Споделена история от Проза, литература |
Справедливост
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1717 пъти
Още преди много години - от време оно
у човека винаги са се борили добро и зло,
ту лошотията при едни надделява,
ту пък добротата при други изгрява.
Ето, завчера, докато простирам,
виждам един приятел, наивен,
той ми разказа следната история,
която ми прозвуча като фантасмагория.
На негов близък приятел– брата,
получил неочаквана и непонятна,
вест от един дърт, плешив адвокат,
че изведнъж е станал много богат.
Адвокат позвънил нему на вратата
и радостно му съобщил новината,
че нейде, в някакво затънтено село,
починал негов братовчед от свръхдоза бело.
Братовчедът, види се, е бил доста надарен,
щото е работил като преуспяваш бизнесмен,
притежавал хижа, голяма колкото палат
и нямал, ни родители, ни брат.
Бедният човечец, твърдял адвоката,
бил единствен наследник на палата
и пред него стоели възможности две –
да продължи бизнеса, или да го продаде.
Да продължи бизнеса не било добро решение,
трябвало да смени своето местоживеене,
освен това той от бизнес нищо не разбирал
и най – много набързо да фалирал.
Затова адвокатът в продажбата го убедил,
а човекът се зарадвал, че ще си купи нов автомобил.
На неговото старо, изгнило возило,
отказвало да му работи пустото кормило.
Купувач за хижата се намерил за нула време,
адвокатът свалил от плещите му и това бреме,
купувачът се оказал съученик на адвоката
и веднага оставил и щедра предплата.
Отишли при нотариуса тримата герои
и изповядали сделката като между свои –
намалили цената на въпросния имот,
с цел да увеличат своя собствен оборот.
Адвокатът уверил нашия герой,
че до 3 дни ще получи парите в брой.
Минали се доста повече от 3 дни,
но и стотинка на постъпила дори.
Една сутрин се похлопало силно на вратата,
човекът отворил, очаквайки да види адвоката,
вместо това на прага му стоели,
двама снажни полицаи с шинели.
Единият полицай ловко извадил значка
и с нетърпелив и строг тон казал на мъжа –
Добро утро! Аз съм сержант Иванов,
искам да знам вие ли сте Петър Петров?
Човекът бил като ударен с мокър парцал,
изгубил ума и дума и направо онемял,
всичко му се сторило като гротеска
и не помнел как стигнал до ареста.
Там, то се знае, бил пребит от бой,
напълно сломен, надал отчаян вой,
но това не намалило ударите тежки
и те огъвали тялото му като с клещи.
Процесът бил бърз и точен,
осъдили го на затвор – безсрочен,
обвинението до края останало неясно,
а неговите роднини го гледали безгласно.
Каква е причината за всичко това
и защо ви разказвам тази история като на шега?
Адвокатът – мошеник бил скроил ловко плана
и подтикнал човека към тази проста измама.
Въпросната хижа – палат в село Стръмина,
съвсем не била на никакъв роднина,
а била на една съмнителна персона,
която се криела зад граница от закона.
Както у нас обаче често се случва,
неговото дело доста се закучва,
то бива обжалвано с упорство и старание
и накрая приключва с оправдание.
Собственикът на хижата – палат,
се завръща в родния си град,
там разбира за скроената кражба
и веднага на полицията се обажда.
Ще попитате какво е станало с адвоката?
Нима той ще се остави, това що му е занаята,
в затвора да го вкара без да може да се оправдае
и зад решетките му безутешно да ридае.
Тук поуката е, че не може да се спори,
че кой, каквото ще да ви говори,
на никого не трябва да имате вяра
освен на себе си – до края.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: e53d86a2e9 |
|
1. Имаш дарба - личи си! Уникално е, още от първите няколко куплета разбрах, че имаш таланта на един умел писател. Стихотворението ти е прекрасно, без никакви забележки, но ти препоръчвам да измислиш нов последен куплет, който да не разкрива поуката в цялото това хубаво стихотворение. Нека читателите сами я открият, да открият смисъла му, посланията и самата поука, която си издал. Зарадва ме факта, че не си като останалите лекомислени, които се определят като писатели и смятат, че са безкрайно надарени, само защото са измислили тъп чалгаджийски текст и именно това те прави истински писател! Темата, или по-скоро темите на стихотворението съвпадат изцяло със съвременния живот и абсолютно всичко в твоето стихотворение ми допада, с малката забележка, която ти поясних по-горе. Бих се радвала да прочета още твои стихотворения, стига да желаеш да публикуваш такива и ми е много любопитно на колко години си. Въпреки това продължавай да се развиваш в тази насока и ти желая успех занапред! :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 11f9d2feb0 |
|
2. Авторката - благодаря за топлите думи. Много ме зарадвахте. Не се занимавам с литература, просто един ден ми спря интернета и написах това произведение за около 1 час. :) Като малка получавах и разни награди за други стихотворения, но скоро не съм писала. Иначе стихотворението е напълно измислено, не е по действителен случай ( доста мои приятели ме питаха). На 24 години съм. :)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: dc5d09182c |
|
3. ето началото на новото ти произведение
Дилъри в бели Астри
снимки правени от храсти
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 44e07e9d87 |
|
4. Определено имаш талант!
|
|
