Споделена история от Проза, литература |
Студена обърканост
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1865 пъти
Липсата ти тежи на гърдите ми, прониква през кожата, загнездва се в белите дробове и ги разкъсва. Губя слуха си с всяка минута, в която не чувам гласа ти. Губя зрението си, когато не чета твоите думи. Не мисля за друго, освен за теб. И ако те няма в мислите ми, вярвам, че те ще изчезнат.
Ако мислите изчезнат, чудя се, загуба ли ще е? Те са кухи, тъмни, мрачни, безпредметни и не създават друго освен тъпа натрапчива болка. Да, май е по-добре да изчезнат. Да изчезнат те, да изчезна и аз. Нима съществувам?
Минавам като сянка през живота си, усмивката ми е призрачна и празна, носи само безгласно обвинение към хората, че не са това, което искам да видя. Не заслужавам да ги гледам, не заслужават да ги наранявам. Мълча, седя, оставям времето да отмине. Отмервам го по разговорите ни, а мълчанието ти го кара да застине.
Студът ме съживява. Искам за момент да мисля за умората си, за чашата с кафе, за прогизналите си дрехи. Искам да мисля как ще премина през деня, а не в коя негова част ме чакаш ти. Защото ти не ме чакаш. Аз те чакам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 534f2c876d |
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 1d8e46b44f |
|
2. Браво, уникално е. Умееш да използваш думите по правилния начин. От доста време не бях чела нещо, което всяка дума си е на мястото. Адмирации
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 37882647bd |
|
3. Силно... Така се чувствам и аз... Понякога.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 91d5c7147f |
|
4. благодаря, че ми описа мислите ми
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 37882647bd |
|
5. Тъжно и жалко, че това е моята истина, която много вероятно ще си остане едностранна и само за мен...
|
|
