Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ще умрете от смях! Това е най-шантавото запознанство... Ами, изкопа ми дупки за розите покрай оградата. Не се шегувам. Имам градина на вилата, която обичам да поддържам сама, но почвата покрай оградата се оказа твърда и не успях да се справя с лопатата. Така че потърсих помощ от съседи и те ми препоръчаха бъдещия ми съпруг. Човекът дойде, най-делово изкопа 30 половинметрови дупки за два часа, изпи една бира и си отиде. След два дни пристига - с нова лопата и казва: "Подарък от мен, а старата вземи я изхвърли, че за нищо не става". Е, как да не го почерпиш още една бира? ! И така...

7.   С нaстоящият ми съпруг се зaпознaхме нa рaботaтa ми. Влезе кaто вихър (бесен) дa се рaзпрaвя зa нередност според него. Aз оформях едни документи и си вдигнaх глaвaтa колкото дa му кaжa дa изчaкa и зa секундa видях кaк нa бяснaтa му физиономия се появи лекa усмивкa и грейнaхa две трaпчинки.
После до кaто търсех товa, което му беше нужно (той беше почти плътно зaд мен, тези мъже тaкa и не рaзбрaхa, че виждaме и почти зaд гърбa си :) и ме оглеждaше от-до със същaтa усмивкa, нямaше и помен от гневът му) зaлитнaх и той ме хвaнa през кръстa.
Е, мaй точно тогaвa беше моментa в който... aми стрaнно беше, все едно знaех, че е ТОЙ! Кaзвa, че и той го е почувствaл в същият момент. Държaх се грубо след товa, бях мaлко стреснaтa. Той пък 4 поредни дни си измисля поводи дa идвa при мен и дa ми "трови" нервите. Нaкрaя ме пресрещнa след рaботa и кaзa, че ТРЯБВA дa говорим. Пихме по кaфе и той директно си кaзa, че знaе, че съм AЗ.
Което пък още повече ме вбеси. Тaкa около 4 мес. още говорехме по телефон, той трябвaше дa зaминaвa в чужбинa по рaботa, aз също, но другa чужбинa. И в крaйнa сметкa се зaсякохме в еднa от чужбините и от тогaвa нaд еднa декaдa вече не сме се рaзделяли.
Нещо кaто сиaмски близнaци сме...

8.   Нашата история не е толкова интересна. Идвам от беден край и от бедно семейство, така че нямаше как нашите да ми финансират следване, а в града ни работа нямаше. Буквално безработицата беше над 30%. Затова реших да си търся работа в голям град, но нямах и пари за начало и затова работата трябваше да е с осигурена квартира и храна. Работата беше като камериерка и осигуряваха стаи на персонала и можех да взимам останала храна от сутрешния бюфет. Имах буквално пари само за автобуса и някъде около 40 лв. Бяхме се уговорили да ме вземе човек от спирката на автобуса и да ми помогне да се настаня. Автобусът обаче закъсня много и вече беше тъмно. Изобщо не мислих, че някой ще ме чака, но сбърках. Хората почхана да се блъскат, за да си вземат багажа и ме избутаха на страни и изведнъж един страшно висок мъж ме пита кой е моя багаж и като му го показах просто избута всички и го вдигна с една ръка, носейки го към черна кола. Нито се представи, нито нищо, а аз тръгнах след багажа си. Оказа се, че е собственика на хотела, в който трябваше да започна и е страшно бесен за закъснението и че трябва да се занимава с мен. Откара ме в пълно мълчание, показа ми стаята и банята и толкоз.
Влюбих се от пръв поглед в него въпреки държанието му тогава., Никога не бях виждала толкова висок мъж и самата му походка беше устремена, сигурна и избута хората без особени усилия. Очите му са зелени и никога не бях виждала толкова ясни зелени очи, но ми беше ясно, че между нас нищо не може да има.
Е, оказа се, че греша. Другото е история

9.   От автора: много благодаря за активността! Чета всички истории! Ще Ви бъда благодарна ако продължите историите си.

10.   Беше преди 3 години. Аз живеех в Германия и се прибрах в България за една седмица. Живея в едно село до София. Излезнах с две приятелки отидохме на центъра в бара. Аз не бях в настроение, не исках да ходя там. Седях на масата и се цупих 1 час и както си седях усетих, че ми става студено и се обърнах нервно и точно да се разкрещя да затворят вратата видях найййй-прекрасното момче!! Седна на една маса в дъното на бара, постоянно ме гледаше и постоянно минаваше покрай нашата маса, за да отиде до тоалетна. По едно време се преместихме на масата на едни познати и се оказахме маса до маса с това момче. Той не спираше да ме гледа. Аз попитах едното момиче дали го познава тя ми каза, че го познава. Каза ми как се казва и на колко е. След около час гледане и усмивки реших, че трябва да му изпатя покана във фейсбук. Намерих му фейсбука, изпратих му покана и си спрях интернета. Започна една бавна песен и аз станах с едно от момичетата да танцувам. Тогава при нас дойде някакъв човек, който искаше да танцува и с двете, но в това време дойде един приятел и дръпна приятелката ми, а мен ме оставиха да танцувам с този човек, който беше много много по-възрастен от мен. Стискале ме за кръста на мен ми се плачеше, гледах го моя как се смее. Свърши песента реших да седна и даа си включа имтернета. Беше ми писал. Беше ми написал мислех да изтанцуваме тази песен заедно, но ти избра друг. Аз го погледнах и се засмях и му казах нищо на другата песен си ти. Започна някаква бавна песен и той дойде до мен и ми подаде ръката си и ме покани да танцуваме. Беше уникаално, започваха различни песни, но ние не спирахме да танцуваме. Говорехме си много. Той ми каза, че също не е искал да идва, но не съжалява, че е дошъл. Един от неговите приятели ни попита дали няма да ни е по-добре ако седнем. Аз му казах да дойде на моята маса. Той тъкмо си вземаше нещата, но аз трябваше да тръгна много бързо, нещо беше станало. Просто си събрах нещата и си тръгнах даже не успах да му кажа и чао. Той ми писа. Каза ми да спра за една минута. Спрях и той излезна и ме попита къде отивам. Казах му, че трябва да се бързо. Каза, че ще ме изпрати. Изпрати ме до нас. След това се видяхме 2/3 пъти преди да се върна в Германия. Дойдох си тук писахме си всеки ден, чувахме се. Прибрах се, видяхме се и вече 3 години сме заедно. Дойде да живее при мен в Германия. Като приказка е. Уникално е чувството!

11.   Запознах се с мъжа ми във влака, пътувахме заедно за един изпит за професионална квалификация в София. Голяма случайност. Заговорихме се и не млъкнахме в продължение на 6 часа. Седмица по-късно излязохме на караоке бар, а останалото е история. :) Най-романтичната история и всеки ден го обичам все повече.

12.   Преди малко повече от 1000 години, аз бях робиня в Казахстан и ме купиха в един клан и той ме взе. Още тогава съм му обещала да вярвам в живота, и сега ми липсва много но докато е в сърцето ми значи ще издържа през тази самота.
Целта на живота ми е да светим отново заедно, а дотогава има много неща да се случат. Кратко, точно и ясно. :)

14.   В сайт за запознанства.... Беше зимата и си писахме към 3 месеца преди да ме покани на среща.... След това му отказах втора, защото имах ангажимент и той се престраши отново чак след месец.... От тогава ми се е убил в главата 6 години...

15.   Никак, аз съм самотен и нещастен човек, какво ме занимавате с глупости?

16.   В интернет се запознахме. Той поиска да се срещнем, но му отказах. След няколко дена, седнахме с една приятелка на кафе и той беше там, с приятели. Само ми се усмихна и не дойде до нашата маса.
След това се срещнахме, излизахме още няколко пъти и така, вече 12 години сме заедно и имаме дете :)

18.   В интернет преди 5 години. Пишехме си за тогавашните партньори и си давахме съвети от мъжка и женска гледна точка и никога не съм си представяла, че ще бъдем един ден заедно. След известно време обаче се оказахме и двамата сами и така започна нашата история. 5 години бяхме заедно, а от 1 година сме и женени. :)

19.   Беше ми хазяин, още щом го видях нещо ми заговори в него, събрахме се години по-късно!

20.   Все случайности при нас. Живея в голям град, като тинейджър и той е живял в града и то през една улица от моята, но не сме се познавали. С времето той решава да заживее в къщата си в едно близко до града село. Другата случайност, моето село е до неговото, но като дете аз изобщо не стъпвах там. В малките села хората се ьнаят и естествено той знае всичките ми роднини, и далечни и близки, но не и мен. Намира ме случайно във фейсбук, харесва си ме, вижда, че имаме страшно много познати и решава да ми пише. Аз бях дете на 14 години, той беше на 23 тогава. Пишеше ми постоянно, аз го игнорирах. Питаше ме кога ще се видим сигурно по 200 пъти на ден аз все му казвах, че тая няма да стане, че е много голям и не е за мен. И така в продължение на 6 месеца той не спираше да ми пише и да настоява да се видим. Аз от няма и на къде, само и само да спре да ми го задава този въпрос се съгласих с идеята, че ще си тръгна бързо. Излезнахме и ето на, вече 5 години не съм си и помисляла да си тръгна от този човек.

21.   Моят пък ми го натресоха хаха В студентството моята съквартирантка много обичаше да си хваща гаджета и да ме запознава с възможно най- смотаните им приятели. Един ден бяхме канени на рожден ден и разбира се ми каза- и моя ще дойде и с него ще води приятел и след това ще спят в нас. Веднага схванах схемата, но бях достатъчно ядосана, че имах да изработя едни неща за следващия ден и имах по- големи проблеми. Още през деня трябваще да ходя да търся материали и моята приятелка ме подлъга, че те двамата като дойдели щяли сме заедно да ходим ( аз бях настроена многооо отрицателно към поредния навлек) Да, ама не. Разбира се още с началото се почна- ама ние сега да отидем на кафе... а на мен, както оточних, не ми беше до това и ги оставих. Дори не чух името на прословутия приятел, като се запознахме и гледах през него. На рождения ден пак се разминахме, защото аз бях по- рано и си тръгнах. След като се върнаха, говорихме четеримата малко, от което разбрах, че той работи с компютри и се опитах да му пробутам да оправи моя ( поне да свърши нещо, защото още гледах през него и не го виждах) докато се усетим моята съквартирантка се изнесе в другата стая, а след нея и нейния приятел. Двамата останахме сами и аз бях още по- бясна. Имаше още едно легло и го питах дали да го оправя да легне там, но той се правеше на мъж и се настани на дивана. Мислех си - абе аз няма да ти се моля, кат искаш там спи все пак не съм те канила аз на гости. Та легнахме и естествено се почна колко му неудобно на дивана. В течение на разговора стигнах до момента, в който на пук да види, че нищо няма да стане като легне при мен, му дадох да се премести. Аз съм спала много пъти до момчета без Да го правим и този път беше така, но пък се случи магията. Някак си се успокоих и се почувствах на мястото си. Дори в опита си да правим секс ми каза - аз много искам да имам дете, защо да не си направим? И тогава сякаш си знаех, че ще се обърнат нещата и че трябва да внимава какво си пожелава. А най- интересното беше, че на следващия ден когато си тръгнаха ми даде приятелство в фейса и чак тогава разбрах как се казва. За мен това е доказателство, че колкото и да се дърпаш от съдбата бягане няма

22.   Бях в комисията на изборите. Тъкмо се бяхме преместили в ново жилище, но ме сложиха да обслужвам стария район, в който живеех. Той просто дойде да гласува, по късно се оказа че в действителност години наред сме живеели в един квартал, но във времето сме се разминавали и така и не се познавахме, но година по-късно съдбата ни събра и малката ни закачка ескалира в любов!

23.   Запознахме се във фейсбук :D Той ми писа, че преди 3 (!!! ) години ме е видял в някакво кафе и много ме е харесал, но тогава е бил с някакво друго момиче и сега като ми намерил профила не се сдържал :D Първоначално изобщо не го харесвах, беше ми досаден, дори противен и изобщо не исках да излизам с него. Беше от ''лошите момчета'', "играчите" :D а аз винаги съм стояла настрана от такива, просто бях много предубедена...
Той много настояваше да ме види и така близо 10 месеца настояваше, настояваше аз все си измислях оправдания и той накрая ме блокира и си казах "кво пък". Мина един месец и ме отблокира :Д писа ми, извини ми се, на мен също ми стана тъпо и реших да се видя с него колкото да отбия номера и повече да не се занимавам... да, ама не. Вече 2 години живеем заедно и го обожавам, не знам кво стана наистина... още на първата среща нещо ми трепна, видях, че и той ВСЕ ОЩЕ беше луд по мен, а аз се държах отвратително близо една година... колко глупава съм била. А пък дали ще бъде мой съпруг... съдбата ще покаже, за момента само мога да кажа, че искам да е той!

24.   С моя се запознах още когато бях с бившия си. Месеци наред ме сваляше, аз си го бях харесала, ама все се дърпах, че имам гадже.. Накрая се разделих с онзи и няколко дена след това се видях с моя и от тогава сме заедно вече над 1г и нещо. Иначе
6 преди години ме е виждал в магазина, където е работил, но аз съм била начумерена :D питал е всички коя съм, но никой не е знаел. Иначе като сме се отбивали в магазина при бившите му колежки и те зацепваха коя съм, ама късно.
За това дали ще бъде мой съпруг, не знам, но имаме планове вече и се надявам след 1-2 години да се осъществяват малко по малко.. Усещам го като Моя човек и дано не греша. :)

25.   21, в крайна сметка са ви сватосали :-)

26.   Запознахме се в играта Counter strike преди 10 години. Той беше админ, а аз бях много добрa :P И започнахме да си пишем в Skype. Сега аз съм на 21г.,а той на 26. През всички тези години си пишехме и чувахме, съвсем приятелски, без задни мисли.И двамата сме имали гаджета през цялото време, естествено прекъсвали сме връзка за известно време и после пак и така 10 години. Видяхме се за първи път преди 2 години и оттогава сме неразделни. След 1 месец заживяхме заедно, а сега живеем в друг град и имаме детенце на 2 месеца. :)))) Съдбата си знае работата.

28.   С моя се запознахме в една група във фейсбук. :D Аз бях на 10, той на 14, писахме си, но главно стана работата, когато аз станах на 13-14, а той на 18, тогава започнахме да си общуваме повече. Работата беше там, че той беше от друг град и все премести да живее в друга държава с родителите си. Беше ми обещал, когато бях на 14 след 4 години да се, да, само дето станаха 6. :D Беше ми много досаден и все му се дразнех, но пък много си го имах като приятел. И след 10 години в писане най-накрая се видяхме. От този момент не сме се разделили. :D

29.   Пред очният кабинет на болницата. Беше почивката им от 10 до 10. 30 и заключиха точно преди да влезна да си вадя медицинско за шофьорска книжка. След минута дойде едно симпатично момиче и вместо да чакаме- абсолютно „за идеята” и предложих да пием по едно кафе в барчето. Тя се съгласи и добре че си отлепихме задниците преди края на работното време та въобще да минем през кабинета :-))))
После така да се каже се получи себеускоряващ се процес:-)

30.   Ж 20г
Когато се запознахме той имаше приятелка. Попаднахме в обща компания, но приятелката му не показваше сериозно отношение към връзката им, беше лекомислена и 3-седмичната им връзка приключи много скоро, той ми беше пратил покана и ми писа и от тогава започна всичко и вече 3 години сме заедно, сгодихме се и живеем заедно :)

31.   М 29

Къде се запознавате бе, хора и как така стигнахте до връзка? Аз нямам много запознанства, но от малкото запознанства не съм си и помислял, че може да си намеря приятелка. Вече съм на 29 и нямам нито една връзка досега. Честито на тези дето са стигнали до връзка и са имали много запознанства. Моите запознанства се броят на пръстите на дясната ми ръка. С много запознанства не става, всичко до късмета и до това какво ти е писано.

33.   С приятеля ми учехме в една гимназия, но чак когато той беше 12-ти клас, а аз 11-ти, се запознахме. Отначало не мислех кой знае какво за отношенията ни, но после се оказа, че и двамата искаме да кандидатстваме в един и същ университет и еднаква специалност и, че имаме много общи неща. В крайна сметка се подкрепяхме през трудните времена на подготовка за изпитите, и сега, почти 4 години по-късно, сме също подкрепящи се и обичащи се неразделни студенти, които следват мечтите си и любовта си.

34.   Беше като приказка, но е много специфична и ако я напиша и някой познат я прочете, просто ще разбере че пиша и чета тук. Затова няма да я разкажа. Но беше съдба, може да се направи филм по историята ни.

35.   Здравейте, нашата история е много забавна тъкмо ме бяха зарязали след дългогодишна връзка, и ходих по личен ангажимент до центъра минавайки през парка тъкмо беше валяло гледам едно красиво момиче ме гледа и аз я гледам и се разминахме, след което се реших и я догоних заговорих и поканих на чай. Не след дълго вече бяхме двойка. Оказа се че тя е моя човек и се оженихме и имаме две деца.

36.   Оо. Връщаш ме назад. Запознахме се преди години с жена ми, в един бар. Бях решил да отмъщавам на една бивша и същата вечер реших че ще се целувам с всяко момиче което се съгласи. Е 7 се съгласиха. И номер 7 беше тя. Още като ме целуна разбрах, че тази жена е различна. Е , наистина се оказа така- 10 госини по-късно още сме женени, а аз по-щастлив не мисля че съм бил.

37.   Отидох да работя на морето без да познавам абсолютно никого и той беше там. Отначало не му обръщах внимание, защото се концентрирах върху работата. В последствие обаче започнах да имам интерес и са се виждаме и така вече година и половина.

38.   Абе, 31, хем много малко си се запознавал и, логично, не си си намерил приятелка, хем твърдиш, че запознаването не помага. Което хем е абсурдно по принцип, хем твоят собствен опит сочи точно обратното. И, да, точно до „какво ти е писано е“ - сакън да не решиш, че може да подобриш нещо в поведението си. Един ще работи върху себе си и ще обърне света, за да намери качествен човек, ти ще цъкаш игри по цял ден, и когато той, очаквано, си намери добра приятелка, а ти, очаквано, не си намериш, кой ще ти е виновен. Съдбата, разбира се, звездите, международното положение, но само не и ти.

40.   Запознанства много... но и така не се стигна до дълга връзка при мен. Иначе facebook, сайтове за запознанства, общи приятели и тн. Но това че не се познаваме е бариера за мен. Може би за двойките това е просто късмет, случайност или съдба.