Споделена история от Проза, литература |
Призрак
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1702 пъти
Призрачни сълзи,
се стичат по бледата кожа,
ала от болка кръвта пълзи,
наръганото слабо тяло с ножа.
Нима така виждаш света?
Нима всичко е лошо за теб така?
Разбирам, грозно е това,
Но да не мислиш, че от вика
Излизат само опасни
И неща нелепи?
Защото викът е изненадващ,
Може да е от радост, може да е от тъга,
Ала отново гласът и командващ,
Създава ехо и една изненадваща дъга…
Гадае си така, кралицата велика,
Ала от клавиша звучи нотата тиха,
Из пияното покрито в изненада,
Изненада, толкова нелепа и плаха…
Никой не иска да знае за какво е викът,
Никой не знае дали подът е полят с кръв..
Защото това е дворецът…
Изненада, изненада, изненада…
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 4e950e2d27 |
|
1. Звучи толкова мрачно, загадъчно и съвършено. Много страдание и мъка преобладават в стиховете, но всичко е една красива мрачна въртележка, която те понася напред и влизаме малко по-малко в душата на стиховете ти. Аз лично преживях чувствата преобладаващи в това стихотворение. Накара ме да го прочета отново и отново, по простата причина, че трябваше да откроя кое точно искаш да ми кажеш, кои думи са точно за мен. С няколко думи мрачно, загадъчно и невероятно красиво. Успех за напред!
|
|
