Онези морско сини очи...
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1924 пъти
Все повтаряш, колко ме обичаш, но когато се нуждаех най-много от теб ти си тръгна. В сърцето ми остави рана и сега ме боли... но все още помня всяка твоя ласка, всяка твоя фалшива дума, всяка целувка, и раната отново се отваря и кърви... а всеки спомен е като сол в нея. Казваш, че ме обичаш, но помниш ли първата ни среща? Бях сама и навън изведнъж заваля. Затичах се и се скрих под твоята тераса. Чаках дъжда да спре и тогава те осетих. Обърнах се и видях морско сините ти очи, които ме гледаха с любопитсво... отвърнах им по същия начин. Ти свали ризата си и ме наметна с нея. Беше топла и контрастираше със студената ми кожа. Останахме дълго вперили поглед един в друг, после започнахме да си говорим, но аз не бях пленена от твоите думи... плениха ме товите морско сини очи и меките ти устни, от които излизаше гласът, който ме омая. Когато дъжда най-сетне спря и аз исках да ти върна ризата, но ти ми каза да я задържа и че ще имам друга възможност да ти я дам. Побягнах към вкъщи с разтуптяно сърце, нямах търпение да те видя отново...
А ето ме сега стоя сама в ъгъла на стята си, облечена с онази твоя риза. Тя е измачкана, но все още усещам твоята миризма и топлина по нея. Помня обещанията ти... и въпреки че знаех че ме лъжеш аз ти повярвах... Ти каза... обеща, че ще ме пазиш от всичко, а къде беше, когато самотата надвисна над мен и ме плени? И тогава аз си тръгнах, а ти какво направи, пусна ръката ми и ме остави да вървя по път осеян с болка и самота.
Но погледни аз оцелях... въпреки всичко, което ми причини аз успях, преминах през всичко! Е, благодаря ти, сега съм по-силна и ще продържа с високо вдигната глава! Нямам какво повече да ти кажа, остана само да се сбогуваме...
А колкото до онези твои морско сини очи... те ще бъдат вечно запечатани в ума и сърцето ми, защото точно те ме спечелиха в онзи дъждовен ден...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: a976b805c4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Да, очите са прозорец на душата и лично според мен - най-красивата част от тялото на човек... :) Между другото, минала съм по твоя път (така да се каже) и осъзнах, че трябва да се радвам. Изпитала съм нещо, изживяла съм го, а много хора нямат шанс дори на това. Така че правилно си постъпила - горе главата, животът продължава. :)

 

...