Зловещото лице на алкохола.
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1603 пъти
Добър ден. Пише ви мъж на 30 години.
В следващите редове ще се опитам да бъда максималко кратък и ще започна с това, че от точно 46 дни не съм пил алкохол.

Всичко започна, предполагам както при повечето хора, които употребяват алкохол, към края на средното училище, с по някоя невинна бира и тук таме някоя друга водка. Тогава чувството беше страхотно, чувствах се недосегаем. Беше тип социално пиене, с приятелчета (:, тогава в интерес на истината никога не съм се и замислял, че ще стигна до положението, в което бях преди около 2 месеца. Та, това е как се почва.

Второто, вече може би малко по-сериозно бяха студентските години и пак ще уточня, че всичко беше наред, всяка вечер пиене (но тогава не ми е правило впечатление може би, че само аз пиех всяка вечер, компанието бяха различни), през деня по някоя биричка, слънце, жени.. абе живот. Минаха години, не успях да си взема изпитите.

Третият период беше когато почнах работа. Впрочем бог ми е свидетел и най-вероятно ми е помагал много (но аз глупака никога не съм го усещал така), винаги когато оставах с няколко лева в джоба се случваше някакво чудо и се спасявах по някакъв начин. В този период бях сам, на квартира в друг град, далеч от родният ми. И невинните бири и редките водки се превърнаха в ежедневие, бях на 24, още достатъчно силен, че да не ми влияе на физическото състояние. Това продължи.. по спомен около 3 години. Безразборно пиене. Срам ме от глупостите които съм вършил и винаги съм обвинявал другите около мен.

Четвъртото е, когато в крайна сметка реших да се променя и да се прибера в родния град, почнах работа, в началото всичко беше наред, доста намалих алкохола. Докато в течение на обстоятелствата не почнах работа, където доста се пиеше.. и хоп, върнах пак. Най неочаквано си намерих приятелка. Беше добре, пиех.. в началото около година без да се крия. Но у дома беше различно, по всякакъв начин трябваше да направя така, че да не разбере никой, че прекалявам. Всъщност, не ми личеше кога съм пил, точно ТОВА, ме накара да се замисля "как подяволите другите след 3 водки за почти пияни, а аз тепърва почвам? ".

Петото беше.. като върна лентата назад, може би преди година? Та почнаха постоянни скандали с приятелката ми, разделихме се, аз почнах да пия неиумоверни количества. Но пак.. държах се физически, вкъщи никой не се усети. Знаете ли какво е да криеш по всевъзможни места алкохол? Срамно.. но точно след първите 2 големи ми минаваше чувството за срам. Почнах да минавам винаги през различни магазини, сигурно обиколих целия град, всичките магазини, за да не се усетят продавачите каква утрепка съм, всеки път от различвен магазин си взимах дозата, която нарастваше към страшни количества. И пак не се спирах.

Шестото е когато вече не можех по никакъв начин да функционирам без алкохол, това продължи около 3 месеца, до преди 46 дни (не знам как съм издържал) Ства въпрос за неспирно пиене, срам ме е, но благодаря на господ, че не съм наранил някой човек, с безразсъдствията ми. Чувствам се толкова заспрамен, не съм лош човек и мравка не мога да нараня, помагал съм винаги.. но тази отрова ме попиля просто, не можех да се позная към края и почнаха мисли.. много силни за самоубийство, бездната беше много дълбока и мислих и все още понякога мисля, че няма да мога да излезна от нея.

Седмото и най страшното беше когато почнаха страшни тремори, треперене не само на ръцете.. това е страшно хора. Не го пожелавам на никой! Събуждах се в 3 сутринта и трябваше да пия защото едва ли не почвах да се гърча, почнах да чувам някакви звуци (като в мозъка са ми) даже сега, когато е тихо през нощта още са там. Стигнах до там, че не си чувствах краката, нямах баланс. Кръвното ми е леш все още. Около четири дни преди болницата, не бях ял нищо и въпреки това само повръщах, болеше ме цялото тяло, погледа ми беше премрежен, не си чувствах лицето, бяха ми изтръпнали ръцете.

Престраших се накрая. Едвам стигнах до болницата. Най-правилното решение, което съм взимал през целият си живот. Исках да спра от раз.. казаха ми, че ще е тежко, но го взех това решение. Ето това, са най-кошмарните ми 3-4 дни през целият ми живот. Делириум тременс. (ако не знаете потърсете какво означава) Благодаря на семейството ми, които не ме оставиха и за минута, съжалявам, че съм ги разочаровал, съжалявам, че и те трябваше да минат през целия този ад и шок за тях..


Ако мога да накарам поне един човек да спре да пие, ще съм доволен, това е моята история, общо взето 10 години сбити в няколко изречения. Всеки има право на избор, тази отрова е толкво лесно достъпна, че е страшно. Аз реших да избера да живея, няма да крия.. много ми е трудно, адски трудно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 4 месеца hash: 9e4a7903b1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Истината е, че когато човек разбере, че има проблем вече е твърде късно. Познавам поне 5 човека, които са спрели тая отрова завинаги, така, че не е невъзможно.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: cc41f1367b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Поздравя те за решението, което си взел. Мой близък ми не успя да го вземе... и умря от пиене. Беше, както ти го описваш.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: 5cf045ada9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Бил си тежко болен, злоупотребявал си тежко явно. Затова и всичката отрова докато излезе от теб е било такава мъка.. Но щом не си се огънал да пиеш отново, а сам си потърсил помощ - според мен не си зависим. Зависимост е загуба на контрол върху приема. При теб, въпреки цялата агония е запазен, макар и труден Браво за волята и усилията, дръж се и ще видиш че нещата ще се нормализират. ТИ НЕ СИ АЛКОХОЛИК. ЗЛОУПОТРЕБЯВАЛ СИ, НО НЕ СИ!

 

...

горе^

преди: 2 години, 2 месеца hash: 9dec431b46

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторе, ти си интелигентен човек. Срещам хора, които злоупотребяват с алкохол. Адски трудно е спирането. Бил си в делир, знаеш какво ужасно нещо е това. Аз като съвет бих ти дал идеята, да започнеш да спортуваш, да правиш преходи и т. н. Но под спортуване, разбирай редовно, по възможност дори всеки ден нещо да правиш.

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: e729380d24

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Имам приятел, който от 11 години пие след 2 месеца навършва 30. Първоначално беше са и бира и рядко твърдо, но от 4 години насам пие всеки ден водка. Слава Богу все още не ходи пиян на работа. Всеки път и аз и други хора се опитваме да го вразумим за съжаление без успех, баща му лека му пръст и той се спомина от алкохолизъм, но той пак ме си взема поука и продължава да се самоубива ден след ден няма ден в годината без алкохол. Леля на моя съученичка също имаше този проблем от поне 10 г., но наскоро я срещнах и от година и нещо се е взела в ръце и е спряла да пие.

 

...