Споделена история от Проза, литература |
Не е любов
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2417 пъти
Държа се за теб, тъй както
грешникът за своя грях
уплашеният за своя страх
и убиецът за своето изкупление.
Дланите ти не носят спасение -
наказват със страст.
И аз се превръщам
в нещо грозно,
неистинско.
Не съм аз,
не е любов.
Но съм залепнала за теб,
тъй както лепне страха
по нежното тяло на последното листо,
което не се дава на вятъра.
Ще полети.
Няма зима с оцелели листя.
Ще полети,
а снегът ще го затрупа
в своята забрава и надежда.
И може би ще бъде пролет.
----------------------------------
Пиша стихове, откакто се помня. Ето такива - бели. Харесвам играта на думи и случайните рими, които правят стихотворението тромаво, по-скоро като текст от философски трактат, по-скоро като кратко издъхване проза.
В това стихотворение съм побрала спомените си за една връзка - от онези връзки, знаете - неправилните, които те заслепяват и привързват към някого, към който е лудост да бъдеш привързан. Но "няма оцелели листя", съдбата си знае своето. Подобни връзки все някога винаги свършват, а краят им е ужасно болезнен, но е и ужасно много надежда и свобода.
Надявам се да ви хареса. Много малко хора са чели стихотворенията ми, но напоследък имам желание да ги покажа на света.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 4928a559b7 |
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 0791605763 |
|
3. "Подобни връзки все някога винаги свършват, а краят им е ужасно болезнен, но е и ужасно много надежда и свобода."
Едвa ли имaше по- подходящ момент дa попaднa нa товa, блaгодaря ти!
|
|
