Гимназия
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2309 пъти
Хрумна ми идея за нещо и това е началото. Моля за мнението ви. Стил на писане, идеи, като цяло ако може оставете коментар.

Само едната!


— Толкова ли съм глупав? Наистина! Погледни ме! – Раян се обърна към Ноа
– Брат…за пореден път…моля те…СПРИ! – отвърна му Ноа още преди да си беше довършил мисълта.
– Добре…добре…разбрах – Раян се обърна към дъската
Последваха няколко секунди тишина в която се чуваше само звука на косачката. Беше това време от годината в което на всякъде из целя град косяха тревата. Миризмата беше…освежаваща. Звука обаче…звука беше непоносим. За тези няколко дни нямаше къде да се скриеш от него. Където и да отидеш, той се чуваше. Към монотонното ручене пригласяше и също толкова монотонния глас на Г-жа Бърк която обясняваше с възможно най-депресиращия глас който можеше да произведе едно човешко същество някакви глупости за…кой знае за какво. Часа беше по математика, беше нещо свързано с математика.
– Защо винаги става така? – обърна се рязко Раян – Какво се иска от мен? Едва ли е възможно да има някой по-мил и романтичен от мен. И все пак… - Раян спря защото и той самият усети че се повтаря за пореден път.
След като спря да говори осъзна че Ноа го гледа право в очите. Не се обърна в очакване да чуе някакъв отговор. Вместо това обаче без Ноа да сваля очи от неговите от под чина се надигнаха ръцете му държащи двете слушалки. Раян веднага извъртя очи, но отново погледна Ноа който вече си ги беше сложил и направи знак с ръка на Раян да продължи да си говори.
Раян се обърна напред, отвори тетрадката си, хвана химикалката, погледна на дъската и точно преди да напише нещо рязко пусна химикалката, сложи ръка на рамото на момчето което седеше точно пред него
– Стивън ти ме разбираш нали?
– Госпожо Бърк може ли да отида до тоалетната – потрепна веднага Стивън.
Госпожа Бърк се обърна, наведе глава надолу за да погледне над странно малките си очила
– А защо никой не ме пита мен дали искам да отида до тоалетната? – започна тя със също толкова монотонен и депресиращ глас.
Момчето седящо зад Ноа бързо го побутна за да си свали слушалките и да слуша поредната реч на Девственицата Бърк. Тя беше известна с дългите си остроумни речи съставяни от общо 2-3 изключително дълги изречения и представени по напълно безчувствен начин без каквато и да е промяна в интонацията през цялото време.
–…защо аз не съм тази която седи и не обсъжда нещастния си любовен живот с всеки който види – Раян заби глава в чина – или пък не си слушам музика съвсем спокойно докато на дъската се обяснява какво ще има на контролното в петък…
След като свърши госпожа Бърк направи една от нейните всеизвестни паузи докато говореше, през които най-вероятно вдишваше 2-3 литра въздух за да успее да издържи и през следващото изречение. Тя беше между 40 и 50 годишна възраст, нямаше съпруг, нито пък каквато и да е форма на партньор в живота, но пък за сметка на това имаше няколко котки и за това и беше излязъл прякора Девственицата Бърк.
– Лоши житейски избори? – отговори Ноа нарушавайки тишината
Бърк наклони глава към него без да има нужда да прави отчаяна физиономия защото тя вече и беше на лицето.
– Господин Уайт, това че майка ви и баща ви са платили за столовете, чиновете и за повечето други безполезни неща в това също толкова безполезно училище за бездарни малоумници по никакъв начин не ви дава правото да се чувствате като у дома си, затова моля приберете телефона и слушалките и се опитайте поне да препишете странните символи които безцелно отворените ви очи виждат на дъската.
А вие господин Милър – обърна се към Раян без да променя интонацията – ако вложите поне малко опит да се съсредоточите има известна възможност и да постигнете нещо вместо просто да прелитате през часовете мислейки си защо Сара заряза заблуденият ви мозък който очевидно действително се мисли за толкова невероятен за колкото всички също толкова заблудени учители ви представят. Естествено възможността родителите ви да платят за да влезете в университет е доста изкушаваща, но ако все пак по някаква причина искате да постигнете нещо в живота си както децата на не-милионерите правят, знайте че ако не се справите и на това контролно при мен ще имате двойка за годината.
Бърк задържа погледа си на него около половин минута очаквайки отговор или поне реакция. Изведнъж пълната тишина беше нарушена:
– Та Сара за това ли ме заряза? Защото не съм съсредоточен? – започна рязко Раян с ококорени очи.
– О БОЖЕ МОЙ! – Ноа стана хвана Раян за ръка и започна да го дърпа навън.
Звънеца за края на часа би и всички започнаха да стават
– Погледнете всичко което сте преписали от дъската и ако за пореден път повече от половината клас изкарате двойки на задачи които буквално съм решила на дъската предния ден ще…ще си остана със същото впечатление което имам за вас и в момента.
– Слушай, тая вечер идваш в нас – говореше Ноа в коридора пред класната стая - В девет искам да си в нас готов да забравиш Сара и повярвай ми аз ще съм подготвил нещата така че да я забравиш. Съгласен?
– Не знам…ще видя – отговори несигурно Раян – може и да дойда, но без партита. Ако пак ми скроиш някое парти и се намъкнат хора от съседните щати които няма как да познавам… Да бъдеш носен от тълпа пияни и дрогирани непознати на фона на техно музика и пресветкващи светлини може и да помага на Ноа Уайт, но не и на мен.
– Да, знам, Раян Милър предпочита да плаче сам във ваната – отговори саркастично Ноа
Раян тръгна към изхода, но Ноа блокира пътя му
– Добре, добре… обещавам. Ще бъдем само ние. Само ние и прислугата. Никой друг. Естествено господин Джак Даниълс* ще ни прави компания, но нали го знаеш Джак той буквално си живее в нас. Съгласен? А?
Раян го гледаше няколко секунди след което рязко му отвърна
– Стига си повтарял „Съгласен? “, съгласен съм. Каквото и да стане по зле няма на къде.
– Само така братле…пък и онзи път с партито в крайна сметка подейства. Тройката с двете секси курви от Джърси те накара да забравиш нали?
Раян отново отдели малко време да го гледа без да си отваря устата след което започна да клати глава
– Тя повърна върху мен! Тя действително повърна върху мен!


– Но само едната? Пък и беше след секса нали? – Ноа му отговори с повдигнати вежди и палава усмивка.
– Да. Само едната. Само едната повърна върху мен защото другата повърна върху нея.
Ноа го гледаше няколко секунди с озадачен поглед след което отново веждите му се вдигнаха и се появи палавата усмивка
– Но беше след секса нали?
Раян тръгна към изхода опитвайки се да не отговори но не издържа. Той се обърна към Ноа ходейки назад и се разкрещя в коридора.
– Да беше след секса, доволен ли си. Безкрайно съм ти благодарен че срещнах две пияни курви с по ниска жизненост от дървета които да ми го лапат за 2 минути след което да повърнат върху мен!
Като свърши Раян се обърна продължавайки да ходи към изхода на който видя че стояха Сара и две нейни приятелки. Сара бързо тръгна към стълбите опитвайки се да не гледа Раян а момичетата я настигнаха.
– Сара…спри трябва да…Бела моля те накарай я поне да говори с мен – провикна се Раян
– Няма да ти се понравим Раян, ние не повръщаме върху момчета – отвърна му Бела.
– Само едната! – провикна се Ноа
Раян се обърна и хвърли учебника си по него, а от Ноа, който бързо се наведе, се чу само смях.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: f6f0945e3b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аман вече от западни имена! Едно българско име не знаеш ли??? "О, неразумний юроде! Поради що се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и пишеш на своя език? ". Какво толкова срамно има да измислиш на героите си родни имена? Като ти гледах пунктуационните грешки се спрях да чета! Колкото до жанра - тинейджърски книги и истории има под път и над път.

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 16e525c6dc

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много скучно... такава монотонност не бях виждала. Имаш много грешки и ако има нещо което искаш да напишеш, първо се замисли за какво ще се разказва в него, защото прочетох първите пет реда и ми доскуча

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 21ff7941ab

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Брат О боже мой И прочие :д Аз лично не си падам по такъв стил писане. Наскоро започнах една книга, оказа се поредната тийн- историйка, само дето имаше и фантастични елементи тук- таме. Просто ме изгуби от началото. Иначе е хубаво, че се занимаваш с писане, изобщо не се обезкуражавай от коментарите, по-скоро като градивна критика ги приеми. Пиши за нещо ново, нещо само твое, това, което мислиш, чувстваш. Иначе за имената и Ивана и Петкана не върви. :д По-добре Ноа отколкото Джон, да ти кажа.

 

...

горе^