Децата на 90-те - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82804)
 Избор на редактора (108)
 Любов и изневяра (18750)
 Секс и интимност (9829)
 Тинейджърски (18658)
 Семейство (3969)
 Здраве (6803)
 Спорт и красота (3586)
 На работното място (1580)
 Образование (4663)
 В чужбина (1033)
 Наркотици и алкохол (831)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10974)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Избор на редактора

Децата на 90-те
преди: 2 месеца, 24 дни, прочетена 1330 пъти
Здравейте,
Много ще се радвам да публикувате това. Аз съм роден през 2002. В момента се опитвам да направя късометражен филм за децата на 90-те и много искам да чуя мнения/истории от вас.
Какво сте правили, като е нямало смартфони/wi-fi или не са били чак толкова развити като днес ?
Каква музика се е слушало ?
И други неща. Ще съм много благодарен, ако някой ми отговори.
Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 2467e30b09
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Не питай много си малак за такива работи

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 39ee224520
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   It's not big deal.
Просто повече outside activity.

Заменяхме лаптопите и високите технологии с Нинтендо и Видео игри с дискети ;дд видео касети с филми и DVD в последствие. Просто пишеш в Google - 90s kids and things и взимаш от всичко по-малко.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 6078ace440
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   има един сайт-детството

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 90446ab64d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Е имахме настолни компютри и интернет с кабел.
Като цяло не се различавахме много от вас. Също правихме доста глупости, но не ги снимахме с телефон, сигурно се сещаш защо.
За музиката няма как да се отговори обобщено, защото всеки си има вкус. Ако те интересува какво се е слушало като масово просто разрови из нета за някакви музикални класации от предишни години.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 7957f73857
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Аз съм роден 92-ра година в гр. Сливен. Тук- таме имаше по някоя компютърна зала, където цъкахме CS. Но предимно играехме навън. Футбол пред някой блок или на площадката в училище. Никой нямаше телефони, за компютър с интернет да не гворим. По едно време почти всички лапета имахме SEGA. Това е една конзола с дискети, на която цъкахме супер марио и подобни.
Пред блока ми имаше супер много ламаринени гаражи, върху които се качвахме и прескачахме, лятно време играехме по цяли дни и нощи, имахме водни писолети или просто продупчвахме някое старо шише и се пръскахме с вода.
Карахме колелета, събирахме се на шайки и ходихме по различните квартали. Понякога разпаряхме по някоя стара топка и си играехме с плондира. Като цяло зиме- лете, постоянно бяхме навън, просто защото вкъщи нямаше какво да се прави, защото нямаше тия развлечения които ги има сега. Едно лято всички се прибирахме точно в 15:30 часа, защото по някаква немска телевизия даваха Dragon Ball, беше на немски език, нищо не вдявахме, но ни беше интересно. А сега кой ти чака дадено детско или предаване. Сега с този интернет, веднага можеш да си изтеглиш всички епизоди и тн.
Сещам се когато за пръв път си прекарахме кабелна телевизия (тогава нямаше цифрова), голямо шоу беше.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 9e3ab9f8b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Беше уникално.. по цял ден навън играехме всякакви игри от сорта на стражари и апаши, криеница, паркур, футбол по цял ден, тенис на маса всичко което ни позволяваха условията предоставени от съответния квартал в който се намирахме, ядяхме джанки разказвахме си смешки, гледахме единствено телевизия, всички песни които знаехме бяха от радиото или от музикалните телевизии, викахме се като си звъняхме на звънците, бяхме задружни биехме се от време на време също, по късно вече като навлезе фейсбук чатовете ставаха само от вкъщи вечер и така нататък

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 67913837fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Приятелю мн. широка тема. Слушахме музиката, на касетки. В училище имаше лексикони, и миришещи картиники. Бяхме голяма тайфа, с познати от вс. у-ща. Събирахме се, на партита по 50/60 човека :)) Понякога, в къщи в планината. Водиха ни, на лагери, на морето, но май тогава имаше и-нет. За пръв път отидох на и-нет клуб, свързвайки се др младежи, чата мирка :))) :Д Асл. плс.. Слушах ме Метализми, както и сега, слушахме Брейкденс. Веднъж, заради едно момиче за малко два квартала, вече все познати и приятели големи хора, да се сбият. Ама мацката си заслужаваше :))) Един път Брат ми и приятели, влезли, в училището, където учим с взлом (посреднощ:), обърнали две /три саксий, извикали полицията, ама те избягали или се скрили нейде из стайте :Д Като ходихме на лагер, в Равда, вечер ходихме, на дискотека до Равда ( пеш или с Автобус ) Натискахме се където и когато не трябва, кой къде щипнал и така :))

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 67913837fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   И да кажеш къде и кога, можем, да гледаме филма :)))

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: e0d848acd8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Аз за жалост ще ставам едва 7 клас, но горя от желание да живея за 1 - 2 години тогава... Както и да е. От антикварен магазин с брат ми купихме броеве от 90 те години на Мики Маус. Има страница, където разни деца на 8 - 14 години разказват за себе си и си казват адреса, за да им изпратиш писмо. Пишели са си писма. Супер! Много са обичали да четат, спортуват и да си намират нови приятели. Играели са си с тамагочи, слушали са Майкъл Джексън - Бог да го прости, чудесен музикант, събирали са календарчета, салфетки, етикети от вафли куку и мура - и шоколади лиска, много са ценели на щурата и необикновена мода. Успех! Ще може ли после да го изгледаме всички, които са коментирали горе и след мен?
Момиче, което е родено след 2000, но обича 90те
One girl

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: a496b54c03
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Детството беше много хубаво, с игри на криеница и разни други, имаше много деца покрай нас. Детството е най - хубавата част от живота.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: f32c022b82
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Родена съм 89та. В детската градина съм поискала подарък уокмен и касета на Дони и Момчил. С майка ми имахме ден, в който ходихме до видеотека и си наемахме филми на касети, запазвахме си предварително с капаро ред за наем на филм, ако е някой хитов. Аз съм чакала пред видеотеката да върнат касетата на следващата част на Фантагиро. Имахме домашни телефони и дуплекс със съседите и баща ми понякога ме пращаше до леля Дида да и кажа, да затвори, че трябва да звъннем на някой. Пишехме си писма с децата, с които сме се запознали на морето и си изпращахме снимки и миришещи листчета. Играехме си с уокитокита и се базикахме с таксиметровите шофьори. Много играехме на народна топка и на ластик. Комшиите ни ходеха на почивка за 5 дни и ни изпращаха картичка от там, по пощата.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 620663ef38
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Висяхме с часове на телефона с шайба, играхме до късно пред блока, играхме на дама, на гоненица, на кришка мишка, на стражари и апаши, събирахме покемони, карти Ю Ги О, слушахме музика от касетофони, записвахме си касети, използвахме дискети, играхме Super Mario и най-примитивната версия на Sims на онези стари компютри с огромни монитори, четяхме книги на хартиен носител... Сигурно има още куп неща.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 2613cedf4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   По мои спомени, играеше се на вън с други деца. Риташе се топка, играеше се волейбол, шмайзер, криеница, белюри, покемони, стражар и апаши, дама и тем подобни игри. Строяха се 'бази' или децки военни укрепления според въображението. Нападахме въображаеми противници в очите на високи храсти със играчки пистолети, мечове направени от клон на дърво или пръчка, стреляхме със самоделни лъкове направени то парче дърво и ластик и тем подобни. Събирахме стикери от снаксове и ги лепяхме по шкафовете в къщи, колекционирахме картинки на коли от дъвки турбо, а момичетата си правеха и албуми със разновидни красиви сълфетки и си ги разменяха. Следобеда беше за почивка или за временна почивка. През свободното време се гледаше Cartoon Network на английски език. Имаше анимации като Ed, Edd, and Eddy ; Kids next Door, Courage, Tom & Jerry; По Първи канал мисля имаше 'Улица Сезам', гледано от две поколения. Също имаше и предаване 'Eдин милион желания' със кака 'Лора' мисля че се казваше, където даваха най-различни интересни филмчета за децата - беше нещо като маратонен ден. Баба ми гледаше 'Дързост и красота', който го има и до ден днешен.

Хората бяха по-социални и наистина контактуваха помежду си. Имаше повече чувство за 'общество' и сплотеност. Това важи и за хора от други страни.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 12067fe6dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   Харесвахме групи като spice girls, искахме да имаме тетрадки с лика на певците изпели любимата ни песен i am barbi girl... Мечтаехме да ни купят кънки, играехме навън до 10-11 часа... Храната беше обща. С нетърпение чакахме милион и едно желания, гледахме Фантагиро :) може би ни липсва детството, а не 90-те... :)

 
  ...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 3b8a358b74
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   Много готина идея. Браво
Аз съм 87 набор и живяхме много бедно, но не ни липсваше нищо, защото почти нищо нямаше.
Чак до 2002 някъде когато по-заможните семейства започнаха да пътуват и да си купуват интересни неща, които в малки градчета като моето не бяхме виждали.
За първи път пробвах McDonalds като станах студентка в София като станах на 20 г. Не знам дали е повод за подигравка или гордост.
До към 1999 играехме на площадката от сутрин до вечер. Всички, момчета, момичета на различни игри. Нямаше никаква суета кой как е облечен и дали е мръсен. Правиха ни снимки само за 1 учебен ден, празниците и рожденните дни. Клип като малка нямам.
Купуваха ми дрехи само като започвах училище. Това беше най-любимият ми момент.
За мобифон и пейджър чух някъде през 2000 и ги свързвах със заможните бизнесмени и не очаквах някога да се сдобия или пристрастя към него.
Най-ми беше любимо лятото да съм си на село. Първо че с баби и дядовци всичко е позволено и второ там научих първите си уроци-отношения с околните, толерантност, да се пазя от клюки и интриги, колко боли от ревност или измяна.
Мисля че днешните деца гледат на селото с досада и неприкрита ненавист.
За музиката за мое щастие кабелната хващаше МТV от както ни е прекараха. Бях на около 10 мисля. Но после се появи чалгата и за съжаление така ме омота че и до днес помня глупавите текстове. Много съжелявам че се поддадох.
Нашето сем. не пътуваше никъде извън БГ поради липса на средства, а и не беше така масово да се пътува. И само до моренцето. За мен Китен и Лозенец бяха един нереален идеален райски кът където мечтаех да прекарвам летата цял живот.
За децата в момента Бали и Дубай са новите Китен и Лозенец, но аз си харесвам в живота да има градация. За какво ще мечтаеш ако на 5 са те завели е Тайланд, а на 10 в Маями, на 15 на Бора Бора...
За храната само ще кажа, че благодарение на баби и дядовци и села ядяхме такива вкусотии които сега ми липсват до болка.
Да си намеря нещо на пътя беше ценност. Намерена обица нямаше грам съмнение че не е сребърна, не като милиардите джунджурии днес.
Имахме видео, 4 детски филмчета купени от една видеотека която ги разпродаваше и 2 филма. И разбира се накъде без магнитофон и касети които превъртахме с молив.
Надявам се така набързо нахвърляни някои от спомените ми да ти помогнат да сглобиш филма си и дано го видим скоро. Лично аз много бих се зарадвала на подобен проект

 
  ... горе^

...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 4575c206ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

18.   Родена съм през 80-те и точно 90-те бях дете. Ами какво правехме ли? Гледахме телевизия, точно бяха почнали да се появяват кабеларките, и видео гледахме доста, играехме на компютърни игри, ама най-често си ги разменяхме и правехме копия, защото игрите бяха на дискети, а навън висяхме по пейките в паркове и градинки, говорехме си, правехме простотии, вдигахме шум... освен това понякога ходехме на кино. Не бяхме много по-различни от днешните деца, само дето имахме по-малко техника, а иначе и тогава не можеха да ни отлепят от екраните, ама сега поне има лаптопи, таблети и смартфони, а тогава масово висяхме пред домашните компютри.

 
  ...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: a99919b9a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Еййй, колко топло ми стана от всички коментари. И аз съм дете на 90-те. Големи компании, игри по цял ден и късно вечер. Народна топка, криеница, подаръци и много други. Събирахме стотинки, кой колкото може и си взимахме храна и напитки за всички. Ледени близалки, сокчета, диня, хуба буба, пукащи балони, лексикони. Пишехме си с други деца от страната. Няма да забравя, че дълго време си пишех с момиче от Монтана. Исках позволението на родителите си да дам домашния ни телефонен номер, след като те ми позволиха последва обаждане от нейния баща, който се представи на моя и поиска неговото разрешение ние двете да се чуем.
Предаването „Милион и едно желание” беше като подарък. Цял ден маратон на детски, иначе си зяпахме немска и американска анимация. Като най-малка аз бях дистанционното вкъщи. Помня „Далас”, „ Дързост и красота”, „Сладката Канди” и много други. Хубави времена бяха, надявам се един ден моите деца да имат частица от него.

 
  ...
преди: 2 месеца, 22 дни
hash: 4393a6f95a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   От 16 пак, пропуснах да отбележа едно от най-интересните неща, които правихме, купувахме един шперплат, слагахме го на пътя, взимахме един касетофон с батерии и касетки, пускахме си Music Instructor и танцувахме брейк. Сабирахме се по 30-40 брейкъра само в нашия квартал и още 50-60 човека публика. Това беше едно от най-яките неща, които си спомням.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 22 дни
hash: 7e0184888a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Родена съм 80-те и бях дете точно през 90-те. Това са най-хубавите ми години от живота. И не го казвам, защото съм била дете, а защото имахме детство, за разлика от сегашните облъчени от телефони и техники деца.
Не можеха да ни приберат от улицата до полунощ. Играехме на ластик, дама, народна топка, шмайзер, футбол, баскетбол и още доста други игри. Карахме колелета, кънки, скейтборд, тичахме на воля... затова и бяхме здрави. Сегашните деца не знаят какво е движение. Забучили носове в смартфона и компютъра и така им минава детството. Нямат никакви социални контакти, не знаят да кажат две думи на кръст. Повечето от 7-8 годишни вече слагат очила. Защо ли? Затлъстели и обездвижени, защото не стават от диваните. Ние не знаехме какво е настинка, яко тичане навън и бяхме калени. Имахме и телевизионни електронни игри, менкахме си касетки за тях. Супер Марио беше хит. Събирахме си снимки на известни певци, защото МТВ беше лукс при повечето и много се кефехме на всяка нова снимка. Слушаше се различна музика, най-вече денс. Не случайно и до днес казват, че златните денс хитове са от 90-те. Аз лично /и до ден днешен/ съм фен на Краля на Попа - Майкъл.
Пишехме си писма по пощата, пращахме си картички, когато сме на почивка, както и мартенички по пощата за баба Марта. Звъняхме си на телефоните с шайби и чакахме да затвори "дуплекса" за да дойде нашия сигнал.
Много задружни деца бяхме, събирахме се по 20-30 и мислихме какви ли не щуротии. На обяд хапвахме на крак по филия с домашна лютеница и сиренце и пак навън. Ех.... детство мое реално и вълшебно...

 
  ...
преди: 2 месеца, 22 дни
hash: fa32fc0750
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Присъединявам се и аз като дете на 80-те.
И аз като вас помня летата на село, игрите до късна вечер, вкусната храна и приятните емоции.
Имах и атари, не помня колко пъти съм превъртала супер Марио, докато открия всичките гъби (животи). :))))
Обичах много да чета и книжките, които ни бяха определени за лятото.
Липсва ми това време, детството на децата ми минава по различен начин. Най-малкото не мога да си позволя да ги оставя навън сами, както бяхме ние, а така те не могат да правят щуротии, както аз.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 22 дни
hash: 7957f73857
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   От номер 5. Ще допълня някои неща за които се сещам в момента.
Дискове нямаше. Имаше само касетки, а такива купувахме от битака. По сергиите беше пълно с какви ли не касетки. По едно време слушахме много Гумени глави, Мишо Шамара и Ванко 1. Нашите забраняваха да ги слушаме, но тук- таме се намираше по някой батко от който правихме копия. Един приятел имаше касетка с Мишо Шамара ама цензурирана, цялата песен беше пълна с пегели. По цял ден си нананикахме "фенки фенки" и ръсихме простотии. Един батко имаше сумати касетки на Тупак, тогава никой грам не знаеше английски, но тази музика много ни харесваше. Имаше много хубава поп- денс БГ музика, която внезапно изчезна, и беше заменена от чалгата.
Сещам се когато малцина имаха кабелна, а за интенет да не говорим, тогава порнографията беше разпространена само по вестникарските бутки. Един ден един приятел намери едно захвърлено и смачкано порно списание. Събрахме се една камара лапетии между едни блокове и разглеждахме в захлас голите каки. По едно време някое лапе издаде тайната на един батко, а той си взе списанието за него си. А сега всяко лапе с телефон и нет може да си разглежда голи какички когато си поиска, хаха.
Имахме един приятел, чиито родители живееха в САЩ. Та тоя приятел имаше много яки играчки и настолни игри. Тогава за първи път се запознахме с "Покемон" картите. Всичко беше на английски и не вдявахме нищо, но разглеждахме яките картинки. Можеби година- две след това се появиха и покемоните в България. Първо излязоха някакви фалшиви и евтини карти, а след това най- яката за нас мания- кръглите покемони, които ги удряхме едно в друго. По едно време влизам в даскало, и всяко второ лапе клекнало и играе с друго. Само това ни интересуваше, по едно време даже учителите ни забраниха да играем, защото това ни увличало към хазарта. След покемоните имаше и други зарибявки, но те някак не бяха толкова трайни. Спомням си че тея тазота ги продаваха с някакви ужасни ментиливи вафли. Хич не ми харесваха тея вафли, но на ден си купувах по 2-3 само заради покемоните.
Много обичахме да се целим и с пистолети с онези оранжеви топчета. Бая болеше от тях, но повече болеше когато се целихме с камъни. Сега сякаш малките деца се пазят повече. Като се замисля постоянно си пукахме главите, или все някой си чупеше или навехваше нещо.
Преди време колежката ми разправяше как подарила на 12-13 годишната си щерка часовник с GPS за да знае къде е... направо нямам думи. Едно време имахме само домашни телефони, а когато закъснявахме, някой от родителите ни не търсеше и отнасяхме шамари от време на време.
Спомням си когато отидох на Зелено училище, нали нямаше телефони, та нашите ни купуваха Фоно-карти с импулси. Слизаш до някой уличен телефон, пъхаш картата и говориш.
Простички и лесни времена бяха.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 19 дни
hash: 4393a6f95a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

25.   Ако искаш да убиеш една тема, сложи я в избор на редактора. Хубаво е, че редактора има авторитет, ама това е най-малко посещаваният раздел. Даже се чудих къде се е дянала тази тема и от гугъл я намерих.. Един съвет- ако искате избор на редактора да бъде често посещаван, променете дизайна на сайта и го сложете така, както нови истории и нови коментари се виждат, да се виждат постоянно. Просто съвет.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker