Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Съвкупност от хубави спомени през летата, след като завършвахме училище. Сякаш всяко лято се откриваше един изцяло нов свят. Все нещо ново и интересно се случваше. Хората, разнообразието, любовните трепети, приключенията, целувки, секс, интриги, лъжи, бири, напивания, момичета, компании с много хора, футбол, събирания по кафетата в квартала... Всичко това беше много хубаво и някак си уникално за времето, когато бях тинейджър. Сега го няма, но сега има пак други готини неща, с които трябва да се радваме и да сме благодарни, че сме достигнали до тук да ги изживеем. И тогава, и сега си има/имаше особености и не толкова хубави неща, но без тях не може. Ако нещо хубаво ни се случва, трябва да сме благодарни.


Human

мъж, 27г.

7.   Денят, в който за първи път видях мъжа си на живо. Преди това си писахме и говорехме в продължение на 9 месеца. После той дойде в България и никога няма да забравя първата ни прегръдка на летището... Ех, любов, любов.
Следващият открояващ се момент са първите стъпки на дъщеря ни. Няма да забравя как се беше ухилила и колко горда беше със себе си едногодишната пикла :)

9.   Помня втората среща с приятеля ми (преди толкова много години). Ходихме на Панчарево, там застанахме на язовирната стена и гледахме птичета, които подскачаха по нея до водата. Аз не ги виждах много добре и той ми даде своите очила, застана зад мен и ме прегърна докато ми ги показваше. Беше много мило :)

11.   Помня като бях малък на село, ...годишен 2004 може би егати кефа лятото ме пратят на село, при баба и дядо няма телефони нищо. Стояхме под ореха говорихме синс един авер, правя циганска баница, половината на него половината на мен и газ авън цяллл ден. Чаках само дъртите да заспят заключваха входната врата ама се катерих на плочата и газ навънка, дали съм се разкарвал и с един лев. Може и без пари, ни документи, ни телефони нищо нищо. Уникално време беше на село, баба направи палачинки спах до 15.00 на обед, ей искам да се върна в онова време, сега не искам , ебаси зомбираната работа, телефони облъчвания, сега не ми харесваа лъжи вируси глупостииииииии
Отиваме сутрента за смески, в съседното село хляб фурна печен, само хляб с сол. Как искам да се върна да си поживея още от него яреме. А сега, бъдещети ни деца мале мале, няма да знаят ни кво е циганска баница, бая неща , само компютри телефони, но няма да го допусна това зомбиране аз.

12.   През 95-та година, бях 12 годишен, бях се записал да тренирам футбол, в ДЮШ "Септември", в столичния кв. Разсадника. Стадиона беше пълен с деца, желаещи да се запишат да тренират футбол. Тогава нямаше компютри, мобилни телефони, по-половин ден играехме футбол, в дъжд, в сняг, във виелица, целите мокри подгизнали, оставахме и след тренировка да играем на стадиона. Тогава всяко дете искаше да прилича и да подражава на известен футболист, чийто име споменаваше като играехме, аз тъй като играех "вратар", много исках да приличам на вратаря на "Германия" Адреас Кьопке. Имаше големи личности, като хора, на мен, треньор ми беше Николай Донев, бивш национален вратар, голям футболист и много свестен човек, който освен, че ни тренираше, и ни възпитаваше, как да се държим с хората, кое е добро и е позволено, кое не е редно да се прави. За съжаление, вече няма такива хора, личности, сега всичко е само пошлост и гонене на бързо и лесно печелбарство. Въпреки, че условията бяха лоши, играехме на "сгурия", бяхме щастливи, никой не гледаше материалното, всеки отвиваше да тренира, от любов към спорта и любимата игра, е не с мисълта за някаква евентуална финансова изгода. Това бяха най-хубавите ми спомени, най-хубавите ми години, и сега когато мина по-край стадиона, в мен навяват тези хубави спомени от тези хубави години, които за съжаление няма да се върнат никога...

13.   Денят,в който изкарах 91 точки на външното оценяване в седми клас-само аз от двата випуска.

14.   Най-хубавият ми спомен е как откраднахме количка от супер маркет и се возих 3 часа с нея по улиците в Чехия. Друг хубав спомен ми е, когато бяхме със съучениците ми на екскурзия в Турция. Бяхме като семейство и се забавлявахме като отбор. Беше много готино, но и с тях се разделихме, всеки си пое по пътя и сега 10години по-късно много малко от нас подържат връзка един с друг. Друг хубав спомен ми е с първата ми приятелка. Такава любов все още не съм срещал. И не вярвам някога да срещна. Просто се взривихме и беше страхотно. Моментите, когато се прегръщахме, целувахме. Никога няма да ги забравя. А беше преди 13 години. Жените, които съм срещал просто нямат такъв пламък в душата. Едни от най-хубавите ми спомени са в гората, когато сме били със нашите семейни приятели и техните деца. Огъня гореше, къпехме се в реката, накрая спах с едното момиче в едно бунгало, в едно легло, защото нямаше две.. и я напиках :D сега години по-късно в тяхното семейство баща им почина и порасвайки всеки се пръсна по чужбина. С нашето стана същото. Но.. Спомена е жив

15.   Сещам се за моята братовчедка която е от малкото, казвам малкото само за да не кажа единствената, която ме разбира дори без да сме провели разговор.
Не знам дали с усмивка се сещам, понякога, но като си спомням за нея ми е достатъчно и без да се усмихвам, само да приема себе си, че не съм луд, а че просто не съм попаднал все още на точните хора или човек за мен.
Не се срещаме често, през години, но като се сещам за нея, започвам да чувствам мир.

16.   Когато за пръв път отидохме заедно с братовчед ми на море, бяхме още на по 10 години и по цял ден си играхме.

Когато целунах за пръв път първата си истинска любов, сякаш времето спря, беше перфектно... Нямаше и 3 месеца връзката, но ми държа топло с години.

Други моменти са едни от многото безгрижни излизания с приятели, скитали из квартала или около плажа, макар и тогава все да съм се тревожел за някоя глупост. Всяко едно притеснение беше напълно излишно от сегашна гледна точка.