Децата на 90-те - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89295)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20654)
 Секс и интимност (10432)
 Тинейджърски (19402)
 Семейство (4370)
 Здраве (7300)
 Спорт и красота (3816)
 На работното място (1866)
 Образование (5212)
 В чужбина (1164)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11906)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Избор на редактора

Децата на 90-те
преди: 1 година, 29 дни, прочетена 3041 пъти
Здравейте,
Много ще се радвам да публикувате това. Аз съм роден през 2002. В момента се опитвам да направя късометражен филм за децата на 90-те и много искам да чуя мнения/истории от вас.
Какво сте правили, като е нямало смартфони/wi-fi или не са били чак толкова развити като днес ?
Каква музика се е слушало ?
И други неща. Ще съм много благодарен, ако някой ми отговори.
Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 29 дни
hash: 2467e30b09
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

1.   Не питай много си малак за такива работи

 
  ...
преди: 1 година, 29 дни
hash: 39ee224520
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

2.   It's not big deal.
Просто повече outside activity.

Заменяхме лаптопите и високите технологии с Нинтендо и Видео игри с дискети ;дд видео касети с филми и DVD в последствие. Просто пишеш в Google - 90s kids and things и взимаш от всичко по-малко.

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 6078ace440
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   има един сайт-детството

 
  ... горе^
преди: 1 година, 28 дни
hash: 90446ab64d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Е имахме настолни компютри и интернет с кабел.
Като цяло не се различавахме много от вас. Също правихме доста глупости, но не ги снимахме с телефон, сигурно се сещаш защо.
За музиката няма как да се отговори обобщено, защото всеки си има вкус. Ако те интересува какво се е слушало като масово просто разрови из нета за някакви музикални класации от предишни години.

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 7957f73857
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Аз съм роден 92-ра година в гр. Сливен. Тук- таме имаше по някоя компютърна зала, където цъкахме CS. Но предимно играехме навън. Футбол пред някой блок или на площадката в училище. Никой нямаше телефони, за компютър с интернет да не гворим. По едно време почти всички лапета имахме SEGA. Това е една конзола с дискети, на която цъкахме супер марио и подобни.
Пред блока ми имаше супер много ламаринени гаражи, върху които се качвахме и прескачахме, лятно време играехме по цяли дни и нощи, имахме водни писолети или просто продупчвахме някое старо шише и се пръскахме с вода.
Карахме колелета, събирахме се на шайки и ходихме по различните квартали. Понякога разпаряхме по някоя стара топка и си играехме с плондира. Като цяло зиме- лете, постоянно бяхме навън, просто защото вкъщи нямаше какво да се прави, защото нямаше тия развлечения които ги има сега. Едно лято всички се прибирахме точно в 15:30 часа, защото по някаква немска телевизия даваха Dragon Ball, беше на немски език, нищо не вдявахме, но ни беше интересно. А сега кой ти чака дадено детско или предаване. Сега с този интернет, веднага можеш да си изтеглиш всички епизоди и тн.
Сещам се когато за пръв път си прекарахме кабелна телевизия (тогава нямаше цифрова), голямо шоу беше.

 
  ...


...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 9e3ab9f8b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Беше уникално.. по цял ден навън играехме всякакви игри от сорта на стражари и апаши, криеница, паркур, футбол по цял ден, тенис на маса всичко което ни позволяваха условията предоставени от съответния квартал в който се намирахме, ядяхме джанки разказвахме си смешки, гледахме единствено телевизия, всички песни които знаехме бяха от радиото или от музикалните телевизии, викахме се като си звъняхме на звънците, бяхме задружни биехме се от време на време също, по късно вече като навлезе фейсбук чатовете ставаха само от вкъщи вечер и така нататък

 
  ... горе^
преди: 1 година, 28 дни
hash: 67913837fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Приятелю мн. широка тема. Слушахме музиката, на касетки. В училище имаше лексикони, и миришещи картиники. Бяхме голяма тайфа, с познати от вс. у-ща. Събирахме се, на партита по 50/60 човека :)) Понякога, в къщи в планината. Водиха ни, на лагери, на морето, но май тогава имаше и-нет. За пръв път отидох на и-нет клуб, свързвайки се др младежи, чата мирка :))) :Д Асл. плс.. Слушах ме Метализми, както и сега, слушахме Брейкденс. Веднъж, заради едно момиче за малко два квартала, вече все познати и приятели големи хора, да се сбият. Ама мацката си заслужаваше :))) Един път Брат ми и приятели, влезли, в училището, където учим с взлом (посреднощ:), обърнали две /три саксий, извикали полицията, ама те избягали или се скрили нейде из стайте :Д Като ходихме на лагер, в Равда, вечер ходихме, на дискотека до Равда ( пеш или с Автобус ) Натискахме се където и когато не трябва, кой къде щипнал и така :))

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 67913837fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   И да кажеш къде и кога, можем, да гледаме филма :)))

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: e0d848acd8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Аз за жалост ще ставам едва 7 клас, но горя от желание да живея за 1 - 2 години тогава... Както и да е. От антикварен магазин с брат ми купихме броеве от 90 те години на Мики Маус. Има страница, където разни деца на 8 - 14 години разказват за себе си и си казват адреса, за да им изпратиш писмо. Пишели са си писма. Супер! Много са обичали да четат, спортуват и да си намират нови приятели. Играели са си с тамагочи, слушали са Майкъл Джексън - Бог да го прости, чудесен музикант, събирали са календарчета, салфетки, етикети от вафли куку и мура - и шоколади лиска, много са ценели на щурата и необикновена мода. Успех! Ще може ли после да го изгледаме всички, които са коментирали горе и след мен?
Момиче, което е родено след 2000, но обича 90те
One girl

 
  ... горе^
преди: 1 година, 28 дни
hash: a496b54c03
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Детството беше много хубаво, с игри на криеница и разни други, имаше много деца покрай нас. Детството е най - хубавата част от живота.

 
  ...

...
преди: 1 година, 28 дни
hash: f32c022b82
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Родена съм 89та. В детската градина съм поискала подарък уокмен и касета на Дони и Момчил. С майка ми имахме ден, в който ходихме до видеотека и си наемахме филми на касети, запазвахме си предварително с капаро ред за наем на филм, ако е някой хитов. Аз съм чакала пред видеотеката да върнат касетата на следващата част на Фантагиро. Имахме домашни телефони и дуплекс със съседите и баща ми понякога ме пращаше до леля Дида да и кажа, да затвори, че трябва да звъннем на някой. Пишехме си писма с децата, с които сме се запознали на морето и си изпращахме снимки и миришещи листчета. Играехме си с уокитокита и се базикахме с таксиметровите шофьори. Много играехме на народна топка и на ластик. Комшиите ни ходеха на почивка за 5 дни и ни изпращаха картичка от там, по пощата.

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 620663ef38
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Висяхме с часове на телефона с шайба, играхме до късно пред блока, играхме на дама, на гоненица, на кришка мишка, на стражари и апаши, събирахме покемони, карти Ю Ги О, слушахме музика от касетофони, записвахме си касети, използвахме дискети, играхме Super Mario и най-примитивната версия на Sims на онези стари компютри с огромни монитори, четяхме книги на хартиен носител... Сигурно има още куп неща.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 28 дни
hash: 2613cedf4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   По мои спомени, играеше се на вън с други деца. Риташе се топка, играеше се волейбол, шмайзер, криеница, белюри, покемони, стражар и апаши, дама и тем подобни игри. Строяха се 'бази' или децки военни укрепления според въображението. Нападахме въображаеми противници в очите на високи храсти със играчки пистолети, мечове направени от клон на дърво или пръчка, стреляхме със самоделни лъкове направени то парче дърво и ластик и тем подобни. Събирахме стикери от снаксове и ги лепяхме по шкафовете в къщи, колекционирахме картинки на коли от дъвки турбо, а момичетата си правеха и албуми със разновидни красиви сълфетки и си ги разменяха. Следобеда беше за почивка или за временна почивка. През свободното време се гледаше Cartoon Network на английски език. Имаше анимации като Ed, Edd, and Eddy ; Kids next Door, Courage, Tom & Jerry; По Първи канал мисля имаше 'Улица Сезам', гледано от две поколения. Също имаше и предаване 'Eдин милион желания' със кака 'Лора' мисля че се казваше, където даваха най-различни интересни филмчета за децата - беше нещо като маратонен ден. Баба ми гледаше 'Дързост и красота', който го има и до ден днешен.

Хората бяха по-социални и наистина контактуваха помежду си. Имаше повече чувство за 'общество' и сплотеност. Това важи и за хора от други страни.

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 12067fe6dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

14.   Харесвахме групи като spice girls, искахме да имаме тетрадки с лика на певците изпели любимата ни песен i am barbi girl... Мечтаехме да ни купят кънки, играехме навън до 10-11 часа... Храната беше обща. С нетърпение чакахме милион и едно желания, гледахме Фантагиро :) може би ни липсва детството, а не 90-те... :)

 
  ...
преди: 1 година, 28 дни
hash: 3b8a358b74
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

15.   Много готина идея. Браво
Аз съм 87 набор и живяхме много бедно, но не ни липсваше нищо, защото почти нищо нямаше.
Чак до 2002 някъде когато по-заможните семейства започнаха да пътуват и да си купуват интересни неща, които в малки градчета като моето не бяхме виждали.
За първи път пробвах McDonalds като станах студентка в София като станах на 20 г. Не знам дали е повод за подигравка или гордост.
До към 1999 играехме на площадката от сутрин до вечер. Всички, момчета, момичета на различни игри. Нямаше никаква суета кой как е облечен и дали е мръсен. Правиха ни снимки само за 1 учебен ден, празниците и рожденните дни. Клип като малка нямам.
Купуваха ми дрехи само като започвах училище. Това беше най-любимият ми момент.
За мобифон и пейджър чух някъде през 2000 и ги свързвах със заможните бизнесмени и не очаквах някога да се сдобия или пристрастя към него.
Най-ми беше любимо лятото да съм си на село. Първо че с баби и дядовци всичко е позволено и второ там научих първите си уроци-отношения с околните, толерантност, да се пазя от клюки и интриги, колко боли от ревност или измяна.
Мисля че днешните деца гледат на селото с досада и неприкрита ненавист.
За музиката за мое щастие кабелната хващаше МТV от както ни е прекараха. Бях на около 10 мисля. Но после се появи чалгата и за съжаление така ме омота че и до днес помня глупавите текстове. Много съжелявам че се поддадох.
Нашето сем. не пътуваше никъде извън БГ поради липса на средства, а и не беше така масово да се пътува. И само до моренцето. За мен Китен и Лозенец бяха един нереален идеален райски кът където мечтаех да прекарвам летата цял живот.
За децата в момента Бали и Дубай са новите Китен и Лозенец, но аз си харесвам в живота да има градация. За какво ще мечтаеш ако на 5 са те завели е Тайланд, а на 10 в Маями, на 15 на Бора Бора...
За храната само ще кажа, че благодарение на баби и дядовци и села ядяхме такива вкусотии които сега ми липсват до болка.
Да си намеря нещо на пътя беше ценност. Намерена обица нямаше грам съмнение че не е сребърна, не като милиардите джунджурии днес.
Имахме видео, 4 детски филмчета купени от една видеотека която ги разпродаваше и 2 филма. И разбира се накъде без магнитофон и касети които превъртахме с молив.
Надявам се така набързо нахвърляни някои от спомените ми да ти помогнат да сглобиш филма си и дано го видим скоро. Лично аз много бих се зарадвала на подобен проект

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 27 дни
hash: 4575c206ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   Родена съм през 80-те и точно 90-те бях дете. Ами какво правехме ли? Гледахме телевизия, точно бяха почнали да се появяват кабеларките, и видео гледахме доста, играехме на компютърни игри, ама най-често си ги разменяхме и правехме копия, защото игрите бяха на дискети, а навън висяхме по пейките в паркове и градинки, говорехме си, правехме простотии, вдигахме шум... освен това понякога ходехме на кино. Не бяхме много по-различни от днешните деца, само дето имахме по-малко техника, а иначе и тогава не можеха да ни отлепят от екраните, ама сега поне има лаптопи, таблети и смартфони, а тогава масово висяхме пред домашните компютри.

 
  ...
преди: 1 година, 27 дни
hash: a99919b9a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Еййй, колко топло ми стана от всички коментари. И аз съм дете на 90-те. Големи компании, игри по цял ден и късно вечер. Народна топка, криеница, подаръци и много други. Събирахме стотинки, кой колкото може и си взимахме храна и напитки за всички. Ледени близалки, сокчета, диня, хуба буба, пукащи балони, лексикони. Пишехме си с други деца от страната. Няма да забравя, че дълго време си пишех с момиче от Монтана. Исках позволението на родителите си да дам домашния ни телефонен номер, след като те ми позволиха последва обаждане от нейния баща, който се представи на моя и поиска неговото разрешение ние двете да се чуем.
Предаването „Милион и едно желание” беше като подарък. Цял ден маратон на детски, иначе си зяпахме немска и американска анимация. Като най-малка аз бях дистанционното вкъщи. Помня „Далас”, „ Дързост и красота”, „Сладката Канди” и много други. Хубави времена бяха, надявам се един ден моите деца да имат частица от него.

 
  ...
преди: 1 година, 27 дни
hash: 4393a6f95a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   От 16 пак, пропуснах да отбележа едно от най-интересните неща, които правихме, купувахме един шперплат, слагахме го на пътя, взимахме един касетофон с батерии и касетки, пускахме си Music Instructor и танцувахме брейк. Сабирахме се по 30-40 брейкъра само в нашия квартал и още 50-60 човека публика. Това беше едно от най-яките неща, които си спомням.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 26 дни
hash: 7e0184888a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Родена съм 80-те и бях дете точно през 90-те. Това са най-хубавите ми години от живота. И не го казвам, защото съм била дете, а защото имахме детство, за разлика от сегашните облъчени от телефони и техники деца.
Не можеха да ни приберат от улицата до полунощ. Играехме на ластик, дама, народна топка, шмайзер, футбол, баскетбол и още доста други игри. Карахме колелета, кънки, скейтборд, тичахме на воля... затова и бяхме здрави. Сегашните деца не знаят какво е движение. Забучили носове в смартфона и компютъра и така им минава детството. Нямат никакви социални контакти, не знаят да кажат две думи на кръст. Повечето от 7-8 годишни вече слагат очила. Защо ли? Затлъстели и обездвижени, защото не стават от диваните. Ние не знаехме какво е настинка, яко тичане навън и бяхме калени. Имахме и телевизионни електронни игри, менкахме си касетки за тях. Супер Марио беше хит. Събирахме си снимки на известни певци, защото МТВ беше лукс при повечето и много се кефехме на всяка нова снимка. Слушаше се различна музика, най-вече денс. Не случайно и до днес казват, че златните денс хитове са от 90-те. Аз лично /и до ден днешен/ съм фен на Краля на Попа - Майкъл.
Пишехме си писма по пощата, пращахме си картички, когато сме на почивка, както и мартенички по пощата за баба Марта. Звъняхме си на телефоните с шайби и чакахме да затвори "дуплекса" за да дойде нашия сигнал.
Много задружни деца бяхме, събирахме се по 20-30 и мислихме какви ли не щуротии. На обяд хапвахме на крак по филия с домашна лютеница и сиренце и пак навън. Ех.... детство мое реално и вълшебно...

 
  ...
преди: 1 година, 26 дни
hash: fa32fc0750
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Присъединявам се и аз като дете на 80-те.
И аз като вас помня летата на село, игрите до късна вечер, вкусната храна и приятните емоции.
Имах и атари, не помня колко пъти съм превъртала супер Марио, докато открия всичките гъби (животи). :))))
Обичах много да чета и книжките, които ни бяха определени за лятото.
Липсва ми това време, детството на децата ми минава по различен начин. Най-малкото не мога да си позволя да ги оставя навън сами, както бяхме ние, а така те не могат да правят щуротии, както аз.

 
  ...

...
преди: 1 година, 26 дни
hash: 7957f73857
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   От номер 5. Ще допълня някои неща за които се сещам в момента.
Дискове нямаше. Имаше само касетки, а такива купувахме от битака. По сергиите беше пълно с какви ли не касетки. По едно време слушахме много Гумени глави, Мишо Шамара и Ванко 1. Нашите забраняваха да ги слушаме, но тук- таме се намираше по някой батко от който правихме копия. Един приятел имаше касетка с Мишо Шамара ама цензурирана, цялата песен беше пълна с пегели. По цял ден си нананикахме "фенки фенки" и ръсихме простотии. Един батко имаше сумати касетки на Тупак, тогава никой грам не знаеше английски, но тази музика много ни харесваше. Имаше много хубава поп- денс БГ музика, която внезапно изчезна, и беше заменена от чалгата.
Сещам се когато малцина имаха кабелна, а за интенет да не говорим, тогава порнографията беше разпространена само по вестникарските бутки. Един ден един приятел намери едно захвърлено и смачкано порно списание. Събрахме се една камара лапетии между едни блокове и разглеждахме в захлас голите каки. По едно време някое лапе издаде тайната на един батко, а той си взе списанието за него си. А сега всяко лапе с телефон и нет може да си разглежда голи какички когато си поиска, хаха.
Имахме един приятел, чиито родители живееха в САЩ. Та тоя приятел имаше много яки играчки и настолни игри. Тогава за първи път се запознахме с "Покемон" картите. Всичко беше на английски и не вдявахме нищо, но разглеждахме яките картинки. Можеби година- две след това се появиха и покемоните в България. Първо излязоха някакви фалшиви и евтини карти, а след това най- яката за нас мания- кръглите покемони, които ги удряхме едно в друго. По едно време влизам в даскало, и всяко второ лапе клекнало и играе с друго. Само това ни интересуваше, по едно време даже учителите ни забраниха да играем, защото това ни увличало към хазарта. След покемоните имаше и други зарибявки, но те някак не бяха толкова трайни. Спомням си че тея тазота ги продаваха с някакви ужасни ментиливи вафли. Хич не ми харесваха тея вафли, но на ден си купувах по 2-3 само заради покемоните.
Много обичахме да се целим и с пистолети с онези оранжеви топчета. Бая болеше от тях, но повече болеше когато се целихме с камъни. Сега сякаш малките деца се пазят повече. Като се замисля постоянно си пукахме главите, или все някой си чупеше или навехваше нещо.
Преди време колежката ми разправяше как подарила на 12-13 годишната си щерка часовник с GPS за да знае къде е... направо нямам думи. Едно време имахме само домашни телефони, а когато закъснявахме, някой от родителите ни не търсеше и отнасяхме шамари от време на време.
Спомням си когато отидох на Зелено училище, нали нямаше телефони, та нашите ни купуваха Фоно-карти с импулси. Слизаш до някой уличен телефон, пъхаш картата и говориш.
Простички и лесни времена бяха.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 23 дни
hash: 4393a6f95a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

25.   Ако искаш да убиеш една тема, сложи я в избор на редактора. Хубаво е, че редактора има авторитет, ама това е най-малко посещаваният раздел. Даже се чудих къде се е дянала тази тема и от гугъл я намерих.. Един съвет- ако искате избор на редактора да бъде често посещаван, променете дизайна на сайта и го сложете така, както нови истории и нови коментари се виждат, да се виждат постоянно. Просто съвет.

 
  ...
преди: 6 месеца, 5 дни
hash: e405221ae3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   Родените през 90те са израснали по абсолютно същия начин като тези от 2000s. Говоря за тези от 95та до 2000та. Като са родени през 90те мн са имали акъл да правят нещо по - различно... израснали са през 2000те

 
  ...
преди: 6 месеца, 2 дни
hash: 47af589a2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

28.   Аз също съм родена 92 и се гордея с това. като бях на 1 г. любимото ми филмче беше за Алф. Обичахме ледени сокчета и дъвки с картинки.. тип Турбо, лепящи се Или тип татуировка като бяхме начална степен помня че прословутите картинки учителката ни ги даваше при добър успех. Обожавах да съм на село при баба и дядо и да ходя да си играя с животните.. безспирно тичахме и играехме по уличките до късна вечер.. на дама, криеница, на Садже. после гонехме светулките.. играехме на народна топка, попълваме лексикони и имах множество касетки за касетофон. Гледахме спасители на плажа, Спукано гърне с Ненчо Илчев по първа и Приказки за Физиката... любимото ми.. музика всякаква.. компютри не съм имала до 14 и не съжалявам. ходехме за безалкохолно в стъклени бутилки и хляба винаги беше вкусен.. Абе беше вълшебно време

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 24 дни
hash: b6a096ff96
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

29.   Набор 94, тъй като бях от село и всеки с всеки се знаеше постоянно се събирахме и играехме на Ритни топка, Стражари и апаши, Миженица, футбол, земя.... Постоянно се биехме. като се сетя колко пъти са ме били и съм се сбивал направо ми е бедна фантазията.
Помня времето когато CS излезе 2000/01г. тогава пълни лапета нз къде ходим, тичахме в залата да играем, . а след това играехме на пушки с фунийки.
Нямах търпение да дойде лятото, селото се пръскаше от деца пръскаше, колекционирахме и разменяхме карти Югио.. имах сигурно 25Екзодии, гледахме ФОКС КИДС от 15:30 след това Трима Братя три сестри :Д, играехме на карти от обед до вечер. Колената ми бяха вечно в кръв, здраво долнище нямах :D

Дойде ерата на GSM.. картинки, мелодийки, Блутут ехе каква екстра беше да имаш.. прехвърляхме си картинки/снимки с Инфрачервен порт, взеха ми първия комп около 2006г... въпреки че не ставах от него пак се събирахме да играем и излизаме.. Дойде време за гимназия 2009 и кой на където пое, почна ерата на ФБ, телефоните, всички вече се правеха на важни, статуси, цитати... абе луда работа..

Най ми жал, че вече няма хора, при това физически от село с 2200-2300човека сега я има я няма 600/700 човека... всички избягаха, празни къщи или само възрастни хора... и това за 10 години.. като минавам през улицата до нас където умирах от студ но седях навън до 11/12ч, вече всичко е в Треви, няма и споомен от детските викове.

За съжаление и аз съм се насочил към напускане на тази държава, въпреки че изкарвам добри пари, но не се чувствам добре тук и на място...

 
  ...

...
преди: 5 месеца, 18 часа
hash: 4cee1c8522
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   Аз съм дете на 80-те. Мога да споделя всички хубави неща, които се казват тук за онова време. Разбира се, и сега има много хубави неща-сам по себе си смартфонът е прекрасно нещо, ако го използваш разумно. Облекчава живота ти много. Понеже работя с деца от доста време и мога да споделя наблюдения. Децата имат интерес и вярно времената са много различни, но нищо не пречи днес да върнем част от магията на 80те и 90-те години. Какво ни пречи да научим децата да играят на народна топка и ластик, да карат колело какво пречи сега да се попълват лексикони и така нататък...

 
  ...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: 357171e916
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   Нон стоп игри на вън, къщички по гората, музика на касетки с превъртането им на молив

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: 4fe885cc8e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

32.   Слушахме музика от уокмен, колекционирахме и си разменяхме картончета от кроасани Чипикао, чакахме Сънчо в 19:30-20:00, не си спомням вече, имахме настолен компютър с Windows 95, по радиото бяха Бритни Спиърс, Кристина Агилера и Дженифър Лопес с първите им песни, Backstreet Boys, N’Sync, Spice Girls и всички парти парчета тип 90-те които и до ден днешен се пускат, играехме до късно навън

 
  ...
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: 072ad48f65
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

33.   "За какво ще мечтаеш ако на 5 са те завели е Тайланд, а на 10 в Маями, на 15 на Бора Бора... "

Извинявай, ама ми стана смешничкУ, като прочетох това твърдение. Нима искаш да кажеш, че хората, който са имали щастието, да посетят тези дестинации на тази възраст, са лишени от способността си, да мечтаят?

 
  ...
преди: 3 месеца, 3 дни
hash: a378f4aba3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   Аз съм едно дете на 90-те. Беше хубаво за нас, но гадно от една страна за всички родители. Глад, мизерия, мутри, убийства, чалга, режим на тока, водата, купони за един хляб и едно мляко, празни магазини. Все гадни неща, но когато си дете и някак си нямаш реална представа какво се случва. Сега е много различно, но можеш да срещнеш пак същите неща от 90-те, но какво толкова - трябва да продължим да живеем.

boy of light

 
  ... горе^

...
преди: 3 месеца, 1 ден
hash: 86aa3490be
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

35.   До 90те г. живота беше много по-добър и всеки се чувсташе сигурен че няма да загуби работата си, жилището си и ако имаше здравен проблем не се притесняваше, защото лекарите и зъболекарите бяха безплатни. Тогава не съществуваше тази извратена ориенталска чалга - тя пристигна незнайно от къде с циганката демокрацияня. До 90те г. нямаше гладни и бездомни хора. Децата играеха предимно навън и бяха много по-здрави и щастливи. Държавата тогава насърчаваха хората да спортуват и като цяло всички бяха с много по-добро здраве. Ако погледнеш старите снимки от онова време, ще видиш спокойни усмихнати хора.
Сега само трябва да излезеш на улицата и ще видиш намръщени, притеснени хора с угрижени лица, бездомни клошари, просяци и нахилени цигани.

 
  ...
преди: 1 месец, 15 дни
hash: 84d85d4086
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

36.   Селяндури модератори.

 
  ...
преди: 1 месец, 11 дни
hash: 4575c206ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

37.   Аз съм набор 82, така че 90-те си бяха точно моето време. Хем не бях бебе, хем още бях дете и нямах отговорностите на възрастните.
Беше хубаво! Нямаше мобилни телефони, таблети, лаптопи, 200 канала по телевизията... но пък имаше видео касетки, уокмени с касетки, касетофони, в края на 90-те и домашни компютри с уиндоус 95 на които можеше да си пуснеш някоя игричка на дискета..., но най-хубавото беше, че имахме свобода. Както казах нямаше мобилни, та като се запилееш някъде след училище... е, вярно ако се запилееш много до късно, може и да ти четат лекции вашите, че се прибираш толкова късно, а навън е опасно, ама струваше си. Колко часове сме висели по пейките пред блока на някой приятел или в някоя градинка... и дъра бъра, ама на живо, а не като сега онлайн. Е, после се появи и ICQ, ама това беше по-късно. Та така, вилнеехме си навън, в началото, когато бяхме по-малки скачахме на ластици и на въжета, а после, като станахме по-големи просто висяхме на някоя пейка и си говорехме. Е и доста глупости правехме, де. Например някой да донесе кутия цигари или бира, ама все пак повечето ми спомени са забавни.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 5 дни
hash: fabc86cc7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

38.   Това беше мутренско време. Поведението на мутрите се вряза трайно като народен белег във всички и сега българския език е боботене, даже професори и учители говорят с полузатворена уста, смотолевят нещо.
Имаше деца на 90-те. които караха скъпи крадени коли, депресирасни момичета, неугледни и раздърпани, имаше много деца, които не знаеха накъде да хванат.
(0-те бяха годините, когато момичетата и жените се научиха да проституират и да се голещят за да имат работа, пари авторитет.
Хубавото на 90-беше, че децата вече не бяха възпитавани да служат на партията, имаха собствени мечти, можеха да бъдат кръщавани с чуждестранни имена, имаше винаги шоколад, започнаха да продават музика в училище на съучениците, да качват пиратски файлове и да правят CD ta.
Имаше обаждания за бомби до директорите на училищата, дилъри на двора, а те посещаваха първите концерти на световни рок имена на живо.

 
  ...
преди: 28 дни, 11 часа
hash: 3dbe6bce77
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

39.   Хей, това, което си решил да правиш е много готино. Как мога да го видя?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker