Кое ви е любимото стихотворение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (95502)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22456)
 Секс и интимност (11127)
 Тинейджърски (20042)
 Семейство (4758)
 Здраве (7713)
 Спорт и красота (4016)
 На работното място (2109)
 Образование (5785)
 В чужбина (1276)
 Наркотици и алкохол (918)
 Измислени истории (730)
 Проза, литература (1487)
 Други (12906)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Избор на редактора

Кое ви е любимото стихотворение
преди: 19 дни, 12 часа, прочетена 417 пъти
Имам предвид предимно любовна лирика, ще се радвам да споделите любимото со стихотворение. На мен любимият ми български поет е Дамян Дамянов, също и Евтим Евтимов.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 19 дни, 33 мин.
hash: d15d6cfa27
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   КОЙ БИ

Кой би могъл така да съчетае

лукавството с детинската наивност?

Тя себе си желае да излъже,

но иска първо аз да й повярвам.



Усмивката й, устните бъбриви,

ме карат да изпитвам странна жажда.

Бедрата й, притиснати капризно,

са промисъл за юлската природа.



Тя цялата е радост, но защо ли

внезапно радостта я натъжава?

Къде ме води този стръмен поглед?



Аз смътно подозирам, че отдавна

тя знае пътя, сякаш смърт е пила.

Тя иска не да помни — да забравя.

Иван Методиева

 
  ...
преди: 19 дни, 29 мин.
hash: d15d6cfa27
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Бистра Малинова, има само 1 издадена стихосбирка, но безброй неща в откровения.

 
  ...
преди: 19 дни, 14 мин.
hash: f0410e7ccd
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.
Евтим Евтимов

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 22 часа
hash: b025b5e621
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   „Две хубави очи“ на Пейо Яворов ми е едно от любимите.

 
  ...
преди: 18 дни, 20 часа
hash: 34d14eebe7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   "Мърша" от Шарл Бодлер.

 
  ...


...
преди: 18 дни, 18 часа
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   *От авторката*

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.



Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.



Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!



Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!



Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!



Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.



Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!



Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.



Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!



... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 18 часа
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   *От авторката*

ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, даленото гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж —

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона“ от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вужда буца пръст —

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

Дамян Дамянов

 
  ...
преди: 18 дни, 18 часа
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   *От авторката*

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея? "
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш! ... Аз ще ти попея! "
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!

Дамян Дамянов

 
  ...
преди: 18 дни, 18 часа
hash: d2214cc4c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Мъж съм, доста хладен. Падам си по друг тип литература, но Петя Дубарова винаги ще има място в моето сърце.

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 6 часа
hash: f00c3cca83
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Канела 1

Наясно съм, че мога да те имам само през поезията. И това напълно ме обвързва
с достолепните й форми. Прави ме наркозависим от станиола в думите, вкарва
ме във виниловите фотографии. Издишва ме встрани от кантариона и елените,
от всичките пейзажи и часовници. Изхвърля ме рязко от общественото. Но нали
трябва да има поне един, който да разкаже миглите ти на бъдещите поколения.
Да ги римува плахо, безразборно. Нали трябва да има един, който да им се отдаде напълно. Да ги развие в знание, в наука…

Толкова екстазно се съсредоточих върху миглите ти, че забравих целия останал
свят. Но само така се чувствам изключително. В пълна хармония с всички филхармонии, в пълна
достоверност със себе си. Това е щастие. Най-ембрионалното
му определение. Всичките му етимологии. Само през трептенето не миглите ти
мога още малко да преобладавам. Това е „открадната красота” 110 пъти, това е
много късният томас ман, ранният чайковски, бекетовата въздишка, U2 преди да
станат завидно обществени, това е бриз от сангрия.

аз – един аутист на свободна практика. Окончателно съм зависим от теб. И
окончателно не приемам света без трептенето им. Това не е някаква излишна сантименталност, нито поредния ми декаданс. Това просто се превръща в
естественото ми състояние. Това е единствената възможност да ме има. И аз да
се усмихвам като другите. Другите да ми се усмихват. Да не псувам като каруцар,
а като лебед. Това е най-красивата епикриза, която съм имал. Неизлечимо зависим, абсолютно зависим, все по-зависим, суб-, пост-зависим от трептенето им.

Ти си толкова прекрасна, че съм готов да посветя всичките си творчески планове
само и единствено на миглите ти. Опитах сока на всички думи. Но само „прекрасна” напълно те понася в себе си. Напълно прецизира липовия чай около очите ти. В нея
са събрани всички мълчания за теб. Тя е роклята, която безцеремонно ти отива.
Това е първата и последната дума, с която можеш да бъдеш преведена. Сигурно
затова толкова безутешно искам да бъда единственият импресарио на миглите ти.
Да тиражирам трептенето им без никакви скрупули.

Това напълно ме обвързва с поезията. Наясно съм, че мога да те забравя само
през нея. И само през нея да те имам. Но това не ли хубаво. Преча ли ти с нещо,
когато стоя там, пред миглите ти, и разсъждавам върху епиката на трептенето им.
Върху безспорната им кинематографичност. Може би съм създаден точно за това.
Може би е единственото ми градивно занимание, моята обществена нагласа.
Може би съм роден да бъда забравен от теб, но миглите ти винаги да напомнят,
че ме е имало. Че един елин е живял някога в началото на века, за да ги пее…

<3 Елин Рахнев

 
  ...

...
преди: 18 дни, 7 мин.
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   АЗ НЕ СЪМ...

Аз не съм онази която те буди,
с нежни ласки и черно кафе,
не съм и жената с която се любиш...
Твой съм остров сред бурно море...

Аз не съм онази която ухажваш
със цветя и вечеря на свещи,
не съм и жената родила децата ти...
Твой съм ангел във тяло на вещица...

Аз не съм онази която прегръщаш
и й сваляш звезди от небето,
не съм и жената при която завръщаш се...
Твоя жажда съм... кръв за сърцето.

автор: Цветелина Стефанова

 
  ...
преди: 18 дни, 5 мин.
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   *От авторката*

Измълчахме я тази любов. Като стара камбана –
глухоняма от чакане, гърбава от празнота –
ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,
ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.

Като в някаква странна, невидима, адска прокоба,
две призрачни сенки – изгубени с тебе вървим,
пресушили до край на копнежа погубващ отровата
и от девет живота мълчим, и мълчим, и мълчим.

Ти с въздишки ли кърпиш живота си в дните студени?
И по навик ли, хладен и чужд, имитираш любов?
Знам, пробождат съня ти Светулки, слънца неродени,
утринта ти – пираня – разкъсва те с всяко “ако…“

И под клепките скрил разранено море, нелекувано,
в непознати лица, като лек, търсиш мойте черти.
Но ще скриеш ли устните с белези от нецелуване
или вените с възли – без мен пропилените дни?

Ако помнят очите ти моите, помнят ли пламъка –
прогорихме до дъно зениците като с дамги –
да не виждаш без мен, аз – без теб, да се лутаме двамата,
като слепи, без фар… Ако още имаш очи….

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 4 мин.
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Добре дошла

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси —
обичам ли те още ненаситно?

О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.

Сега — ела при мен. Седни. Кажи ми —
защо така дълбоко те обичах…

Йордан Стубел

 
  ...
преди: 18 дни, 3 мин.
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   *От авторката*

ПРОСТО СЕ СЛУЧВАШ

Ти си сутрешна доза любов,
и си вечерна ласка приспивна,
всяка жажда за нежност, и зов,
всяка мисъл, горещо интимна.

Океан от усмихнати дни,
и спасителен бряг за сърцето,
на Амур всички точни стрели,
и оазис в пустиня, където,

запокитил безумния блян,
да съм слънце в мрак нечий душевен,
се събуждах, от болка пиян,
и се чувствах така непотребен.

Сега с теб преоткривам света,
и в прегръдките мои се сгушваш,
доза обич, в безкрайност една,
и щастлив съм, че просто се случваш!

Стефан Александров

 
  ...
преди: 18 дни, 2 мин.
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   *ОТ АВТОРКАТА*

и не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко, те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но запомни -
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер"-ще ми кажеш само.
"Добър вечер, мис" - ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича.
Който е угаснал - не гори.

Сергей Есенин

Превод Недялко Йорданов

 
  ... горе^

...
преди: 17 дни, 20 часа
hash: fbcd17a4ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   Само ти
Без тебе сладкото горчи,
без тебе песента мълчи.
Без тебе всичко в мен крещи
„Къде си ти, къде си ти? “
И само ти си ми в кръвта,
във вените ти аз кипя.
И само ти и само с мен.
И само с мене нощ и ден.
Сега съм падаща звезда-
сам в бяла тишина.
Без тебе всичко в мен крещи
Къде си ти, къде си ти?

 
  ...
преди: 17 дни, 20 часа
hash: fbcd17a4ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

П. К. Яворов

 
  ...
преди: 17 дни, 18 часа
hash: 957a9afc85
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Не мога да определя стихотворение, което да ми е по-любимо от другите, но определено едни от любимите са ми "Вечерен тромпет" на Борис Христов и една великолепна миниатюра на Мария Донева. Ето миниатюрата:

Къпят се врабчетата във прах,
сухи и задъхани, и сиви.
Аз съм този ден едно от тях
и не помня накъде отивам.

Сенките се свиват на кълбо,
лягат под дърветата и дремят.
Искам сън, дъждовен и дълбок.
Искам чаша хладно нощно време.
Мария Донева

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 23 часа
hash: b025b5e621
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Най-любимо ми е „Прощално“ на Никола Вапцаров.
Чудесно стихотворение!
Силно послание, силен израз на любов и перфектни рими само в два куплета.
Как да не го заобичаш?

Прощално

На жена ми


Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.



Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

 
  ...
преди: 16 дни, 21 часа
hash: f210431393
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Номер 2, благодаря, много ми допаднаха стихотворенията!

 
  ...

...
преди: 16 дни, 18 часа
hash: a79243654e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Опълченците на Шипка

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 16 часа
hash: 494c9cf530
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

24.   Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.



Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

 
  ...
преди: 15 дни, 18 часа
hash: f00c3cca83
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Оо, Номер 20 страхотно, благодаря!

 
  ...
преди: 12 дни, 15 часа
hash: b025b5e621
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

26.   До номер 6
Евалата!

 
  ... горе^
преди: 12 дни, 13 часа
hash: b025b5e621
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   Номер 18, това кой го е писал?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker