Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   *От авторката*

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.



Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.



Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!



Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!



Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!



Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.



Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!



Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.



Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!



... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

9.   *От авторката*

ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, даленото гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж —

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона“ от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вужда буца пръст —

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

Дамян Дамянов

10.   *От авторката*

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея? "
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш! ... Аз ще ти попея! "
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!

Дамян Дамянов

11.   Мъж съм, доста хладен. Падам си по друг тип литература, но Петя Дубарова винаги ще има място в моето сърце.

12.   Канела 1

Наясно съм, че мога да те имам само през поезията. И това напълно ме обвързва
с достолепните й форми. Прави ме наркозависим от станиола в думите, вкарва
ме във виниловите фотографии. Издишва ме встрани от кантариона и елените,
от всичките пейзажи и часовници. Изхвърля ме рязко от общественото. Но нали
трябва да има поне един, който да разкаже миглите ти на бъдещите поколения.
Да ги римува плахо, безразборно. Нали трябва да има един, който да им се отдаде напълно. Да ги развие в знание, в наука…

Толкова екстазно се съсредоточих върху миглите ти, че забравих целия останал
свят. Но само така се чувствам изключително. В пълна хармония с всички филхармонии, в пълна
достоверност със себе си. Това е щастие. Най-ембрионалното
му определение. Всичките му етимологии. Само през трептенето не миглите ти
мога още малко да преобладавам. Това е „открадната красота” 110 пъти, това е
много късният томас ман, ранният чайковски, бекетовата въздишка, U2 преди да
станат завидно обществени, това е бриз от сангрия.

аз – един аутист на свободна практика. Окончателно съм зависим от теб. И
окончателно не приемам света без трептенето им. Това не е някаква излишна сантименталност, нито поредния ми декаданс. Това просто се превръща в
естественото ми състояние. Това е единствената възможност да ме има. И аз да
се усмихвам като другите. Другите да ми се усмихват. Да не псувам като каруцар,
а като лебед. Това е най-красивата епикриза, която съм имал. Неизлечимо зависим, абсолютно зависим, все по-зависим, суб-, пост-зависим от трептенето им.

Ти си толкова прекрасна, че съм готов да посветя всичките си творчески планове
само и единствено на миглите ти. Опитах сока на всички думи. Но само „прекрасна” напълно те понася в себе си. Напълно прецизира липовия чай около очите ти. В нея
са събрани всички мълчания за теб. Тя е роклята, която безцеремонно ти отива.
Това е първата и последната дума, с която можеш да бъдеш преведена. Сигурно
затова толкова безутешно искам да бъда единственият импресарио на миглите ти.
Да тиражирам трептенето им без никакви скрупули.

Това напълно ме обвързва с поезията. Наясно съм, че мога да те забравя само
през нея. И само през нея да те имам. Но това не ли хубаво. Преча ли ти с нещо,
когато стоя там, пред миглите ти, и разсъждавам върху епиката на трептенето им.
Върху безспорната им кинематографичност. Може би съм създаден точно за това.
Може би е единственото ми градивно занимание, моята обществена нагласа.
Може би съм роден да бъда забравен от теб, но миглите ти винаги да напомнят,
че ме е имало. Че един елин е живял някога в началото на века, за да ги пее…

<3 Елин Рахнев

13.   АЗ НЕ СЪМ...

Аз не съм онази която те буди,
с нежни ласки и черно кафе,
не съм и жената с която се любиш...
Твой съм остров сред бурно море...

Аз не съм онази която ухажваш
със цветя и вечеря на свещи,
не съм и жената родила децата ти...
Твой съм ангел във тяло на вещица...

Аз не съм онази която прегръщаш
и й сваляш звезди от небето,
не съм и жената при която завръщаш се...
Твоя жажда съм... кръв за сърцето.

автор: Цветелина Стефанова

14.   *От авторката*

Измълчахме я тази любов. Като стара камбана –
глухоняма от чакане, гърбава от празнота –
ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,
ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.

Като в някаква странна, невидима, адска прокоба,
две призрачни сенки – изгубени с тебе вървим,
пресушили до край на копнежа погубващ отровата
и от девет живота мълчим, и мълчим, и мълчим.

Ти с въздишки ли кърпиш живота си в дните студени?
И по навик ли, хладен и чужд, имитираш любов?
Знам, пробождат съня ти Светулки, слънца неродени,
утринта ти – пираня – разкъсва те с всяко “ако…“

И под клепките скрил разранено море, нелекувано,
в непознати лица, като лек, търсиш мойте черти.
Но ще скриеш ли устните с белези от нецелуване
или вените с възли – без мен пропилените дни?

Ако помнят очите ти моите, помнят ли пламъка –
прогорихме до дъно зениците като с дамги –
да не виждаш без мен, аз – без теб, да се лутаме двамата,
като слепи, без фар… Ако още имаш очи….

15.   Добре дошла

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси —
обичам ли те още ненаситно?

О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.

Сега — ела при мен. Седни. Кажи ми —
защо така дълбоко те обичах…

Йордан Стубел

16.   *От авторката*

ПРОСТО СЕ СЛУЧВАШ

Ти си сутрешна доза любов,
и си вечерна ласка приспивна,
всяка жажда за нежност, и зов,
всяка мисъл, горещо интимна.

Океан от усмихнати дни,
и спасителен бряг за сърцето,
на Амур всички точни стрели,
и оазис в пустиня, където,

запокитил безумния блян,
да съм слънце в мрак нечий душевен,
се събуждах, от болка пиян,
и се чувствах така непотребен.

Сега с теб преоткривам света,
и в прегръдките мои се сгушваш,
доза обич, в безкрайност една,
и щастлив съм, че просто се случваш!

Стефан Александров

17.   *ОТ АВТОРКАТА*

и не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко, те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но запомни -
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер"-ще ми кажеш само.
"Добър вечер, мис" - ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича.
Който е угаснал - не гори.

Сергей Есенин

Превод Недялко Йорданов

18.   Само ти
Без тебе сладкото горчи,
без тебе песента мълчи.
Без тебе всичко в мен крещи
„Къде си ти, къде си ти? “
И само ти си ми в кръвта,
във вените ти аз кипя.
И само ти и само с мен.
И само с мене нощ и ден.
Сега съм падаща звезда-
сам в бяла тишина.
Без тебе всичко в мен крещи
Къде си ти, къде си ти?

19.   Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

П. К. Яворов

20.   Не мога да определя стихотворение, което да ми е по-любимо от другите, но определено едни от любимите са ми "Вечерен тромпет" на Борис Христов и една великолепна миниатюра на Мария Донева. Ето миниатюрата:

Къпят се врабчетата във прах,
сухи и задъхани, и сиви.
Аз съм този ден едно от тях
и не помня накъде отивам.

Сенките се свиват на кълбо,
лягат под дърветата и дремят.
Искам сън, дъждовен и дълбок.
Искам чаша хладно нощно време.
Мария Донева

21.   Най-любимо ми е „Прощално“ на Никола Вапцаров.
Чудесно стихотворение!
Силно послание, силен израз на любов и перфектни рими само в два куплета.
Как да не го заобичаш?

Прощално

На жена ми


Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.



Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

22.   Номер 2, благодаря, много ми допаднаха стихотворенията!

23.   Опълченците на Шипка

24.   Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.



Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

25.   Оо, Номер 20 страхотно, благодаря!

26.   До номер 6
Евалата!

27.   Номер 18, това кой го е писал?

28.   КОЛКО СИ ХУБАВА! ...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

Христо Фотев

29.   КАРИЕРА

„Роден съм - гладен, жаден, гол!
Живях си скромно в Учиндол.
От малък бях висок дългуч -
обиждаха ме на маркуч!
В училище бях страшно слаб,
там правеха си с мен майтап.
Гимназията завърших с три,
но имах хъс и куп мечти,
и взех, че сам заклах прасето,
и с автобуса до Софето
аз стигнах подлеза край ЦУМ
и без да вдигам много шум,
започнах мъж да го раздавам
и мартенички да продавам.
Преглътнах доста неудачи,
но спрях над релсите да скачам,
и взех, че станах музикант,
понеже имах свръхталант
на мутри в кръчмите да пея
и с всички тях да се гордея.
На местния бандитски свят
аз станах шут и сол ташак!
Разказвах вицове на всички
за ученички и за птички.
Написах химни за гамени
и бате Васковите схеми.
За мен той бе достоен пич!
Харесваше му моя кич.
До него взех в меда да бъркам.
Научих се дори да търкам.
Натрупах мускули в краката,
обръснах си дори главата.
И с верен друг от Каналето,
аз се издигнах до небето.
Но после дружбата загърбих -
със свое шоу се нагърбих!
С Маестрото и нов оркестър
изпях десетки чалга песни.
Възпях Ferarri-та, кючеци
и как да ма`аме гюбеци!
А след това, с лъжи и храчки
натрупах доларови пачки.
Прегръщах всякакви поръчки
да плюя неудобни пръчки.
Започнах - също - на екрана
да каня някого на дивана.
Подаръци различни просех,
да му угаждам със въпроси.
Да се бъзикам кротко с него
и да повдигам моето его,
че - всяка вечер - от балета
харесвах няколко момета.
Пък после - с мои сценаристи
и безогледни популисти,
мерака взех да си развивам
и за политик да се навивам.
И днес - със партия безродна,
на фолка вярна и угодна,
аз гоня твърдо първо място
да седна в парламента вдясно.
Да спретна истинска държава,
по Фейса да я управлявам!
Че - има днес - такъв народ,
повярвал в своя патриот! “

Илиана Гешева

30.   Едно стихотворение на Александър Блок-"Ночь, улица, фонарь, аптека…"

31.   Стъпка по стъпка - Богомил Райнов


Човек от раждането почвал да умира-

такъв е, казват, земният ни дял.

Не ща с устойчивост да парадирам,

но и до днес не съм съвсем умрял.

И то ще стане, но защо да бързам.

Изчаквам бъдещето примирен.

Щастлив, че краят ми е в кърпа вързан,

умирам постепенно ден след ден.

Най-бързо май загубих обоняние.

Какво предимство, ако си гнуслив-

сред този бит, тъй беден на ухания

и тъй богат с противни миризми.

Наскоро почнах и да оглушавам,

сега приучвам се да бъда ням.

Във тия дни на нетърпима врява,

най-мъдро е да си говориш сам.

Замира вече туй влечение

към топли връзки с някоя жена

и към дотегналото упражнение,

наричано с различни имена.

Не ме гнети отслабващата памет:

защо ми е да помня тоз живот,

изпълнен с толкова заблуди и измами.

Забравата- какъв гръмоотвод!

А поради отслабващото зрение

светът все повече изглежда сън.

Затуй развивам ценното умение

да гледам себе си, а не навън.

Смъртта, когато дойде закъсняла,

ще види върху стария диван

едно съвсем излишно вече тяло,

напуснато от своя квартирант.

32.   Христо Радевски: „Животът е ирония жестока. Кога кипиш в амбиция и страст, то всички те навикват и те хокат. Угасваш ли, на почит си тогаз…”

33.   Стихотворението "Кариера" не е на Йорданка Гешева (която и да е тя), а Юри Йовев!

34.   33, ти явно си първолак, който не може да чете. Пише „ИЛИАНА“, а не „Йорданка“!

35.   Знам, че тази тема е посветена на стихотворения от автори, които почти всеки помни, но бих искала да споделя едно стихотворение, което написах за една моя учителка.

Ето го:

Готина учителка е тя,
чувството ѝ за хумор е над безкрайността.
Вечно казва „Нека бъде светлина“.
Тя е много лъчезарна жена.

Всички я обожаваме
и много я уважаваме.
Че предметът ѝ е готин - то се знае
и така всеки може да я познае.

Забавна, мила, търпелива,
много добра и много красива.
Че Мария Генова това е -
лесно да се разгадае!

Знам, че не я познавате, за да кажете дали я описва добре или не, но просто ми е интересно дали ви харесва самото оформление - рими, думи и т.н. Ще се радвам да споделите мнение!

36.   Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов