Споделена история от Проза, литература |
Истински.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 1350 пъти
Истинска любов,
това ли беше?
Погледът суров
и как крещеше?
Истински разбито
на части бе сърцето,
истински открито,
истински превзето.
Истински бях твоя,
истински изгарях,
търсейки покоя
аз раните отварях.
И усещах, че му трябвам
-мъничко поне,
но не можех да повярвам
не чувството, което ме обзе.
От всяка истина болеше,
откъсна стон за всяка рана,
това любов ли беше
или незначителна закана?
Истински усещах,
истински ми трябваш,
болките посрещах
- ти в болките не вярваш...
Любимо място
и пресен спомен
са нещо толкова опасно,
че към чувства ставаш склонен.
Истински го чувствах,
истински те исках,
истински не пусках-
сърцето ти с ръце аз стисках.
Ще бъдеш мой ти вечно,
ще бъдеш моя болка и сълза,
ще бъдеш ти момчето
- моя мъничка мечта.
Истински се чувствах гола,
истински разголих си душата,
наистина усещах таз умора,
истински са не думи, а делата.
Истини ти шепнех
и наистина обичам,
истински аз вехнех
щом започнех да отричам.
И всяка болка ми избяга,
всичко-сън,
попил онази влага
от болката навън..
|
