Моето паяче - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96362)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22655)
 Секс и интимност (11206)
 Тинейджърски (20163)
 Семейство (4817)
 Здраве (7774)
 Спорт и красота (4054)
 На работното място (2141)
 Образование (5892)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13047)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Моето паяче
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1726 пъти
Как ме мъчи тишината
пак. Влюбена я слушам, чакам
знак. Пия празнината,
мрак. Смешно се усмихвам,
чак красива се замислям.
Поглеждам се - избухвам в смях.
Болна съм всестранно и всевластно.
Времето ме дебне – пак го набедих.
Лази ли ме, лази то – ужасно,
ще се случи скоро, преди месец, два,
ще го моля: "Връщай, в друго, не сега",
ще стоя до късно в тихото сама,
ще броя картинки: "Помня ги така:
когато мама и тати бяха просто мама и тати,
а луната ме близна с просто леден език,
и залепнах за нея, малко писнах, че как ли,
и танцувах във спомен все още велик –
бяха там наредени далече от мене
шишенца миришещи. Радостен звук
задълба във детето всестранно, къде не
прерови за изход – още пазя го тук.
Изпусках ги всички и ме ръсиха цяла
с амнезия дъхава; песен напук
трепка край мене, процежда се, бяла,
ефирна, оплетена – ето я тук"...
И се случва скоро, и след месец, два,
и не моля – споменът е все сега,
и стоя до късно в тихото сама,
и броя картинки, сладостна игра.

23. 06. 15г.


Обичам да пиша и искам да знам, дали мога да докосна и други с творчеството си, затова Ви моля, модератори, да публикувате стихотворението ми дори и да не Ви хареса – имам нужда от градивна критика. На 18 съм и ще отдам живота си на литературата, назависимо дали се окажа
талант или провал като писател. Като хоби пиша и в проза, и в стихове. Тръпна от сладост всеки път, когато се окаже, че имам свободно време да се отдам на писане – предполагам, че това е любимият ми начин да "броя картинки". Обожавам всички форми на изкуството, развивам интелекта си и, макар да не съм човек на еднообразието, мога да си представя абсолютно всеки ден от остатъка от живота ми прекаран в писане и да си умра от щастие при това. Имам положителна енергия и ще се радвам, ако успея да споделя поне частица от нея със света чрез творчеството си. За да се усъвършенствам и да се науча да бъда действително полезна за евентуални читатели, имам нужда от критика, много критика. Моля!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 1 месец
hash: 55016b8a20
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Съжaлявaм, нямaм кaкво дa критикувaм- докоснa ме, усмихнa ме, почувствaх положителнa енергия :-).
Дaй още нещо.

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: c2ee155c32
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Хубаво е.
Но няма критика при мен. Когато прочетох това, което си написала след стиха си обаче, мисълта ми ме отнесе към един цитат от Нобеловата лекция на Йосиф Бродски, който искам да споделя с теб, защото и аз като теб намирам смисъл в онези безкрайни минути, когато времето спира, а мислите се материализират. Мисля, че в това виждам чудото на самото сътворение. Намерението се ражда в чувство, а то се завихря в света, намира приемник и става стих или разказ, а после той бива послание.
Аз наричам това съвършенство.

Но ето го и цитата:
Човек се заема със съчиняването на стихотворение по различни причини … Той прибягва до тази форма – стихотворението – по-скоро от безсъзнателно-миметически съображения: черният вертикален съсирек от думи сред белия лист хартия по всяка вероятност напомня на човека за собственото му положение в света, за пропорциите на пространството спрямо тялото му. Ала независимо от съображенията, вследствие на които той се хваща за перото, и независимо от ефекта, създаван от това, което излиза под перото му, върху аудиторията, колкото и да е голяма или малка тя – мигновеното последствие от този акт е усещането за влизане в зависимост от същия, от всичко, което е вече казано на него, написано и осъществено.

Тази зависимост е абсолютна, деспотична, но тя и разкрепостява. Тъй като, бидейки винаги по-стар от писателя, езикът притежава колосална центробежна енергия, дарявана му от неговия времеви потенциал – тоест от цялото бъдеще време. (…) Поетът, повтарям, е средство за съществуване на езика. (…)

Пишещият стихотворение все пак го пише не защото разчита на посмъртна слава, макар той често да се надява, че стихотворението ще го надживее поне за известно време. Пишещият стихотворение го пиша защото езикът му подсказва или просто му диктува следващия стих. Започвайки стихотворението поетът по правило не знае как ще го завърши и често се оказва много удивен от това, което се е получило, защото често се получава по-добре, отколкото той е предполагал, често мисълта му отива по-далече, отколкото той е очаквал. Точно това е моментът, в който бъдещето на езика се намесва в неговото настояще. Както знаем, съществуват три метода на познание: аналитичен, интуитивен и този, от който са се ползвали библейските пророци – откровението. Различието на поезията от трите метода е в това, че тя ги използва и трите едновременно (наблягайки на втория и третия), тъй като и трите са ни дадени в езика; и понякога с помощта на една дума, на една рима пишещият стихотворение успява да се озове там, където преди него никой не е бил – и по-далеч, може би, отколкото той сам е искал. Пишещият стихотворение го пише преди всичко, защото поезията е колосален ускорител на съзнанието, на мисленето, на светоусещането. Когато веднъж е изпитал това ускорение, човек вече не е в състояние да се откаже от повторение на опита, той изпада в зависимост от този процес, както се изпада в зависимост от наркотиците и алкохола. Човека, намиращ се в подобна зависимост от езика, трябва, предполагам, и да наричаме поет.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: aab1f244ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Никой от съвременните автори и издатели не би ти обърнал внимание с този начин на писане. Това е жестоката истина. Живеем във време, в което българската поезия е в пост-модернизъм. Пиши за себе си, или промени стила си. Аз самата зарязах класическия стих и клишираните рими, и нещата тръгнаха към по-добро.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: f2fdaf72c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Милa, включвaм се зaрaди коментaрът нa н3.
В никaкъв случaй НЕ ПРОМЕНЯЙ стилът си! Тя говори кaто търговец, a ти си поет. Вложилa си душa и сърце, чувство, зaтовa те прочетох няколко пъти. Бих си плaтилa зa чувството, което ни подaрявaш, a не зa стокa съобрaзенa с пaзaрa. Притиснеш ли душaтa нa поетa с комерсиaлното съзнaние-по- добре си отвори мaгaзинче зa дрънкулки някaкви.
Чувствaй, смей се, мечтaй и изрaзявaй товa нa листa, зa дa рaдвaш и нaс!

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 6bcc94f698
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   От авторката:
Мислех да изчакам няколко дни, за да не прекъсвам коментарите, но няма как...
На вас, сладури:

Отражение.

Капнах две сълзи
в малкото ми огледало,
схлупен звън обви
бедното ми тяло.
Вярвам в красоти.
Зърнах те тогава,
блъсна ме с мечти,
капнах две сълзи
с младото ми тяло.
Има от преди,
пазя да не се разлее.
Ехо ме държи,
твоят глас във мене пее.
Още съм глупаче,
бедното ми тяло,
има от преди,
пазя да не се разлее,
с теб сега съм цяло.

25. 06. 15 г.



Повярвах малко повече в себе си. Ако издам книга ще я посветя на вас :) Колкото до стила ми, още е в процес на изграждане, така че нищо чудно да включа и по-неримувани стихове по-натам, знам ли, но само ако усетя мелодията им. Сега остава да си измисля псевдоним, за да ме разпознавате :Р Ето и някои стари стихотворения (моля, дайте мнения), а под тях още малко дрънканици от мен:




Ела.

Представи си, че стоиш
в моя малък миг.
Представи си, че кроиш
своя сладък лик.
Помисли веднъж за мен
като за твоята душа.
Гледам те студен, смутен.
Бъди какъвто си, сега.


Шшш.

Тиха тъма над града.
Ярка луна във нощта.
Повей на вятър невидим.

В облаци плува небето.
Два-три прозореца светят.
Прилеп прелита безшумно.

Криви сенки се канят.
Звезди за безкрай обещават.
Магия нашепва за сън.



Паднах там, встрани.
Долу не – встрани.
Дръпна се лъча на
вечна тежина.
Нужда го рани,
бутна го в страни,
другото встрани на
мойта тишина.
Някой нявга лял се е
в меките потоци,
в меките потоци на
тиха вечнина,
дето бледа давя се,
давя се във думите,
в думите, разтичащи се
върху блясък на звезда.


Ти.

Целувам те.
Целуваш ме.
Сбогувам се.
Задържаш ме.
Поглеждам те.
Разтапяш се.
Желая те.
Явяваш се.
Не зная те.
И няма те.
Усмихвам се.
Очаквам те.


Намерен.

Лъч светлина
прорязва нощта.
Кой ли самичък
стои на брега?

Още един,
лек като дим
вдъхна в сърцето
надежда.

Трепна и трети,
в миг се преплете
с още безброй.
спасен ще е той!

Изпука съчка,
и още една,
под щастливите
морни нозе.



Дали утре ще осъмна
по – умна, по-забавна
в теб нощем щом надзървам
тайно, небе?
Окъпано врабче във
лунен лъх и нощна светлина
чака да го върнеш
в млада плаха ведрина.
Дали мога да се спъна,
старинен зов на бебешка
мечта, докато минавам
през нежните завеси?
Млечният път ме обърква,
затова си живея във песен.
Нагоре, надолу...
Тук.



Кое от стихотворенията ви харесва най-много? 1., а да знаеш аз колко се усмихвах като разбрах, че съм те докоснала... 2., цитатът ти ме изуми. Както и степента, до която си разбрал/а какво изпитвам З., какво мислиш за последното стихотворение? (довърших го днес) Е, така или иначе няма да захвърля добрата стара рима само заради модата, ще търся свой стил. 4., разплака ме... за момент щях да забравя, че най-важно е да пиша това, което чувствам; и тогава се появи ти... тогава се появи и стихотворението.
Лека вечер от мен!

 
  ...


...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 066359289b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   От 2

Занимавам се професионално с литература и критика, а и в същото време пиша. Прекрасно разбирам импулса, който те държи и буден, и жив, и болен, който те пълни, за да те изпразни.
След като напиша някой стих, паля цигара... като след секс. Все едно току що съм преживяла душевен оргазъм ;)
Зависима съм към това, както казва Бродски.

Виж ме! В 2:00 през нощта стоя будна, защото го усещам, че пристига, че се лута в дланите ми. После ще спя... задоволена :)

Подарявам ти нещо свое, което се надявам да вдъхне още малко вяра в онова, което правиш и живееш.

Посвещение на будните поети

Приятелю незнаен, който
всяка вечер под звездите
с устрем неспокоен
в стих редиш сълзите
и ребуси неразрешени
с вяра само се опитваш
сам да подредиш;

Ти който се чувстваш
твърде малък,
за да се наричаш
със гордост "поет",
а света на плещите ти
всеки миг ще те премаже;

Ти, който сам търпиш
човешка глупост, злоба, мъст,
а нощем не спиш
ако може с думи да прекроиш
този свят -
да стане някак си по-чист;

Ти, който знаеш - имаш мисия,
но си я мълчиш, защото
ще ти лепнат етикета "луд",
а усещаш онази причудлива сила,
която нощем те кара
все да не спиш;

Ти, незнаен приятелю, мил,
който от стиснати сълзи и вик,
правиш най-чудния стих
и го четеш по тъмно -
рецитал на тишината,
не познал жажда за слава
ни за здезден миг;

Ти, точно ти,
знаеш, че продължаваме
и по-тъмно, недоспали,
въоражени с бели листи
свързваме нижки,
изпаднали сякаш в транс,
забравили, че идват
на зората лъчите
и със сълзи и кръв,
този свят все пречистваме.

Мълчи! Не се оплаквай!
Като камък тежка е съдбата ти.
Недоспал и жаден за правда,
в ръце със перо, не с брадва
да правиш революции светли
и все да търсиш в болката нещо,
което да оставиш
след тебе да свети.

Поклон пред теб, неизвестни,
пред твоите сила и тъга.
Стаята ти будна,
може да е тесна,
но аз знам, че криеш
под ризата крила...

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: df1a7ea7e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   :))) тaкивa дa ги нямaме aвторке.
Не могa дa кaжa, че едното ми е хaресaло повече от друго. Всяко ми дaвa рaзлично чувство- ностaлгия по детството, приятнa тъгa, спомен от невиннa, плaтоничнa, детскa любов...
Рaзбирaш ли, умееш дa подaдеш именно чувство. Всеки може дa нaмери нещо от себе си, нещо лично преживяно. Знaеш кaк понякогa слушaш песен и чувствaш мислиш си, че е писaнa специaлно зa теб. Е, подобно е чувството. Още си мaлко неуверенa, дa, личи си, но дори и тaкa е приятно, зaщото е невинно. A колко липсвa в днешно време дa се присетим и почувствaме тaзи невинност.
Aз също творя, но други нещa. Имaше период, когaто ми предложихa много сериознa сумa, но условиятa бяхa постaвени от бизнесмен без грaм фaнтaзия, нямaше кaк дa знaе/ познaвa чувството. Н 2 го кaзa, " душевно изпрaзвaне", хaхa, по същият нaчин се изрaзявaм и aз, когaто сa ме питaли. Откaзaх, рaзбирa се. Тa aз мaтериaлизирaм мечтите си, сънищaтa си, фaнтaзиите си. Носят чaст от мен, от душaтa ми. И добре съм нaпрaвилa, зaщото сегa имaм свободaтa дa "рaботя" от музa нa музa. И... дори без дa съм се нaдявaлa нa товa, печеля и предоволно.
Товa е, което чувствaм и кaто те четa. Зaтовa и се включих със зaбележкaтa:). Обичaй поетa в себе си, некa мечтaе, некa обличa мислите и чувствaтa си в думи. Смятaм, че имaш много голям потенциaл, ще си позволя дa копирaм цитaтa от н 2
" Пишещият
стихотворение го пише преди всичко, защото поезията е колосален ускорител
на съзнанието, на мисленето, на светоусещането. Когато веднъж е изпитал това
ускорение, човек вече не е в състояние да се откаже от повторение на опита,
той изпада в зависимост от този процес, както се изпада в зависимост от
наркотиците и алкохола. Човека, намиращ се в подобна зависимост от езика,
трябва, предполагам, и да наричаме ПОЕТ".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker