Случайна среща
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1650 пъти
Ето ни отново, лице в лице.
Както е доброто време, слънцето
силно ни пече.
Присвиваме очи, аз пак виждам
твоите - сини и зелени.
Кажи ми за мечтите си - кои са най-
големи?
Защо пак започвам за теб да си
мечтая,
нали името ти уж щях да забравя?
С усмивка се даряваме взаимно,
ах, просто ми - това старо време ми
е свидно!
Искам пак теб да чакам на пейките
мръсни
и да си говорим до часовете късни.
Да те чувам как дишаш и да знам,
че си тук.
Но все пак... вече моят свят е друг.
Няма да говоря за него - нека не
знаеш.
Нека малко да се поинтересуваш и
да погадаеш.
От момчето на моите мечти,
нищо не притежаваше ти.
Как стана всичко, това загадка си
остана.
Страх ме е само, че май още чакам
твоята покана.
Виждаш ли как само една среща -
случайна или не,
колко спомени може да събере?
Колко думи, обещания и смях...
Колко плач, сълзи и прах...

S. S. S