Той не е за теб - продължението - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96760)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22757)
 Секс и интимност (11239)
 Тинейджърски (20200)
 Семейство (4844)
 Здраве (7806)
 Спорт и красота (4068)
 На работното място (2157)
 Образование (5922)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13130)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Той не е за теб - продължението
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1621 пъти
Тя отвори очи и леко извърна глава. Лицето му беше толкова красиво сега – спокойно, сякаш усмихнато и младо. Тя вдигна ръка, за да го погали, но пръстите й се сковаха на сантиметър от него, въздъхна тежко и тихичко се измъкна от леглото му. Събра дрехите си, облече се бързо в коридора, среса косите си с пръсти и излезе. Трябваше час по-скоро да се махне оттук, не искаше да го буди, не искаше. Толкова я беше срам, толкова гневна се чувстваше в момента. Защо си позволи такава волност? Когато сълзите потичаха от очите й, тя ги бършеше и продължаваше. Единственото, което искаше е повече никога да не вижда Иво.
Докато чакаше първия автобус на спирката сладки картини от миналата нощ се премятаха в ума й. Беше толкова хубаво, толкова по различно, отколкото с Росен. Защо й хареса толкова? И пак започна да се обвинява. Предимството й пред всички беше, че тя не прави необмислени неща. Силата й беше в това, че винаги постъпва правилно, че успява да овладява импулсите, които я тикат към приключения. А сега се остави на течението – защо? Заради неизживяната си ученическа любов, заради изневярата на Росен, заради желанието за отмъщение. И какво доказа на Иво? Че може да бъде като всички леки жени, които сигурно се тълпяха около него.
Той се събуди и бързо разбра, че е сам. „Проклета да си”
- Не, Габчо, този път няма да се откажа.
Стана и набра телефона на Агенцията по вписвания:
- Съжалявам, господине, но днес не е идвала на работа.
- Бихте ли ми дали адрес или поне телефонен номер.
- Не, съжаляваме. Не можем да даваме подобна информация. - Тя му беше разказала вчера, че родителите й са продали апартамента си и са отишли да живеят на село, а тя си наела малка квартира. Кафене „Канела” явно беше близо до дома й. Набра телефона на Явор:
- Ало, Явка, трябваш ми.
- Казвай, брат!
- Помниш ли Габи?
- Е как да не я помня? Два месеца след като те заряза не беше на себе си.
- Същата. Вчера бяхме заедно и пак ми избяга. Не зная нито телефон, нито нищо. Ходи в едно кафене „Канела” в квартала, в който ти преди живееше.
- Да, знам го.
- Супер. Искам да ходиш там всяка вечер. Все в близките дни ще се появи.
- Добре, Иво, но да знаеш, че тя не е за теб. Хайде, чакай включване.
***
Катя слушаше изповедта й, докато бавно отпиваше от чая си
- А на всичкото отгоре и Росен ми звъня, искал да говорим.
- Този глупак пък какво иска?
- Не зная. Казах му, че сме тук с теб, той каза, че ще говорим и затвори.
- Какво му стана на този Росен, помниш ли го колко беше смотан и тихичък в 12 клас?
- Да, промени се. Но аз още го обичам, Катя, той беше първия ми мъж, мога да чуя какво има да ми казва, нали?
- А ако иска да се съберете отново?
Тя прокара ръка през косата си:
- Склонна съм да го направя. Кати, инвестирах три години в тази връзка и вместо да се боря за него, скочих в леглото на Иво. Разбирам, че човек може да сбърка.
Катя сбръчка чело, но не каза нищо, само я прегърна:
- Каквото и да решиш, знай, че съм зад теб.
Приятелят му беше звъннал и сега Иво влезе в кафенето. Видя, че Катя седи сама на бара и огледа масите. Габи говореше с онова момче, което я остави без да помисли за сметката. Приближи се до бара, поръча си кафе и седна до Катя:
- Кой е този?
- Приятелят й.
- Какво? Помогнах да се сдобрят? – засмя се горчиво той
- Така излезе.
Той отпи от кафето си и се изправи, загледан към двойката:
- Сигурно си добър човек, Катя, но все ти ми съобщаваш лошите новини. Мразя те. – пое въздух и видя как Росен е хванал ръцете й и явно си излива сърцето:- Ти харесваш ли го?
- По-скоро да, има своите недостатъци, но кой ги няма.
Той наведе глава и се усмихна мрачно:
- Не се познавам направо…
Тя замълча, защото явно той се готвеше да споделя.
- Не можах три години да я изтръгна от мислите си. Защо? Защо и сега вместо да отида там и да му разбия мутрата, ще си тръгна с наведена глава? Както и да е. Леко раждане, Катя…
- Почакай! Аз…не трябва да ти казвам това, но…тя също много мисли за теб. Очите й светят.
- Тогава защо е с онзи?
- Защото ходят от три години, защото навика е силен, защото Габи все иска да постъпва правилно. Много я е срам пред теб.
- Не ви разбирам вас жените, честно.
Хвърли още един поглед към масата им и си излезе. Беше решил, че вече е време да спре да мисли за нея. Да, крайно време.
***
Явор го гледаше и накрая ядосан стана:
- Ставай!
- Защо? – попита Иво
- Отиваме в онова кафене „Канела” и няма да си тръгнем, докато не разберем нещо за нея.
- Глупости. Сядай си! Това е минало.
- Да, бе да, минало. Затова ли си такъв. Не си същия. На някакъв мухъл ли ще я оставиш?
Това е смешно.
- А какво да направя? Остави ме, ще ми отмине. Прибирам се.
Явор не се опита да го спре, само го отгледа, цъкайки с език.
-
Габи се погледна в огледалото и много се хареса:
- Като изрезка от списание. – плесна с ръце Катя
- Росен закъснява. – тя намери телефона си и му звънна
- Идваш ли вече? Ще закъснеем. О…добре, но.. чао. – тя спусна ръката си и пак се загледа в огледалото: Нямало да ходим, изскочило нещо важно.
- Идиот! Не се натъжавай, да излезем да изпием по едно сокче.
- Да не ми е напразно, че се гласих, а? – усмихна се тъжно тя – Да вървим.
Двете поседяха малко в любимото им кафене, но Катя нямаше много време, защото мъжът й я чакаше да ходят на гости при родителите му. Габи я изпрати до блока й, прегърнаха се и остана сама. Извади телефона, за да позвъни на Росен, но после се отказа и се насочи към вкъщи. Пред блока си се загледа в колата си, извади ключовете си и се качи. Ориентира се бързо къде да спре и след малко позвъни на звънеца му. Нищо.
- Разбира се, бог го знае къде се забавлява сега.
Но тъкмо като реши, че си тръгва и съжали въобще, че е посмяла да дойде, врата се отвори и на прага й застана Иво, полусънит, бос и гол до кръста.
- Аз…събудих ли те? – попита тя
- Малко. Бях си пуснал филм. Влизай!
Тя решително влезе и събу токовете си. Заставайки пред него той искрено се засмя:
- Как се смали само? Хайде, ела в хола. Искаш ли нещо, имам бира, но мога да отида до магазина.
- Не, спокойно. Аз за малко. – каза, докато се настаняваше. Той седна срещу нея:
- Откъде така изтупана. Да нямаш проблеми?
- Не. просто ми се прииска да дойда. Дължа ти обяснение.
- Защото ме използва за секс и после избяга – нищо не ми дължиш.
- Звучи ужасно. – усмихна се несмело
- Не искам обяснения. Беше хубава нощ.
- За мен също. – прошепна тя
- Тогава всичко е наред, нали? Е, за мен ли се нагласи така?
Тя се огледа:
- Не, с Росен щяхме да излизаме, но той ме отряза, после с Катя пихме по сокче и не съм се прибирала да се преобличам.
Той горчиво се засмя:
- Винаги ли, когато онзи мухъл нещо те разстрои, ще идваш при мен? Поне да ти дам телефонния си номер, че да не биеш път напразно, следващия път?
- Това прозвуча гадно. Мислех, че мога да намеря тук приятел.
Той скочи, наведе се над нея, опрял ръка на облегалката зад главата й и я погледна в очите:
- Не, Габи, не можеш. Защото те искам. А като те гледам с тази рокличка, направо. Разбираш ли?
Тя прокара ръце зад врата му и го придърпа към себе си. Не му трябваше друга покана.
На сутринта отново се събуди сам и тъкмо, когато реши да я прати по дяволите, видя на холната масичка бележка с телефонен номер и „Обади ми се следобяд, отивам на работа”. Записа си телефона и после се посвети на своите си дела. днес имаше ужасно много неща за вършене и й звънна почти привечер:
- Извинявай, Габчо. Не можах по-рано. какво правиш?
- Още съм на работа. Останаха ми едни неща и си тръгвам. Беше тежък ден.
- Да и моя. Прибирам се да взема един душ и кажи къде да дойда.
- Зад сградата на Агенцията има малко паркче. Ще те чакам там.
- До скоро тогава.
След малко й звънна и Росен
- Още ли си на работа?
- Да и ще се забавя. Не идвай! Ще се видим после.
Тя затвори телефона и въздъхна: „Какво правиш, Габриела? ”
***
Тя се приближи тихо и затисна очите му. Той с усмивка се обърна и я целуна:
- Мммм, вкусни устни.
Тя наведе глава:
- Искам да поговорим, да изясним някои неща.
- Добре, слушам.
- Какво е, Иво? Това между нас? Нещо кратко, нещо тайно или началото на нещо.. сещаш се
- Защо толкова се страхуваш да имаш връзка с мен? Не си говорила още с Росен, нали?
- Не, не съм и не знам дали трябва.
Той се ядоса и тръгна да си върви:
- Не, знаеш ли, нищо не трябва.
- Иво? Моля те!
- Какво? Иди си легни с него, а утре пак ела при мен. Не те ли устройва? Ще съм твоята курва на повикване.
- Не искам това! – очите й се насълзиха
- А какво искаш, Габи?
Тя замълча и той въздъхна. Беше решил, че е време да си върви, но тя го задържа:
- Постоянно си мисля за теб, не знам дали те обиквам. Не знам какво е. Не знам защо мисля и за Росен. И ме е страх, разбира ли?
- От какво те е страх?
- От…живота ти, от парите ти, от приятелите ти. От шейсетинчовия ти телевизор, от това, че майка ми е само 6 години по-голяма от теб. От жените ти. Какво работиш, Иво? Окъде си позволяваш такъв живот?
- Имам собствен бизнес.
- Какъв?
- Предимно с коли. Купувам ударени коли. Някои разглабяме и продаваме на части, други ремонтирам и пускам по борсите. Имам и два апартамента в центъра, които са под наем – наследих ги от бабите ми. Като млад вършех глупости, но сега си печеля от колите и наемите. Не си мисли, че съм някакъв богаташ. Много хора твърдят, че се занимавам с лихварство, но това също не е вярно. Преди време бях приятел с един човек и оттам тръгнаха разни слухове.
- Мислех, че си престъпник. Извинявай!
Той се наведе и погали бузата й с показалец:
- Решихме ли този проблем? Да те заведа ли на моргата, за да видиш?
- А това, че си на 33 години?
- Не мога да се подмладя. – ухили се той
- Да, но тези 13 години ме притесняват. Ти ще заискаш утре деца, семейство, а аз имам още толкова неща, искам да уча.
- Мислиш прекалено много!
- И си женкар.
- Не съм, за бога! Това, че около мен се въртят някакви евтини използвачки, не означава, че съм женкар.
Тя погледна часовника си:
- Трябва да вървя! Дай ми малко време, моля те. Много съм объркана. Искам да говоря и с Росен.
- Оправи си нещата спокойно тогава, няма да те юркам.
- Благодаря за разбирането.
Той се наведе, за да я целуне:
- Аз също те обиквам, Габчо. Звънни ми после като можеш да говориш.
Една седмица по-късно тя дремеше усмихната на гърдите му:
- Беше много хубаво, Иво
- С него спа ли?
- Иво?
- Какво? Любопитен съм. – тя замълча и той само се усмихна горчиво – Значи да. Не мога така, това ме побърква, разбираш ли?
- Само още малко, моля те. Не го усложнявай!
- Боли, Габи!
- Съжалявам, но ти знаеше положението ми. Ако наистина знача нещо за теб, ще ме изчакаш.
Той силно я притисна до себе си:
- Нали чакам? Искаш ли като всичко това свърши да дойдеш да живееш с мен?
- Искам. – засмя се тя – Разбира се, че искам.
***
Времето започна да си тече, а тя все не се решаваше да промени тази ситуация, в която се намираха тримата. Няколко пъти, когато тръгна да говори с Росен, се отказваше. Той й изглеждаше много свестен и добър, даже по едно време си мислеше, че го обича повече от Иво. В същото време Иво много я притискаше. Искаше да е далеко и от двамата и когато майка й й се обади - да им погостува, това й дойде като спасение. Росен я откара до автогарата, затова тя звънна на Иво чак от автобуса
- Ще поседя два дни с тях. Ще ти звънна като съм в града.
Той й беше сготвил вечеря, защото тя беше обещала, че тази вечер ще се измъкне, за да дойде при него, но явно беше забравила. Пожела й приятно изкарване, каза й да си почине добре и после звънна на Явор. Двамата излязоха, както едно време. По някое време към тях се прилепи едно момиче, пияна, колкото тях. Но тази нощ той беше решил да се забавлява и не я отпрати.

Останала сама със себе си, далече от всичко, тя успя да вземе своето решение и когато се прибра, първата й работа беше да потърси Росен. Видяха се в "Канела" и тя му каза, че иска да се разделят, без да увърта:
- Но защо?
- Защото има друг мъж и много го обичам. Имаме планове.
Прииска му се да я удари, но просто стана и си излезе. Тя го отгледа. Стана й много болно и набра номера на Иво, но телефонът му беше изключен. Това се повтори няколко пъти. Накрая тя звънна на номера на Явор, който Иво й беше давал преди за всеки случай:
- Беше с нас, Габи! Но си тръгна.
- Преди колко време?
- Около 2 часа. Ако разбера нещо ще ти се обадя.
- Непременно, че се тревожа. Аз ще откарам приятелката ми в болницата, че май бебето иска да излиза. Кажи му, че сме сами. Мъжът й е в Пловдив и няма да се прибере бързо.
- Добре, Габи! Дочуване.
Той затвори телефона и погледна приятеля си:
- Добре ли беше?
- Да! Нека малко се притесни.
- Не я мъчи!
- А тя мен може? Защитаваш ли я? какво ти каза?
- Щяла да кара приятелката си в болница, че май ражда. Били двете сами.
Иво се понамръщи:
- И къде е онзи Росен?
- Не знам.
Той стана и излезе. Качи се на едно такси и потеглиха. Тя чакаше на една дървена пейка в чакалнята. Той седна до нея:
- Ще имаме ли бебе?
- Май да! Заболя я корема. Тони пътува, звъни през 5 минути, горкия. Ти къде беше - притесних се.
- Падна ми батерията. как са вашите, какво правят?
- Станали са същински селяци. татко си е купил прасе, а майка събира семена за градина.
Той се усмихна:
- На мен ми звучи хубаво. Спомних си ваканциите при баба и дядо.
Една сестра излезе и съобщи, че раждането е започнало:
- Приберете се и елате утре сутрин. Няма смисъл да чакате тук!

Нощта беше хладна:
- Ще ме закараш ли, дойдох с такси.
- Прибегна до услугите на моята буболечка - закачи го тя
- Представяш ли си? - засмя се той, качиха се и потеглиха. Когато колата спря, тя тръгна да му казва, че с Росен са се разделили, но той я изпревари:
- Искам това между нас да приключи, Габи. Много мислих и си права, може би не съм за теб. Прекалено голям съм и много различен. Най-добре ще е и за двамата да не се виждаме повече.
Той постоя малко мълчалив в очакване на някакъв отговор, но такъв така й не дойде. Прошепна "Съжалявам! " и си излезе. Тя изтри сълзите си гневно и запали колата. В огледалото видя фигурата му Той стоеше на пътя с превити рамене и не помръдваше. После колата зави и образа му изчезна.

край

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 9 месеца
hash: b14862b951
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Мартине сигорна съм че може ти да си написал историята. Няма нищо общо със мен обаче. Дори не смееше да се обадиш. Аз си намерих истински мъж за компания. Ти може и Руснак да си но не можеш като мен да пиеш на екс без да пролееш и една капка. И да не ти се варва е точно така. И да не си ти поне ще се смеят на Мартин. Или Марин ли последно каза че си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker