Предчувствие - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91546)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21372)
 Секс и интимност (10696)
 Тинейджърски (19637)
 Семейство (4491)
 Здраве (7437)
 Спорт и красота (3886)
 На работното място (1950)
 Образование (5423)
 В чужбина (1199)
 Наркотици и алкохол (888)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1443)
 Други (12239)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Предчувствие
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1335 пъти
Както всяка нормална сутрин, аз, Мартин, закусвах със своята прекрасна и чаровна майка. Косата и отново бе прибрана на конска опашка, а аз отхапвах от топлите кифли, които беше приготвила отново.
- Мамо, за бога, няма нужда да ставаш всяка сутрин да ми приготвяш закуска, вече съм голям човек… - мърморех и аз отново с онзи закачлив тон, но въпреки това не исках да го прави и да се мъчи с излишни работи.
- Какви ги говориш, Мартине, ти си ми син и ще те храня, виж какъв си слабичък! – смееше се нежно тя и отново стаята бе препълнена със светлината от усмивката и.
Да, тя бе единственото, което всъщност притежавах.
Баща ми бе починал по време на катастрофа, когато бях на 3. Нямам никакъв спомен от него, а само негови стари снимки. Казваха ми често, че нямам абсолютно нищо общо с неговия външен вид. Единственото, което съм взел от собствения си баща е гарвано-черният цвят на коса, а всичко друго бе притежание на майка ми. Не знам дали изпитвам тъга към това. Или може би любопитство. Но съм сигурен за едно – че всички в това семейство го обичаме. Въпреки че сме просто двама човека тук.
-Аз трябва да тръгвам. – казах, след като приключих със закуската.
Станах и поставих чиниите в мивката. След това взех раницата, целунах я по бузата и и пожелах приятен ден.
Но аз не се чувствах никак приятно. Имах неприятно предчувствие. Предчувствие, че днес ме чакат изненади.
….
- Виж, Мартине, сериозна съм, за коледното парти трябва да сме с подходящи облекла! Трябва да дойдеш днес да видиш роклята ми, разбираш ли? ! – говореше все така упорито Лара, а аз просто кимах.. и кимах.. и кимах…
Ала не млъкваше.
Това бе гаджето ми.
Може би бихте се чудили защо просто кимам като ми е приятелка… Очевидно се очаква да си падам жестоко по нея, но по-скоро това е жестоката илюзия. Нямах друг избор, понеже бях загубил поредната игра със своите приятели и бях длъжен да изпълня това, което съм обещал – да поканя тази откачалка на среща. Естествено, направих го, но начинът и на говорене е толкова нахален, че не разбира от намеци и така, без моето съгласие станахме гаджета. Честно, нямам си на представа как се случи това.
Влязохме в сградата на училището, ала онова чувство за изненади не изчезваше. Отидох до своето шкафче да оставя учебниците си, а Лара изчезна като прашинка в пространството.
Слава богу!
Усетих тромавите стъпки на своят най-добър приятел Джон и разбира се няма да изпусне без да ме фрасне жестоко по гърба.
- Наистина, това не е моето разбиране за здрасти. – погледнах го с поглед, който показваше, че тази болка е нетърпима.
- Но все пак от обич ме търпиш, знам. – усмихна се възможно с най-мазният си поглед.
А аз просто не знаех как да отвърна на това.
Изведнъж коридора просто… млъкна. Дори дишането на учениците в сградата не се чуваше.
Усетих стъпки на токове. Щом се обърнах, по средата на коридора вървеше едно не толкова високо момиче с поглед на ‘’и майка ти не може да ме уплаши’’. Тя гледаше напред, а след това огледа всичките залепени лица по нея. Всички я поглеждаха със страх. Но защо? Имаше вид на съвсем нормален човек – бе облечена с дънки, високи токове (очевидно е още по-ниска), оранжево-червена риза, която и стоеше като горнище и бяла тениска… Косата и бе пусната небрежно.. и това е то. Нормално момиче. Като всички ни.
За миг се спря и ни огледа отново. И за момент разбрах какво ги плаши. Щом ме погледна в очите, през мен мина вълна на… не знам… Беше страх или.. може би друго? Не можех да разбера.
Очите и бяха пъстри, но ти придаваха чувство на нищожество, а в същото време виждаш един твърде наивен и мил човек.
Твърде много емоции. Не.. Наистина не можех да го разбера. Никога не съм изпитвал такова чувство… Не е страх. Не е това, което предполагам.
Мисля, че я гледах дълго време, но всъщност погледите ни се засякоха едва за секунди. Но и толкова бе достатъчно, за да се роди в мен любопитство. Въпросът е… коя е тя?
Лара и нейните приятелки я гледаха с неодобрение. Но щом непознатата се приближи до нея, се превърна просто в една мишка. Тя буквално трепереше, а аз, като нейно гадже, нищо не можех да направя.. Може би не я обичах дори като човек, но това бе противно на мъжкото ми достойнство.
Бях готов да скоча в бой, но усетих ръката на Джон, която казваше ‘’просто недей’’.
Ала непознатата не направи нищо. Тя просто докосна роклята на Лара и се усмихна:
- Хубава рокля.
И продължи да върви напред към нечия стая.
А сега не бе вече предчувствие. А бях просто.. объркан.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 11 месеца
hash: b65d29d313
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Продължение? :-) Заинтригува ме.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 2e7bc9e8a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Добре се е получило

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 30d0f5bf4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Наистина е интересно. Още от първото изречение ми хареса. Изречение изразяващ радост, щастие и оптимистичност. Все едно казваш "Колко е хубав живота!" От доста време в тоя сайт не бях чела такъв разказ. Браво! Напоследък само празни и изпълнени с тъга и безразличие произведения. Но това много ми хареса. Продължавай! :))

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: aa9ced3198
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Харесва ми стила ти, лаконичен и изпълнен с действие. Чете се на един дъх. Очакваме продължение.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker