Да изгубиш най-скъпото си! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96979)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22808)
 Секс и интимност (11257)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5940)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13191)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Да изгубиш най-скъпото си!
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1665 пъти
Дъждът вали. Гледам през прозореца, по чието стъкло се стичат капки. Навън е тъмно. Аз не мога да заспя...
Помниш ли когато валеше като изведро и светкавици святкаха, а аз от страх се криех под завивките? Ти идваше и ми казваше, че няма нищо страшно. Бях на 6, но разбирах думите ти. Бяха толкова мили и искрени... Сега съм голяма и не ме е страх от бурите... страх ме е за теб... Не зная къде си и какво правиш... Ами ако просто си изчезнала беследно от светът? Ако повече никога няма да те видя? Да, страх ме е от това... Когато си отиде бях едва на 10... Сънувах те и те питах "Мамо къде си? Защо не искаш да се прибереш? ", а ти ми отговори: "Аз съм с теб и винаги ще бъда, просто ти не можеш да ме видиш"
Веднъж станах посреднощ, бях сънувала кошмар... Развиках се "Майчице ела! Страх ме е! "
Но тогава се сетих, че ти не можеш да дойдеш... Легнах си отново във леглото и горещи сълзи се стекоха по лицето ми...
Молех се това да е просто един лош сън и след малко да се събудя, а ти да стоиш до мен и да ми се усмихваш.
Понякога си казвах "Боже защо взе мама? ", но той и така не ми отговори... Не вярвам вече в него, ти толкова му се моли, да оздравееш, но не ти помогна. Наказа те, макар че ти бе напълно невинна!
Ти така и не ми каза, че от тази болест се умира! Не те видях когато почина, ти не искаше да те виждам болна и жалка!
Не те видях и на погребението ти, не исках да те виждам мъртва, защото някаква част от мен не искаше да повярва, че е така!
Сега съм голяма, на 15... Обаче все още не мога да те забравя, защото не си въобразявам, ти беше най-добрата майка!
Така и игнорирам тази мисъл, не искам да се натъжавам! Искам да съм силна! Но вътрешно се разкъсвам, че те няма!
Ако наистина си тук, но просто не те виждам, надявам се, че ще прочетеш това! Дано да те докоснат тези мои думи, защото дори да не е перфектния разказ, той е разказан напълно искрено!
Обичам те, защото ти не си каквото и да е, ти си майка! Когато гледам другите, как на 8 март подаряват цветя и картички на майките си, вътрешно плача! Когато виждам как някоя майка говори на детето си и го прегръща, се сещам за теб и, че аз нямам майка вече...
Тежко е наистина!
Преди не те ценях толкова, но когато те изгубих разбрах, че ти беше най-прекрасния човек!
Сега съм с насълзени очи, но сълзите не са, защото искам да покажа, че съм тъжна, а защото наистина много те обичам!
Но ти няма да се върнеш...
И никой никога няма да може да те замени!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 7 месеца
hash: 9cd641aef9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:

— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.

— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.

— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.

— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.

— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: Аз съм сълза.

— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.

— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:

— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.

— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.

— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.

Сърцето на сакатото, лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.

— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.


МАЙЧИНА СЪЛЗА
---------------------
Ангел Каралийчев, 1966 г.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1d20e77977
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не разбирам защо трябваше да постваш творба на Ангел Каралийчев?

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1f38878d44
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Авторке, моите съболезнования, обичай майка си въпреки, че я няма. Т.е. няма го само тялото и, духът и винаги ще е с теб :)
Сега стисни зъби и покажи колко силна можеш да бъдеш - може би това е урокът, който трябва да научиш. Смело напред!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1f38878d44
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Аз защо коментарът ми не е целия?
При това не е имало нито хетване, нито обида? !


№ 3

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 1f38878d44
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Не, че получих отговор?

№3

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker