Споделена история от Проза, литература |
Какво мислите?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1413 пъти
Момиче съм, на 13 години. От близо 2-3 месеца се занимавам с писане на стихотворения, разкази, есета, дори започнах да пиша два романа. Но нямам много време, най-много час-два, поради уроците и другите ангажименти, които ми се отварят. Та както и да е, въпросът ми към вас е дали стихотворението, което сега ще прочетете ви харесва и какво е мнението ви?
Минавайки покрай метрото,
аз зърнах две очи:
едното ме мътно и дълбоко,
другото с прехвърчащи искри.
В едното аз погледнах
и в настоящето вторачих се,
в асансьор заседнах,
от всичко дебнещо и тъмно аз уплаших се...
Но беше асансьор на мъки и празнота,
болката крещеше,
огорчението прозираше,
зад мене беше искреността.
Да се взирам аз престанах
и погледнах в другото око искрящо,
на високо сам останах,
сред облаците и бъдещето си висящо.
Всичко беше пъстро,
изпълнено с надежда,
облекчение аз почувствах,
но това за мен бе само сън, от който все се събуждах.
Но този път по лесния път избрах да тръгна,
полетях през тъмния прозорец,
летях към свободата чудна....
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: e7587750c7 |
|
1. и става чалга песен. Трябва ти повече опит. Романите не знам как са се получили сигурно като това...
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 1ad828f2e1 |
|
2. Благодаря ти за мнението, въпреки че не определям стихотворението си като чалга песен. За опит, да съгласна съм. Все пак съм на 13, а не на 23. Но мнението ти за романите ми не съм ти искала. ;) Не си чел и страница от тях, за да ми казваш какви са. :)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: d37fb8ad6c |
|
3. Дай още еднор ако имаш!
|
|
