Споделена история от Проза, литература |
Той.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2019 пъти
Той е най-сладката болка,
най-странна страна
с най-мрачна обиколка
и най-топла ръка.
Той-
звучащ, като песен...
Мой-
моя радост и моя есен.
Моя сълза,
мой огън, мой пламък,
моя лява страна,
мой студен крепостен замък...
Той-
Той да обичам ме научи.
Кой-
Кой любовта ми да получи
и не обвинявам всички предразсъдъци,
не съм такава,
предотвратих всички сблъсъци
и установих, че така не се получава.
От него много получих
и той много ми взе,
от него научих,
че не струва даже и ден без сърце.
Та той ме изгаря,
той е толкова горещ,
че чак аз паря
и се топя, като свещ.
Не, не е безгрешен,
изобщо даже
и не е туй опит безуспешен-
обикна ме повече, отколкото успя да покаже.
Той.
Той е лесна сълза.
Вой.
Вой се изтръгна от мойта уста...
И дори да звучи малко изтъркано
... или пък не-
обичам това чувство претръпнало,
обичам всичко, дето ми взе.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2551d40653 |
|
1. За теб нищо не каза!
Доста показателно!
Успех с писането и не само...
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 1a756d7c4b |
|
3. Много е сполучливо! Като едни мое старо ренде което написах през 2010 г.!
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 1a756d7c4b |
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 8643bcaf1d |
|
5. Моята крепост е моят дом
много обичам бекон
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: b1f99a2d9e |
|
6. Когато той убива, така заспива
|
|
