Той не е за теб - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Проза, литература

Той не е за теб
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2125 пъти
Това е един кратък разказ, който пиша в момента. Опитах героите ми да звучат не като от холивудска прожекция, а да се доближа максимално до реалния изказ. Любовна история е и помествам тук първата част, защото ще стане дълго за четене, ако го публикувам целия. Ще се радвам на коментари и критика.

----
- Сънувам я! - каза той тихо и се огледа, сякаш признаваше престъпление. После запали цигара и погледна приятеля си, който явно не беше го чул.
- Какво? - попита разсеяно Явор, докато четеше съобщението, което току що беше пристигнало. - Боби пише, че ще дойде след малко, пита дали ще постоим още. Та какво си сънувал?
- Забрави! Сам ли ще е?
- Не пише. Да пием по още едно?
- Пий! Аз изчезвам.
- А, хубава работа. Къде ще ходиш по това време?
- Не е твоя работа. - той остави пари на масата и мълчаливо се измъкна. Не беше късно, но не беше и рано. Защо ли се разсърди на Явор и му стана криво, че не го слуша, та нима не беше свикнал? ! Може би трябваше да се върне вътре и просто да се напие с приятелите си? Да направи онова, което знаеше как се прави? ! Но - не! Нямаше нито желание, нито причина да го прави. Вечерта беше приятна и топла и реши, че просто ще се поразходи безцелно из улиците.
- Да й звънна ли? Може да иска да излезе. Не. Късно е за нея. Утре... "
***
Боби се върна победоносно с телефона на момичето и седна до Явор.
- Хубава вечер. Онзи глупак изпуска много. Не се върна, а? Какво му става напоследък?
- Заради оная малката е.
- Коя? Габи ли? Ти сериозно ли?
- Така ми се струва.
Боби се засмя:
- Тоя е луд, човече! ОК, мацето си го бива, ама тя никога няма да му се навие.
- Що бе, може пък да стане?
- А, то всичко е възможно. Обаче нашият хубавец не знае как да се държи с такива като нея. Много е читава за него.
- И онази къдравата беше читава - продължи на настоява Боби
- Коя? Дето се напи и си легна с брат ти? Казвам ти Габи е от онези момичета - сериозните, не е за нашия хубавец.
- Може и да си прав. Не знам. Иво си знае най-добре.

----

Той я чакаше пред училището й, облегнат небрежно на скъпата си кола.
- Това ли е Иво? - попитаприятелката й, гледайки през прозореца - Със синьо BMW?
- Значи е тук? ! - очите й светнаха весело
- Чака те. Много внимавай с него, Габи!
- Защо, какво имаш предвид?
- Голям е.
- Не чак толкова. На 26 години е. Приятелката й я погледна настойчиво - Добре де, на 30 е.
- А ти на 17. А и остави това - погледни го! Той не е за теб, Габи. Хубава кола, много пари, много жени и Бог знае какво още. Той е точно от онези мъже, които мразиш.
Габи се приближи до прозореца и го загледа:
- Моля те, Кати, иди и му кажи, че няма смисъл да ме чака. И да не ми се обажда повече - гласът й изтъня от преглътнати сълзи
- Аз само ти казах, не е нужно да ме слушаш.
- Върви, Катерина! Права си. Така е по-добре. Как ще го запозная с нашите, като мама е само 6 години по-голяма от него. Ще ме направят на нищо.

3 години по-късно

Нещо го накара да се обърне. Дали разнеслия се наоколо просъскащ шепот, изпълнен с болка или жаждата да се позабавлява с чуждите неволи, но той извърна глава назад. Масата, на която седеше беше до тяхната и ясно можеше да чуе разговора им
- Не искам да те слушам. - каза момичето
- О, знаеш ли, сбогом тогава. Опитвам се да постъпя човешки и да ти обясня... - той махна с ръка, стана и си излезе. Момичето постоя малко мълчаливо без да помръдне, а после извади телефона си:
- Кати? Трябваш ми. В едно кафене съм, онова, в което седяхме след изпита ти. Да, същото. Можеш ли да дойдеш, нямам пари да си платя. Не! Той си отиде. Добре, тук съм.
След малко сервитьорката дойде при нея:
- Извинете, дойдоха наши редовни клиенти и се чудех дали вече сте приключили?
- О, приключих, да! Но работата е там, че си забравих парите. Моята приятелка пътува насам и съвсем скоро ще оправя сметката.
- Сметката ви е платена, госпожице. Аз затова си позволих да ви попитам.
- Платена? - тя не си спомни Росен да се е спирал до бара
- Да! От господина на бара, с черното яке.
Тя го погледна със смръщени вежди, взе си чантата и якето и се насочи към този мъж:
- Извинете, господине. Благодаря, но.. - тя млъкна и се загледа в лицето му - Иво? Наистина си ти?
- Аз съм. Гледах те и се чудех дали не съм се припознал. Променила си се.
- Да! - засмя се тя - Как си?
- Не се оплаквам. Седни!
- Не, чакам Катя и тръгваме. Благодаря за сметката, забравила съм си парите.
- Случва се.
- Когато Катя дойде ще ти ги върна.
- Не се безпокой!
Габи се обърна към вратата и помаха на новодошлата:
- Кати, насам!
Приятелката й дотътри огромното си, бременно тяло и направо заговори, без да поглежда наоколо, ровейки си в чантата:
- Този нещастник ще го закопая жив. Колко, миличка, че бързам. Тони ме чака отвън, трябва да ходим до майка му. Леле, този Росен ще го пребия, така да те остави..
- Катя, помниш ли Иво?
Катя млъкна и вдигна глава:
- Помня го, разбира се. Здрасти.
- Здравей! Честито за бебето.
- Благодаря!
- Иво се погрижи за сметката. - каза Габи
- А, добре. Тогава, трябвам ли ти, с колата ли си?
- Върви, ще се оправя. Благодаря, че дойде.
- А, глупости. Иначе, как си, ох добре, добре. Тръгвам, после ми се обади! - тя я целуна и си излезе
Габи не пропусна да отбележи подозрителния поглед, който метна Катя на Иво преди да си излезе и се засмя:
- Опасна е. Е, беше ми приятно, Иво. И благодаря пак.
- Тръгваш ли? Нека те изпратя до колата ти.
Тя го погледна, тръгна да казва нещо, но после само се усмихна и го остави да тръгне с нея. Когато излязоха, той вдигна яката си и пое голяма глътка въздух от този студен есенен ден. Тя го погледна крадешком и го насочи:
- Насам. Паркирах на една уличка отзад.
- Е? Какво правиш. Минаха три години - учиш предполагам?
- Записах, но прекъснах. Започнах работа.
- Какво работиш?
- Каквото намеря. Сега точно съм към Агенцията по вписвания.
Той вдигна вежди:
- Интересно ли е?
- Не особено. - засмя се тя.
- Тогава защо стоиш там? Помня, че мечтаеше да имаш свое списание, да следваш Журналистика или книгоиздаване.
- Помниш това? Беше глупаво, Иво. Животът е доста по-скучен, отколкото си го представях тогава. Както и да е. А ти? С какво се занимаваш?
- С каквото ми хрумне - усмихна се широко и трапчинките, в които някога се влюби, пробиха бузите му. Тя само поклати глава:
- Какво? - попита той
- Нищо.
- Кажи де!
- Няма нищо. А, ето я моята буболечка. Стара, малко грозна, но икономична и полезна.
Той огледа малкият, червен Фият:
- Не ти отива?
- Е, колите не са като нова блуза, нали?
- Обидих буболечката ти - извинявай! - засмя се той.
- Е, беше ми приятно, Иво и благодаря пак за...
- какво ще правиш довечера? - прекъсна я той
- Не зная. Сигурно ще отида при Катя на гости.
- Излез с мен!
Тя наведе глава към ключалката на колата си и замълча.
- Хайде, де! - Продължи той - Не те каня насреща, искам услуга от теб. Трябва да отида на някакво награждаване на сестрата на мой приятел, понеже той няма да може. Не ми се ходи сам.
- Какво награждаване?
- За фотография. Към някаква частна академия, не зная точно. Е?
- Не знам. Обещах на Катя, а и утре трябва ад стана рано.
- Обещавам до десет да съм те прибрал.
Тя отключи най-сетне и го погледна:
- Добре, къде ще е това, къде да дойда?
- О, не! Правиш ми услуга, ще дойда да те взема. Само кажи от къде?
- Кафене "Канела" в нашия квартал. Там ще съм с Катя и като дойдеш - тръгваме.
- дадено. Ще мина към шест, до скоро.
***

Катя се понамести по-удобно на диванчето:
- Ти си полудяла. Но пък толкова отдавна не съм ти виждала очите такива.
- какви?
- Като малки светофари. Така че, върви и си изживей историята с твоя Иво.
- Няма да се влюбвам в него, Катя. И нищо няма да изживявам - просто ще излезем.
- Аха... а, ето го принца.
Той се приближи към тяхната масичка:
- Добър вечер, момичета. Готова ли си, Габчо.. а, Габи? - без да иска той се беше върнал към гальовното обръщение, което използваше някога
- Готова съм, да вървим. - тя се наведе, целуна Катя и излязоха.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 6 месеца
hash: 03569ecc43
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Следващата част?

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 0745d8d41c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Леле, заинтригува ме.. пиши нататък, моля. Страшно е!! ♡

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: be40af0f80
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Ще я из*ука и ще я зареже. Мъжете са свине!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker