Историята на една сервитьорка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96932)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22800)
 Секс и интимност (11257)
 Тинейджърски (20216)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4074)
 На работното място (2165)
 Образование (5930)
 В чужбина (1299)
 Наркотици и алкохол (932)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1506)
 Други (13163)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Историята на една сервитьорка
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1553 пъти
Тази история, която разтърси живота ми се случи през лятото. Споменът за неговите очи, за лицето му все още не избледнява в мислите ми.
Работя в квартална простовата кръчма, за сезона. Като сервитьорка. Но никога не предполагах, че ще влюбя... поне не точно тук.
Една вечер, както всеки път работех до късно, почти приключвах смяната си, бях много уморена. Бързах да приключа. И тогава вратата се отвори. Влезе един човек. Беше на средна възраст с дълги кестеняви коси... И дълбоки зелени очи.
Аз потреперах. Втренчих се в него и не помръднах, а той се приближи до мен и си тихичко поръча питие. Седна на първата маса. Нещо у мен оживя! За пръв път изпълнявах поръчка с удоволствие, за пръв път се усмихвах на клиент – искрено, от сърце! Не, че бях студен човек, просто не понасям пияниците, които често пъти са редовни клиенти на заведението. Висят до сутринта и льокат по едно шише цяла вечер. Отначало ми бяха противни, но все пак с времето се научих да преодолявам и да прикривам емоциите си. Свикнах да се усмихвам от учтивост...
Но аз да се върна към този, който грабна погледа ми.
Успях да го погледна в очите. Чудех се как ли е успял да запази този миловиден детски поглед? Най-сетне се осмелих да го попитам:
- Защо пиете сам в този късен час, господине?
- Идвам от друг град при един приятел. Прекалено късно е, за да го търся. Тръгнах по улиците и попаднах на тази единствена все още отворена кръчма... Дали... ще мога да остана до по-късно?
Очите ми светнаха. Някак си нещо ме накара да за миг да забравя всякакви правила и етикет на обслужване. Тъй като в заведението нямаше други клиенти си позволих да се настаня на мястото срещу него. Запознахме се. Говорихме и говорихме... докато не дойде сутринта. Колежката от следващата смяна ни завари на масата разпалено обсъждайки някаква тема. Тогава той стана, усмихна се и поздрави:
- Беше ми изключително приятно, но аз ще трябва да тръгвам! Довиждане!
-Чао! - едва успях да помахам ръка.
Всичко започна да се превърта като филмова лента в главата ми. Мислите... само към него ме отвеждаха. Дори не можах да заспя. Бързо мина денят.
Вечерта, когато бях отново на работа го видях. На една маса пиеше с приятели. Това сякаш погали сърцето ми. Нещо ме накара да си мисля, че е дошъл тук заради мен. Разтопи ме. Сякаш полетях! И наистина бях на крилете нащастието. Вечерта, след като си тръгнаха всички гости на заведението, ме покани да излезем.
Чувствах се на седмото небе Беше страхотно. И още по-прекрасното бе, че това се повтаряше всяка вечер. Докато...
Един път не дойде. Притесних се. Чаках го с нетърпение... Лошо предчувствие ме обзе.. Имах да му казвам нещо важно. Но той така и не се появи повече...
Измъчвана от безброй въпроси един ден се озовах на пазара. Гледах хората... усмивките по лицата им, радостта грееше в очите им. А в душата си усещах празнина, пустота. Беше ми тежко. Неочаквано, до градския фонтан съзрях двама да се целуват... Беше той в прегръдките на друга жена. Гледах ги и очите ми се пълнеха със сълзи. Изглежда вече нямах място в живота му. Докоснах наедрелия си вече корем и си тръгнах...
Една сервитьорка

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 11 месеца
hash: 7eacf8a547
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Това което сте написали, ми се струва, че е истина. Просто Ви е неудобно да го споделите макар и анонимно в графата любов и изневяра. Ако не истина, браво доста добра история. Ако пък е истина...
Много кураж и несъжалявайте, детето е цял един нов свят, който то ще сподели с Вас!! Обичайте го

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker