Безверие - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96363)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22656)
 Секс и интимност (11206)
 Тинейджърски (20163)
 Семейство (4817)
 Здраве (7774)
 Спорт и красота (4054)
 На работното място (2141)
 Образование (5892)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13047)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Безверие
преди: 5 години, 9 дни, прочетена 1326 пъти
Безверие или поради что се срамувам да се наричам болгарин

Като всеки истински родолюбец всяка година се завръщам в моята Родина, където прекарвам лятната почивка, срещам се с роднини и приятели, посещавам малки градчета и селца, пътувам из китните й кътчета. Тази година не бе изключение. Не мога да не отбележа, че всеки път като пресека границата ме завладява едно смътно и неопределено  чувство, от което сърцето ми се свива като пашкул. Ходех навсякъде, срещах се с много хора - близки и далечни, познати и непознати. Ярки впечатления и спомени без чет, нови и стари, които подсъзнателно ти напомнят за носталгично-поетичната песен на John Lennon "In my life". Въпреки това, онова неясно чувство никога не ме напускаше и притискаше сърцето ми като воденичен камък. В края на последния ми престой се случни нещо необикновено. Вървях си разсеяно из улиците и едва не се сблъсках с една млада девойка, чиято приветлива усмивка просто грееше по-силно от изгарящото лятно слънце, а топлите й очи сияеха като звезди от искреност и невинност. Това бе само един миг, тя дори и не ме забеляза, но в този кратък миг разбрах какво е липсвало през всичките тези 25 години. Навсяъде до този момент виждах само люде, изнурени и намръщени, затворени и невярващи, натъжени и отчаяни, груби и агресивни. За този кратък миг аз изведнъж осъзнах, че за всичките 25 години аз не съм видял една единствена човешка усмивка. Безлични двукраки индивиди да, но човешки образ не. Тогава си зададох простичкия въпрос: Как така стана, че за по-малко от четвърт век в тая страна не остана едно единствено в човешки облик същество?  
Подкарах колата към най-затънтените части на Родопите и спрях в едно замряло селце, където преобладаващата форма на живот се състоеше от бездомни представители на кучешкия род. Най-сетне видях един белобрад старец да излиза от една полуразрушена къща във възрожденски стил, който без труд забеляза мен и шумната ми свита. Виждайки изнурения ми поглед старецът ме покани в прохладната стая и ме почерпи чаша студена балканска вода от една стара глинена стомна. От стените ме наблюдаваха пожълтелите портрети на Левски и Ботев, Караджата и Бенковски. Старецът ме погледна с дълбоко сините си очи и ме попита какво диря тъдява. Без много да се шикалкавя му разказах горната случка на улицата, след което му зададох въпроса, който ме измъчваше през целия път. Отговорът му бе прост и поразяващ, изтрезняващо точен и раздиращо откровен. Моите изразителни способности не ми позволяват да преразкажа точно неговите думи, поради което ги предавам в тяхната цялост:

"Аз, започна той, съм потомък на отколешни хайдути, носейки българския дух през тъмните векове на робство, защитавайки с кръв и плът дом и семейство, род и език. Нищо през тези векове не е могло да прекърши нашата сила и вяра в българския род. Безчетни мъже, жени и деца са дали огромен кръвен данък в тази неравна борба, но силата на вярата е несъкрушима и най-накрая донесла заветната свобода. "

Непреклонната твърдост в гласа му показваше недвусмислено, че въпреки свидните жертви борбата е била единственият верен път в многовековната тъмнина.  

"Сега, продължи с дълбока въздишка старецът, нещата,   за жалост, са много по-трагични и съдбовни. Нямам само пред вид разрушените и обезлюдели села и градове, някога препълнени с детски глъч и смях, нито пък милионите събратя и сестри тънещи в мизерия и нищета, нито пък милионите синове и дъщери, прокудени в далечни страни в търсене на мизерно препитание. Всичко това е много лошо и огромна загуба за българския род, но съвсем не непоправимо. Много по-страшно и трагично в днешната ситуация е пълното безверие. Няма я вярата в българския род, няма я вярата в човека. Въпросът е къде и защо се изпари тази хилядолетна вяра като летен сняг? Отговорът е прост. Още от стари времена се знае, че бащата на безверието е родоотстъпничеството и предателството. Българинът добре знае, че благодарение на тях безбройни племена са минали в историческо забвение през вековете и това му знание му е давало сила и вяра и в най-трудните моменти.
Едно време хомотът на врата ни беше чужд и чужди войници ни водеха като рогат добитък на заколение. Тогава бе лесно да посочиш тиранина и благодарение на силната си вяра и дух българският род успя да пребъде. Сега, обаче, хомотът ни е нахлузен от наши майкоотречници, готови да жертват род и Родина, брат и сестра за жълти стотинки и унизително потупване по рамото. Сега отново земята не е наша, други разполагат с нея, а нас отново ни водят като вързано стадо работен добитък по прашните полета. Тези майкоотстъпници разединиха народа като му раздадоха по една лозова пръчка от Кубратовия сноп да се брани от мнимия съсед, докато те като кръвожадни хиени, безмилостно разкъсваха, разграбваха и раздаваха родните богатства и униищожиха българския дух. Те му създадоха химерна свобода, докато той затъваше в духовна и материална нищета. Те го прогониха от родните огнища и го превърнаха в духовен скот да се лута немил и недраг по родната земя. Родоотстъпничеството и предателството, кражбата и измамата станаха норма и настъпи мрачно време на безверие и безпътие. "

"Аз да си кажа право съм прост човек и сигурно не се изразявам точно - допълни старият човек. Но ти ми се виждаш свестен момък и за да разбереш по-добре моите думи ще ти дам да прочетеш нещо, което съм написал. Нещо като завещание към идните поколения. Само че, допълни той, обърни се преди това с гръб към гробищата да не те чуят моите славни деди, че иначе ще се обърнат по гръб във вековните си гробове. "

Тогава старецът пъхна в пазвата си разтреперени пръсти и извади едно оръфано парче от корица на някогашен буквар. Започнах да сричам с обезкървени устни:

"Безверие или поради что се срамувам да се наричам болгарин

Аз не искам да бъда Левски, за да не се гаврят с моя портрет предатели и родоотстъпници в пищни президентски и правителствени кабинети!  
Аз не искам да бъда Левски за да не чуя отново как гарванът грачи грозно, зловещо.
Аз не искам да бъда Ботев, за да не мамят народа с моето слово предатели и родоотстъпници по мними митинги и паради!  
Аз не искам да бъда Ботев за да не гледам днешните патриоти, които за свобода и наука душа дават, ама не свойта душа, братя, а душата на народа!
Аз не искам да бъда Хаджи Димитър и Стефан Караджата за да не мамят с моето име лъжепатриоти храбрия болгарски войн кръв наемна той да лее!  
Аз не искам да бъда Хаджи Димитър да съм жив там на Балкана и да виждам как болгарин болгарин заробва.
Аз не искам да бъда Смирненски да виждам туй намръщено море от морни роби и робини!
Аз не искам да бъда Вапцаров да ми вземете моята Вяра, и да плюя озлобено и в теб, Родино, и в самия живот!
Аз не искам да бъда Вапцаров и да видя как отново болгарин болгарин убива!
Аз не искам да бъда Левски, Ботев, Бенковски, Караджата, Смирненски, Вапцаров... болгарин!
Те ми отнеха моята вяра и моя дух! Те ми отнеха всичко! "

"А без вяра няма род! ", завърши старецът и си взе обратно късчето хартия.

По обратния път към летището сърцето ми бе още по-свито, даже не биеше. Но този път не болеше, понеже в него не бе останала и капка кръв.

Записал по действителни случки Забой Жален, лято 2015

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 8 дни
hash: 769c200bfe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   " Безлични двукраки индивиди да" на това изречение хвърлих към кило, кило и половина баластра по монитора от смях.
П. С. Много хубаво пишеш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker