Споделена история от Проза, литература |
Четеридесет дни
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1507 пъти
Четеридесет безкрайни дни,
черни, пълни с плач и сълзи.
Четеридесет сиротни дни.
О, колко мъка!!!
Останахме без теб,
самотни, клети,
вече девет, а не десет души.
Няма те край нас.
Напразно те зовеме и чакаме те
денонощно. Болката в душите
вечно ще остане, ще ни пари като въглен
от жарава, ще изгаря нашите длани.
Жив ще бъдеш само в спомените наши.
Зная, всеки с нещо е запомнил твоите уроци,
всеки в сърцето къта спомен скъп,
с тебе свързан.
Всеки в нещо се кори и пита се " дали сгреших".
Всеки иска да си жив, да си пак предишния.
Иска, но уви,
само дух си вече ти!!!
Буца лед ти е челото,
затворени очите,
безмълвни са устата твои.
Вечен дом-далече
си имаш вече и не искаш с плач да те тревожим
Спиш в земята черна,
тя ти е постеля.
Как да те прежалим,
как да те забравим,
само ти кажи ни, като всеки полъх,
всеки звук на тебе ни напомня?
Всяка наша дума свързана е с тебе още
и на някого в очите предателска сълза оформя.
Как да те забравим, научи ни!!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 434dbbf8b0 |
|
1. Моите съболезнования г-не/г-жо. Наистина ми стана тъжно от тъгата Ви и в глават мина мисъл, че искам с нещо да помогна, но следващата беше, че няма как. Все пак знайте, че някъде някой иска да се почувствате по - добре. Дано час по - скоро да вдигнете глава без сълзи!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: d4587e6874 |
|
2. Благодаря Ви! Болката наистина намалява с годините, но спомените и " уроците" остават завинаги в сърцата ни.
|
|
