Споделена история от Проза, литература |
Той не е за теб - продължението
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2139 пъти
Тя отвори очи и леко извърна глава. Лицето му беше толкова красиво сега – спокойно, сякаш усмихнато и младо. Тя вдигна ръка, за да го погали, но пръстите й се сковаха на сантиметър от него, въздъхна тежко и тихичко се измъкна от леглото му. Събра дрехите си, облече се бързо в коридора, среса косите си с пръсти и излезе. Трябваше час по-скоро да се махне оттук, не искаше да го буди, не искаше. Толкова я беше срам, толкова гневна се чувстваше в момента. Защо си позволи такава волност? Когато сълзите потичаха от очите й, тя ги бършеше и продължаваше. Единственото, което искаше е повече никога да не вижда Иво.
Докато чакаше първия автобус на спирката сладки картини от миналата нощ се премятаха в ума й. Беше толкова хубаво, толкова по различно, отколкото с Росен. Защо й хареса толкова? И пак започна да се обвинява. Предимството й пред всички беше, че тя не прави необмислени неща. Силата й беше в това, че винаги постъпва правилно, че успява да овладява импулсите, които я тикат към приключения. А сега се остави на течението – защо? Заради неизживяната си ученическа любов, заради изневярата на Росен, заради желанието за отмъщение. И какво доказа на Иво? Че може да бъде като всички леки жени, които сигурно се тълпяха около него.
Той се събуди и бързо разбра, че е сам. „Проклета да си”
- Не, Габчо, този път няма да се откажа.
Стана и набра телефона на Агенцията по вписвания:
- Съжалявам, господине, но днес не е идвала на работа.
- Бихте ли ми дали адрес или поне телефонен номер.
- Не, съжаляваме. Не можем да даваме подобна информация. - Тя му беше разказала вчера, че родителите й са продали апартамента си и са отишли да живеят на село, а тя си наела малка квартира. Кафене „Канела” явно беше близо до дома й. Набра телефона на Явор:
- Ало, Явка, трябваш ми.
- Казвай, брат!
- Помниш ли Габи?
- Е как да не я помня? Два месеца след като те заряза не беше на себе си.
- Същата. Вчера бяхме заедно и пак ми избяга. Не зная нито телефон, нито нищо. Ходи в едно кафене „Канела” в квартала, в който ти преди живееше.
- Да, знам го.
- Супер. Искам да ходиш там всяка вечер. Все в близките дни ще се появи.
- Добре, Иво, но да знаеш, че тя не е за теб. Хайде, чакай включване.
***
Катя слушаше изповедта й, докато бавно отпиваше от чая си
- А на всичкото отгоре и Росен ми звъня, искал да говорим.
- Този глупак пък какво иска?
- Не зная. Казах му, че сме тук с теб, той каза, че ще говорим и затвори.
- Какво му стана на този Росен, помниш ли го колко беше смотан и тихичък в 12 клас?
- Да, промени се. Но аз още го обичам, Катя, той беше първия ми мъж, мога да чуя какво има да ми казва, нали?
- А ако иска да се съберете отново?
Тя прокара ръка през косата си:
- Склонна съм да го направя. Кати, инвестирах три години в тази връзка и вместо да се боря за него, скочих в леглото на Иво. Разбирам, че човек може да сбърка.
Катя сбръчка чело, но не каза нищо, само я прегърна:
- Каквото и да решиш, знай, че съм зад теб.
Приятелят му беше звъннал и сега Иво влезе в кафенето. Видя, че Катя седи сама на бара и огледа масите. Габи говореше с онова момче, което я остави без да помисли за сметката. Приближи се до бара, поръча си кафе и седна до Катя:
- Кой е този?
- Приятелят й.
- Какво? Помогнах да се сдобрят? – засмя се горчиво той
- Така излезе.
Той отпи от кафето си и се изправи, загледан към двойката:
- Сигурно си добър човек, Катя, но все ти ми съобщаваш лошите новини. Мразя те. – пое въздух и видя как Росен е хванал ръцете й и явно си излива сърцето:- Ти харесваш ли го?
- По-скоро да, има своите недостатъци, но кой ги няма.
Той наведе глава и се усмихна мрачно:
- Не се познавам направо…
Тя замълча, защото явно той се готвеше да споделя.
- Не можах три години да я изтръгна от мислите си. Защо? Защо и сега вместо да отида там и да му разбия мутрата, ще си тръгна с наведена глава? Както и да е. Леко раждане, Катя…
- Почакай! Аз…не трябва да ти казвам това, но…тя също много мисли за теб. Очите й светят.
- Тогава защо е с онзи?
- Защото ходят от три години, защото навика е силен, защото Габи все иска да постъпва правилно. Много я е срам пред теб.
- Не ви разбирам вас жените, честно.
Хвърли още един поглед към масата им и си излезе. Беше решил, че вече е време да спре да мисли за нея. Да, крайно време.
***
Явор го гледаше и накрая ядосан стана:
- Ставай!
- Защо? – попита Иво
- Отиваме в онова кафене „Канела” и няма да си тръгнем, докато не разберем нещо за нея.
- Глупости. Сядай си! Това е минало.
- Да, бе да, минало. Затова ли си такъв. Не си същия. На някакъв мухъл ли ще я оставиш?
Това е смешно.
- А какво да направя? Остави ме, ще ми отмине. Прибирам се.
Явор не се опита да го спре, само го отгледа, цъкайки с език.
-
Габи се погледна в огледалото и много се хареса:
- Като изрезка от списание. – плесна с ръце Катя
- Росен закъснява. – тя намери телефона си и му звънна
- Идваш ли вече? Ще закъснеем. О…добре, но.. чао. – тя спусна ръката си и пак се загледа в огледалото: Нямало да ходим, изскочило нещо важно.
- Идиот! Не се натъжавай, да излезем да изпием по едно сокче.
- Да не ми е напразно, че се гласих, а? – усмихна се тъжно тя – Да вървим.
Двете поседяха малко в любимото им кафене, но Катя нямаше много време, защото мъжът й я чакаше да ходят на гости при родителите му. Габи я изпрати до блока й, прегърнаха се и остана сама. Извади телефона, за да позвъни на Росен, но после се отказа и се насочи към вкъщи. Пред блока си се загледа в колата си, извади ключовете си и се качи. Ориентира се бързо къде да спре и след малко позвъни на звънеца му. Нищо.
- Разбира се, бог го знае къде се забавлява сега.
Но тъкмо като реши, че си тръгва и съжали въобще, че е посмяла да дойде, врата се отвори и на прага й застана Иво, полусънит, бос и гол до кръста.
- Аз…събудих ли те? – попита тя
- Малко. Бях си пуснал филм. Влизай!
Тя решително влезе и събу токовете си. Заставайки пред него той искрено се засмя:
- Как се смали само? Хайде, ела в хола. Искаш ли нещо, имам бира, но мога да отида до магазина.
- Не, спокойно. Аз за малко. – каза, докато се настаняваше. Той седна срещу нея:
- Откъде така изтупана. Да нямаш проблеми?
- Не. просто ми се прииска да дойда. Дължа ти обяснение.
- Защото ме използва за секс и после избяга – нищо не ми дължиш.
- Звучи ужасно. – усмихна се несмело
- Не искам обяснения. Беше хубава нощ.
- За мен също. – прошепна тя
- Тогава всичко е наред, нали? Е, за мен ли се нагласи така?
Тя се огледа:
- Не, с Росен щяхме да излизаме, но той ме отряза, после с Катя пихме по сокче и не съм се прибирала да се преобличам.
Той горчиво се засмя:
- Винаги ли, когато онзи мухъл нещо те разстрои, ще идваш при мен? Поне да ти дам телефонния си номер, че да не биеш път напразно, следващия път?
- Това прозвуча гадно. Мислех, че мога да намеря тук приятел.
Той скочи, наведе се над нея, опрял ръка на облегалката зад главата й и я погледна в очите:
- Не, Габи, не можеш. Защото те искам. А като те гледам с тази рокличка, направо. Разбираш ли?
Тя прокара ръце зад врата му и го придърпа към себе си. Не му трябваше друга покана.
На сутринта отново се събуди сам и тъкмо, когато реши да я прати по дяволите, видя на холната масичка бележка с телефонен номер и „Обади ми се следобяд, отивам на работа”. Записа си телефона и после се посвети на своите си дела. днес имаше ужасно много неща за вършене и й звънна почти привечер:
- Извинявай, Габчо. Не можах по-рано. какво правиш?
- Още съм на работа. Останаха ми едни неща и си тръгвам. Беше тежък ден.
- Да и моя. Прибирам се да взема един душ и кажи къде да дойда.
- Зад сградата на Агенцията има малко паркче. Ще те чакам там.
- До скоро тогава.
След малко й звънна и Росен
- Още ли си на работа?
- Да и ще се забавя. Не идвай! Ще се видим после.
Тя затвори телефона и въздъхна: „Какво правиш, Габриела? ”
***
Тя се приближи тихо и затисна очите му. Той с усмивка се обърна и я целуна:
- Мммм, вкусни устни.
Тя наведе глава:
- Искам да поговорим, да изясним някои неща.
- Добре, слушам.
- Какво е, Иво? Това между нас? Нещо кратко, нещо тайно или началото на нещо.. сещаш се
- Защо толкова се страхуваш да имаш връзка с мен? Не си говорила още с Росен, нали?
- Не, не съм и не знам дали трябва.
Той се ядоса и тръгна да си върви:
- Не, знаеш ли, нищо не трябва.
- Иво? Моля те!
- Какво? Иди си легни с него, а утре пак ела при мен. Не те ли устройва? Ще съм твоята курва на повикване.
- Не искам това! – очите й се насълзиха
- А какво искаш, Габи?
Тя замълча и той въздъхна. Беше решил, че е време да си върви, но тя го задържа:
- Постоянно си мисля за теб, не знам дали те обиквам. Не знам какво е. Не знам защо мисля и за Росен. И ме е страх, разбира ли?
- От какво те е страх?
- От…живота ти, от парите ти, от приятелите ти. От шейсетинчовия ти телевизор, от това, че майка ми е само 6 години по-голяма от теб. От жените ти. Какво работиш, Иво? Окъде си позволяваш такъв живот?
- Имам собствен бизнес.
- Какъв?
- Предимно с коли. Купувам ударени коли. Някои разглабяме и продаваме на части, други ремонтирам и пускам по борсите. Имам и два апартамента в центъра, които са под наем – наследих ги от бабите ми. Като млад вършех глупости, но сега си печеля от колите и наемите. Не си мисли, че съм някакъв богаташ. Много хора твърдят, че се занимавам с лихварство, но това също не е вярно. Преди време бях приятел с един човек и оттам тръгнаха разни слухове.
- Мислех, че си престъпник. Извинявай!
Той се наведе и погали бузата й с показалец:
- Решихме ли този проблем? Да те заведа ли на моргата, за да видиш?
- А това, че си на 33 години?
- Не мога да се подмладя. – ухили се той
- Да, но тези 13 години ме притесняват. Ти ще заискаш утре деца, семейство, а аз имам още толкова неща, искам да уча.
- Мислиш прекалено много!
- И си женкар.
- Не съм, за бога! Това, че около мен се въртят някакви евтини използвачки, не означава, че съм женкар.
Тя погледна часовника си:
- Трябва да вървя! Дай ми малко време, моля те. Много съм объркана. Искам да говоря и с Росен.
- Оправи си нещата спокойно тогава, няма да те юркам.
- Благодаря за разбирането.
Той се наведе, за да я целуне:
- Аз също те обиквам, Габчо. Звънни ми после като можеш да говориш.
Една седмица по-късно тя дремеше усмихната на гърдите му:
- Беше много хубаво, Иво
- С него спа ли?
- Иво?
- Какво? Любопитен съм. – тя замълча и той само се усмихна горчиво – Значи да. Не мога така, това ме побърква, разбираш ли?
- Само още малко, моля те. Не го усложнявай!
- Боли, Габи!
- Съжалявам, но ти знаеше положението ми. Ако наистина знача нещо за теб, ще ме изчакаш.
Той силно я притисна до себе си:
- Нали чакам? Искаш ли като всичко това свърши да дойдеш да живееш с мен?
- Искам. – засмя се тя – Разбира се, че искам.
***
Времето започна да си тече, а тя все не се решаваше да промени тази ситуация, в която се намираха тримата. Няколко пъти, когато тръгна да говори с Росен, се отказваше. Той й изглеждаше много свестен и добър, даже по едно време си мислеше, че го обича повече от Иво. В същото време Иво много я притискаше. Искаше да е далеко и от двамата и когато майка й й се обади - да им погостува, това й дойде като спасение. Росен я откара до автогарата, затова тя звънна на Иво чак от автобуса
- Ще поседя два дни с тях. Ще ти звънна като съм в града.
Той й беше сготвил вечеря, защото тя беше обещала, че тази вечер ще се измъкне, за да дойде при него, но явно беше забравила. Пожела й приятно изкарване, каза й да си почине добре и после звънна на Явор. Двамата излязоха, както едно време. По някое време към тях се прилепи едно момиче, пияна, колкото тях. Но тази нощ той беше решил да се забавлява и не я отпрати.
Останала сама със себе си, далече от всичко, тя успя да вземе своето решение и когато се прибра, първата й работа беше да потърси Росен. Видяха се в "Канела" и тя му каза, че иска да се разделят, без да увърта:
- Но защо?
- Защото има друг мъж и много го обичам. Имаме планове.
Прииска му се да я удари, но просто стана и си излезе. Тя го отгледа. Стана й много болно и набра номера на Иво, но телефонът му беше изключен. Това се повтори няколко пъти. Накрая тя звънна на номера на Явор, който Иво й беше давал преди за всеки случай:
- Беше с нас, Габи! Но си тръгна.
- Преди колко време?
- Около 2 часа. Ако разбера нещо ще ти се обадя.
- Непременно, че се тревожа. Аз ще откарам приятелката ми в болницата, че май бебето иска да излиза. Кажи му, че сме сами. Мъжът й е в Пловдив и няма да се прибере бързо.
- Добре, Габи! Дочуване.
Той затвори телефона и погледна приятеля си:
- Добре ли беше?
- Да! Нека малко се притесни.
- Не я мъчи!
- А тя мен може? Защитаваш ли я? какво ти каза?
- Щяла да кара приятелката си в болница, че май ражда. Били двете сами.
Иво се понамръщи:
- И къде е онзи Росен?
- Не знам.
Той стана и излезе. Качи се на едно такси и потеглиха. Тя чакаше на една дървена пейка в чакалнята. Той седна до нея:
- Ще имаме ли бебе?
- Май да! Заболя я корема. Тони пътува, звъни през 5 минути, горкия. Ти къде беше - притесних се.
- Падна ми батерията. как са вашите, какво правят?
- Станали са същински селяци. татко си е купил прасе, а майка събира семена за градина.
Той се усмихна:
- На мен ми звучи хубаво. Спомних си ваканциите при баба и дядо.
Една сестра излезе и съобщи, че раждането е започнало:
- Приберете се и елате утре сутрин. Няма смисъл да чакате тук!
Нощта беше хладна:
- Ще ме закараш ли, дойдох с такси.
- Прибегна до услугите на моята буболечка - закачи го тя
- Представяш ли си? - засмя се той, качиха се и потеглиха. Когато колата спря, тя тръгна да му казва, че с Росен са се разделили, но той я изпревари:
- Искам това между нас да приключи, Габи. Много мислих и си права, може би не съм за теб. Прекалено голям съм и много различен. Най-добре ще е и за двамата да не се виждаме повече.
Той постоя малко мълчалив в очакване на някакъв отговор, но такъв така й не дойде. Прошепна "Съжалявам! " и си излезе. Тя изтри сълзите си гневно и запали колата. В огледалото видя фигурата му Той стоеше на пътя с превити рамене и не помръдваше. После колата зави и образа му изчезна.
край
|
