Изборът да не се ядосваш - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121033)
 Любов и изневяра (29668)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7293)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Изборът да не се ядосваш
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2034 пъти
В коридора на училището се вдигаше тревожна врява.
Децата се бяха скупчили, подвикваха, махаха с ръце, а някои момичета пищяха.
В центъра на олелията две момчета вкопчени едно в друго се опитваха да се съборят на земята.
Един пестник свирна покрай ухото на Тервел. Той рязко извъртя глава така, че да не го удари, но очилата му се изхлузиха и паднаха на пода. От наобиколилите деца излезе едно хилаво момче и с мазна усмивка стъпи точно на очилата. Когато стъклата изпукаха, злорадо задоволство се появи на лицето му.
- Оп.... без да искам - и погледна Тервел отмъстително.
Тервел понечи да се хвърли, към него, но точно в този момент две яки ръце го хванаха за раменете.
- Какво става тука бе? - изневиделица се появи г-н Йорданов - преподавател по физическо и биология.
- Кой е другия? Боян.... и Тервел? Браво... и какъв ви е проблема?
- Той е глупак - веднага извика Боян. Тервел реагира светкавично и се задърпа да се отскубне от захвата на учителя. Но здравите ръце на бившият волейболист държаха момчетата на достатъчно разстояние.

- Чакай, чакай, я се успокойте и двамата и се дръжте като големи мъже. Какви са тези глупости?
В този момент училищния зънец съвсем отрезви обстановката.
- Хайде всички по класните стаи - извика Йорданов. - А с вас двамата още не съм свършил. Влизайте в час и ме чакайте пред дъската.

След минути учителят влизаше в стаята, а двете момчета го чакаха, където им беше казано.
- Така, току що прегледах записа от камерите. Всичко разбрах, но искам да го чуя и от вас. Първо ще помоля Ивелина да разкаже какво видя.
- Е, защо пък аз?
- Защото ти през цялото време си била най-близо до случката - поясни Йорданов.
- И Надежда беше там, защо тя не ви каже - запъна се момичето.
- Аз питам първо теб.

-... Ами какво.... Е, добре де... всички знаят че и Боян и Тервел харесват Надето. - Целия клас се закикоти. - Това им е проблемът. Боян искаше да даде на Надежда някаква гривна, но тя му отказа. Обаче той настояваше. Тогава се намеси Тервел и му каза, че неможеш да дадеш на някой нещо, ако той не го иска. Можеш да му вземеш насила, но неможеш да му дадеш насила. И тогава Боян му каза "глупак".... - тук класът пак се оживи.
- И трябваше да се покажете пред момичетата кой е по-мъж. Така ли? - обърна се учителят към момчетата. - Сега, искам да питам Тервел защо реагира така остро на думата "глупак". Ти глупак ли си? - учениците пак се разсмяха, а Тервел отговори сърдито -
- Ми ядосах се, всеки на мое място ще се ядоса.
- Не е така. Кажи ми на мен "глупак" да видим дали аз ще се ядосам. Децата пак се развеселиха. Ставаше все по-забавно, пък и часът си минаваше.
- Доколкото Ви познавам, няма да се ядосате - бавно отговори момчето.
- Защо?
- Ами защото никога не съм Ви виждал ядосан.
- И защо мислиш, че аз никога не се ядосвам?
- Ами незнам, спокоен сте, силен сте и с Вас всички са спокойни. Бих искал да съм като Вас, но немога.
- Разбира се, че можеш - веднага му отвърна учителя. - Всеки от вас може.
- Мога да подтисна яда си, но ще се пръсна от напрежение. - не се предаваше Тервел.
- Това е грешка. Гневът не трябва да се подтиска. Така ще стане дори по-лошо. Мислиш ли че аз подтискам гнева си? Не, аз просто не го получавам. И ти можеш да се научиш да не го получаваш.
Всички замряха в очакване да разберат тайната, как така учителят им успяваше никога да не се ядосва.
Учителят завъртя някаква писалка в ръцете си и продължи - Ако аз сега ти кажа "Тервел, ти си писалка". Това обижда ли те?
момчето се поусмихна - Не, разбира се.
- Защо? .... Защото е очевидно, че ти не си писалка. Така, тогава защо се обиди когато ти казаха "глупак" след като е очевидно, че ти не си глупак. Ти си вторият най-добър математик в училище. Успеха ти е един от най-високите в класа. Участваш в литературен клуб и в училищните отбори по колоездене и плуване. Очевидно е, че ти не си глупак. Защо се върза на тази въдица?
Целия клас беше притихнал, а вперените погледи издаваха любопитство, нетърпение и интерес. Преподавателят се наслади за кратко на мига. Нито една друга професия неможеше да му даде това.
- Ти добре знаеш че не си глупак, както добре знаеш че не си писалка. Така ли е? Йорданов се обърна към класа - Отнася се за всички. Ако приемете да се ядосате, когато ви кажат „глупак“, значи че приемате, че думата „глупак“ се отнася за вас. Значи се съгласявате с това което ви казват. Веднага щом се ядосате на обидата вие я под-твър-жда-ва-те и поглъщате като отрова. Ядът е отровата. Думата "яд" на старобългарски значи отрова. Някой знае ли как е отрова на руски?
Никой не се обади.
- В съвременният руски език "яд" означава също отрова. Ако се ядосвате доброволно приемате отрова. Приемането на нещата лично, ви прави лесна плячка за другите. Тогава те бързо ви хващат на въдицата си. Пускат ви отрована дума. Ако вие я приемете лично, то значи, че приемате отровата.
Сега разбрахте ли какво се е случило? - Класът мълчеше. Тогава Йорданов продължи още по-бавно за да го разберат добре.
- Гневът идва от страх. Вие се ядосвате, защото се страхувате. Боян се е ядосал защото се е опитвал да се справи със страха, че Надежда ще му откаже. Ако не се страхувате, няма начин да се ядосате. Тервел се е ядосал защото и той се е опитвал да се справи със страха, че някой ще го помисли за глупак. Ако не се боят и двамата, няма начин да се мразят. Ако не се страхувате, няма начин да ревнувате или тъжите - след малка пауза се обърна към момчетата - Няма да ви наказвам. Сядайте. Но ще накажа Станислав, който стъпка очилата нарочно.
- Ма, аз такова... без да искам - скочи веднага набелязаният.
- Видя се добре на записа, за което утре ще доведеш баща си в училище. А затова, че лъжеш, през голямото междучасие ще останеш тук и ще напишеш какво най-много ти харесва във всеки един от съученците ти. Например : Анелия е винаги отлично подготвена по-всички предмети. Мирослав е много добър вратар на футбол. и т. н. Ако имате въпроси по справянето с яда и обидите може пак да ги коментираме, но сега е време да започнем урока си по биология.
Кой ще излезе по желание да го изпитам? ...

Край

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 7 месеца
hash: c53a7d4203
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Като изключим правописните грешки, е УНИКАЛНО! Крие много мъдрост, а и е разказано увлекателно.

Браво!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker