Моля за мнение за разказ - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96222)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22620)
 Секс и интимност (11197)
 Тинейджърски (20152)
 Семейство (4802)
 Здраве (7762)
 Спорт и красота (4047)
 На работното място (2135)
 Образование (5872)
 В чужбина (1289)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1491)
 Други (13024)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Моля за мнение за разказ
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1441 пъти
Убийството бе решено, оставаше да хванат извършите...
„Извършителката? Извършителят? “, Дюсан още не можеше да реши какъв е родът.
Уликите бяха ясни – строшен врат, пуснато между бюрото и стола тяло, скок през прозореца. Робот. Около гръкляна личаха петте пръста, а офисът на г-н Сахаири бе на двайсет и седмия етаж на „Сахаири Интернешънъл“.
Хората не чупят вратове с една ръка, нито скачат от сто метра.
„Така... Извършителят или извършителката? “
Дюсан крачеше по Лайм Санк – „Мостът на залеза“. От двете страни, по каменните парапети, се бяха скупчили десетки двойки, засмени, шумни, млади. Взираха се в залеза, отразен от река Лайм. Традицията бе да хвърлиш бяла роза, точно когато слънцето изгасне.
Дюсан я видя след средата на моста – сама, облегната на парапета, встрани от всички или, по-скоро, всички встрани от нея. Затича се натам с усмивка и се отпусна на камъка.
- За първи път ли ви е? – женски глас. Гледаше го с интерес. Мислеше, че се радва от намереното свободно място.
- На мен ли? – повдигна вежди Дюсан. – Не. За хиляден път, но всеки следващ е като първия.
Тя се намръщи. Имаше малко, кръгло личице, оградено от права черна коса. Беше я подстригала нескопосано до тънката шия.
„Бяха. Бяха я подстригали“, поправи се Дюсан. Роботите нямаха право на избор.
Тя се извърна пак към залеза, стиснала роза между мъничките си ръце. Умиращото слънце играеше като въглен в очите й. Изведнъж тя го стрелна с очи:
- Но нямате ли роза?
- Имам... Имам, разбира се.
Дюсан бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади смачкан бял цвят.
- Ето – каза с усмивка и го вдигна пред очите й.
Тя кимна и се обърна пак напред.
Какво караше роботите да вършат престъпления? Защо този бе решил да убие началника си?
Наистина, Сахаири Интернешънъл се занимаваше с добив на редки метали. Пълнеха мините с роботи, защото въздухът не ставаше за дишане. Даваха им по пет кирки на всеки и ги караха да вадят натрошени скали. Или нещо такова, Дюсан не знаеше подробностите. Знаеше, че роботите са евтини, а редките метали... е, редки.
След време дланите на всички почерняваха от ровене в скалите. Тя ги криеше като стискаше розата.
- Дай ръка – каза Дюсан.
Тя го погледна.
- Хайде де, тук има само двойки.
Малката й длан стисна леко неговата. Беше студена и мека.
- Как ме намерихте? – попита го.
Дюсан изсумтя.
Тя отвори другата си длан, тази която стискаше розата. Ръката й бе черна като пепел.
- Десет грама злато са час почивка – замърмори. – Десет грама сребро, половин час. Платината е два часа.
- Разбирам.
- Сега какво? Ще ме убиете ли?
- Аз ли? Не. Аз съм тук, за да ти дам избор.
Тя го погледна.
- Ще те съдят като робот – продължи Дюсан. – Ще те направят на тостер или нещо такова, но това не е от значение. Важното е, че едни хора ще излязат и ще поискат по-строги мерки за роботите. По-малко свобода. Та как един робот е стигнал до офиса на г-н Сахаири? Може би в почивката си?
- Ще намалят почивките...
- Ще ги забранят. И други неща ще направят, щом роботите са тръгнали да избиват хора и да бягат.
- Да се предам ли?
Дюсан замълча. Няколко минути се взира в тънката оранжева ивица на хоризонта. Малко оставаше преди слънцето да се скрие изцяло. Двойките бяха готови да хвърлят розите си във водата и така да изпратят слънцето. Щяха да кажат молитвата към бога Слънце – Илаам и да си пожелаят надежда за щастие.
„Надежда за щастие“, поклати глава Дюсан.
- Ще ти кажа как работим – продължи той. – Когато реката изкара тяло, ясно ни е, че е на удавник. Личи си по устните, кожата, очите, косата... Никой не се занимава да пита и да търси. Просто удавник. По вестниците пишат, че нещастникът се е хвърлил и се е удавил. Толкоз.
Тя се бе обърнала към него. Продължаваше да го гледа. Очите й бяха черни като бадеми.
Денят угасна, двойките завикаха и захвърляха розите си. Целуваха се и се прегръщаха и над общата глъчка се чуваше:
- Илам`ир Илаам.
Тя пристъпи на парапета. Погледна там, където допреди малко бе слънцето, поколеба се и после се отпусна. Тялото й полетя свободно към черната водна повърхност.
Хората закрещяха. Навеждаха се, сочеха.
Дюсан се загледа в смачканата си роза. После във вечерния небосвод. Нищо не си пожела, когато я пусна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 11 месеца
hash: 530dbe20df
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   На мен лично ми допадна, но не беше ли невъзможно да се създаде робот, който да изкачва стълби? А за да стигне до последния етаж, поне няколко трябва да изкачи... Както и да е. Това са просто подробности, за които се замислих докато четох. И ми се ще някой да отговори на въпроса, просто за да знам правилно ли помня думите на госпожата по физика :дд

Иначе не разбрах много, много как той просто изведнъж отиде при нея, разбра че е робот и ѝ каза да скочи... Смисъл, каква е връзката между двамата? И какво означава Илам`ир Илаам?

От друга страна, като изключим въпроса ми от любопитство и тези свързани с разказа, това е първата аматьорска (Не го казвам с цел да обидя. И аз пиша, и аз съм аматьор в тази област... Просто така наричам хората, които пишат за себе си, за удоволствие и не са издавали книги) творба, която не се насилвам да прочета, за да дам мнение. Просто е много добре написана за моя вкус.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 10732d8a2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Много е хубаво

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: a498ac4194
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Увлекателен разказ, допадна ми. Но няма ли все пак да разберат, че робот е извършил престъплението и отново да се стигне да същите последствия?

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: b65acf6102
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   От автора.
Благодаря ви за коментарите. Радвам се, че разказът ви е харесал. Отговарям подред.
Към 1. Историята се развива в бъдещето, където проблемът с роботите е решен. Не само това, но очевидно роботите изглеждат като хора.
Отговорът на следващите ти въпроси е загатнат в текста. На въпроса "Как ме намерихте? ", главният герой изсумтява пренебрежително. Преди това роботът го пита дали му е за първи път идването на моста, Дюсан отговаря "Не. За хиляден, но всеки следващ е като първия. " и все пак накрая той нито казва някаква молитва, нито си пожелава нещо - т. е. Дюсан въобще не е и никога не е бил там за залеза. Може би преди това е имало подобни случаи с роботи и те всеки път са отивали на същия мост?
Надявам се, че ти харесва обяснението. Фактът обаче, че не си личи от текста, показва, че не съм си свършил работата достатъчно добре.
Илам`ир Илаам е просто обръщение към бога. Не е важно какво означава, но например може да е "Да живее Илаам". Може да е и "В името на Илаам", ако по ти харесва.

Към 3.
Историята се разказва от гледната точка на Дюсан, а него не го интересува какво ще стане. Може наистина да прикрие, че жената е робот, но е по-вероятно да не го направи. Той е неин убиец, не спасител.

Надявам се, че отговорите ми са ви допаднали. Отново благодаря за коментарите.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker