Споделена история от Проза, литература |
Есенен ден
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2017 пъти
Листата падат, завлечени и галени от вятъра,
носят се във въздуха, вплитат се едно в друго
и като в любовна игра
падат заедно обсипани от нежност.
А вятъра фучи ли фучи... брули листата,
боричка се в облаците и звъни в широчините.
Вятъра тъй буен, тъй силен и незрял..
фучи ли фучи и гръмко се възнася,
разпилявайки всичко наоколо.
А небето-тъй мрачно и мистериозно,
привидно на на торнадо,
поглъща всичко в необятната си паст,
а облаците черни като катран, затулват се в мъгла.
Птиците се носят като черни ангели,
гарваните на смъртта, чакат като лешояди,
накацали по клоните,
пагубната смърт на лятото
В дъха на мрачния жътвар,
събиращ прегорели гласове,
се стичат капчици умора,
и умората на лятото превръща се в живот на есенния ден.
Е. А
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: bcb23d284a |
|
1. Добре пресъздадена обстановка и усещания, но поработи върху римите и звучността!
|
преди: 8 години, 9 месеца hash: a8b27cc8fe |
|
2. Сравненията и изразните средства са чудесни,но както е отбелязал номер 1,трябва да поработиш над римите.
|
|