства, как е
минъл денят и. Винаги идваше взимаше поредната доза удоволствие, без да знае, че заедно с удоволствието отнася с себе си
и една частичка от нейното сърце, която тя никога нямаше да си върне. Накрая той си тръгваше и отиваше при законната си
съпруга и при децата си, а тя отново оставаше сама с разбито сърце, унижена, съкрушена, но още по-подвластна на тази
изпепеляваща любов. В дните в които той не и се обаждаше, тя се чувстваше като призрак, не можеше да яде, не можеше да спи,
просто, защото знаеше, че той никога няма да бъде нейн изцяло. Той не беше влюбен в нея или поне не достатъчно, а тя беше
готова и през ада да мине за да му помогне в каквото и да било. Винаги, когато той и се обадеше лицето и грейваше и на
него се изписваше една малка усмивка на щастие. За жалост този момент траеше не повече от минута. Тя винаги са заричаше,
че следващият път ще е за последно, но кого залъгваше не можеше да заповяда на сърцето си да спре да обича. Макар то да
ронеше кървави сълзи всеки път, когато тя останеше сама. Животът и на пръв поглед беше сравнимо лесен, но под фалшивата
усмивка се криеше едно ужасно наранено същество, което просто сe нуждаеше от малко любов, която знаеше, че никога няма да
получи. Любов, която заслужаваше повече от всичко. Тя знаеше, че с тази връзка се е обрекла на вечно страдание, но човек
не избира в кого да се влюби. В началото на тяхната връзка, той и сваляше звезди, обещаваше и вечна любов и щастие и тя се
чувстваше като принцеса, докато не разбра жестоката истина за неговото семейство. Отначало се ядосваше, но след време
осъзна, че неговата съпруга и неговите деца не са виновни за случващото се. Тя не можеше да остави децата му без баща, не
беше такава. Тя просто беше жена, която се нуждаеше от мъничко любов. Това и беше предостатъчно, но в нейните връзки
с мъжете, тя винаги беше тази, която даваше, а те само взимаха от нея и никога дори не и се отблагодариха. Затова се
зарече, че никога повече няма да си позволи да бъде унизена, докато не срещна него. Той беше въздуха, необходим и за да
живее, но той никога не разбра колко много я наранява. Затова един ден тя реши да сложи край на всичко, не можеше
да продължава така. Не можеше да понесе още болка, още унижение и още едно отчупено парченце от сърцето и. Не само, че не можеше,
но и не искаше. За жалост чувствата и бяха много по-силни от нея и колкото и разбито и "кървящо" да беше сърцето
и, то продължаваше с последни сили, да тупти за другото, което никога не му отвърна. Затова тя взе крайно решение,
което си мислеше, че може да реши всичките и проблеми. Тя беше прекалено наранена и не можа да издържи. Когато той
отиде отново в нейния апартамент, готов да разбие сърцето и отново без да го осъзнава и след това да си тръгне и да я
остави сама да събира останалите парченца, той я намери в банята. Този път обаче, дъхът и беше спрял завинаги. Сърцето
и не можа да понесе болката. Тя беше сложила край но живота си. Той падна на пода, осъзнавайки какво е имал, едва, когато
го е загубил и видя бележка до нея. В бележката пишеше: "Всичко от което се нуждаех, беше само малко любов. Сърцето ми
искаше да се почувства обичано и желано. Вместо това получих само студенина, мъка и унижение. Всеки път, когато идваше
да получиш поредната доза удоволствие от мен, не знаеше, че заедно с удоволствието отнемаше и едно пърченце от сърцето
ми, което никога няма да си върна. Отначало го понасях, защото си мислех, че ме обичаш, но с всеки следващ път ти ми
показваше обратното, докато липсващите парченца от сърцето ми не оформиха прекалено голяма дупка, която можеше да се
запълни само и единствено с една частичка от твоята любов, която знам, че никога няма да получа. Затова взех решение, да
спра да карам сърцето си да рони кървави сълзи, всеки път, когато остана сама. Знам, че никога няма да мога да обичам
друг, както теб, защото сърцето ми не позволява и ако остана, ще продължавам да падам в твоя плен до края на живота си.
Осъзнах, че когато остарея и се връщам назад в спомените си, всичко, за което ще си спомням си ти и само ти. За тази
любов, която никога не ми даде. Нямам какво да губя. Сърцето ми не може до понесе повече. То ще угасне рано или
късно, а заедно с него ще угасне и тялото ми. Затова реших да му помогна, така и аз и то ще се отървем от мъките си.
Надявам се в рая да получа любовта, която тук не можах, защото тук имах всичко, от което се нуждаех, пари, лукс,
престижна работа, но не и любов, а без любов не се живее. Сбогом! ". След прочетеното от очите му започнаха да се стичат
сълзи, защото знаеше, че той е виновен за всичко това. Той я обичаше, но никога не и го показа достътачно, никога не я
оцени и никога не и показа колко специална е за него тя. Нямаше да може да понесе, че той е причината тази прекрасна жена,
да посегне на живота си.. Но вече беше твърде късно. Часовникът за нея беше спрал, но за него продължаваше и неговото
наказание беше, че трябваше да живее с тази вина до края на живота си, а това е най-болезненото наказание...