 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Избор на редактора |
Имало едно време... едно момче
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 15916 пъти
И така, имало едно време... едно момче.
Родено в голям град, в семейство без материални лишения. С по-голям брат, с голямо куче порода българско овчарско куче. Семейството е щастливо, ходи всяка година на море, на планина, на гости със семейни приятели. И момчето е щастливо, нали все пак е дете. Радва другите. Ходи на училище, примерно е, пише си домашните, учи. Така и не усеща обаче кога точно нещо се случва в семейството, нещо което променя отношенията между родителите. Не разбира кавгите им, дочува само отделни думи като "изневяра", "липса на чувства", и други, но не ги напасва в обща картина. Не му харесва как се карат, отначало спорадично, но постепенно почти всеки ден. Брат му е по-голям с осем години, не се задържа вкъщи, семейните проблеми не го вълнуват, вероятно това е неговият начин да се справи. Двамата постепенно губят връзката помежду си, както и с родителите си.
А междувременно момчето е вече в пети клас. Ново място, нови съученици. Но това невинаги е хубаво. Новите са предимно от типа на побойниците, постоянно се заяждат, закачат се с него заради теглото му, което е малко над средното. Средата на момчето не се харесва, но вече е станало затворено, не споделя, търпи. Изолира се в свой собствен виртуален свят, където нещата са изцяло под негов контрол, там бяга от кавгите, които се чуват от другата стая вкъщи и ада на тормоза от другите в училище. Намира утеха в компютъра, този негов най-добър приятел. Има няколко и в училище, двама-трима от собствения му клас, и още толкова от стария клас, с които е запазил връзка, но като цяло не излиза почти никъде, отново си стои вкъщи и учи уроци, или пък е на компютъра. Разбира и повече от проблемите в семейството си. Създава си картина и логика за случилото се, все още по детски, но възрастта му не му позволява да проумее защо и как, какво и колко...
Завършва основно образование, най-накрая далеч от другите в класа, чието отношение, описано по-горе в историята, не се е променило до края на седми клас. Ситуацията в семейството му не е по-различна, макар и на няколко пъти нещата да са поутихвали. Сега, когато вече момчето е на възраст, си дава сметка, че това са периодите, в които се случва нещастен случай. Като когато брат му бива блъснат от автомобил, докато кара колело, и се налага операция на крака му. Или когато момчето чупи крак, докато се учи да кара ски - занимание, което баща му и брат му го карат едва ли не насила, въпреки нежеланието му. Това са моментите, когато споровете вкъщи стихват, заменени от временна сплотеност. Когато момчето се връща назад към миналото, осъзнава, че тези злополуки са били всъщност и временен изход от другото, което е станало ежедневие. Едно нещастие да му се струва почивка от друго. Изглежда му абсурдно, но е факт.
Семейството се мести в друг апартамент, ново място, нов квартал. По същото време, когато момчето започва осми клас в друго училище. Близо е до новия му дом. Хората от класа му не са като предишните, но някак не възприема и тези. Купонджии, разказват си за напиване и за дискотеки... за момичета. Това са неща, които момчето не възприема, все още не. Липсвали са до този момент в живота му. Има и такива като него, сплотяват се в група, обикновено си говорят за компютърни игри. Наричат ги групата на зубърите, загубеняците. Нищо, те не обръщат внимание.
Зимна вечер е, осми клас. Обаждат се родителите на негов добър приятел, с който са изкарали от първи до четвърти клас, но са запазили отношенията си и до момента. Двамата са много подобни, с голямо въображение, играли са заедно, създавали са настолни игри... Родителите питат дали момчето не го е виждал и дали не се е срещал с него. Около час по-късно се обаждат пак... да кажат, че другият е мъръв, блъснат от влак. Момчето е тъжно, това е бил един от най-добрите му приятели досега. Така и не разбира обстоятелствата. Отива на погребението, но не издържа до края му. Завръща се към нормалното си ежедневие и продължава по старому - училище, вкъщи, и така.
А проблемите в семейството му си остават. Скандалите са чести, и както винаги той ги избягва в стаята си. Чува думите, вече има изградена ясна представа за всичко, задава си логичният въпрос защо двама души, които не могат да живеят заедно, все пак го правят и се карат постоянно. Уж заради децата, да не влизали групата на разведените родители... А брат му отново е навън, не се застоява вкъщи, вече и работи. Отношението му към семейството е почти никакво. Прибира се само за да яде и спи, нищо, че родителите са купули апартамент за него, защото все пак наближава тридесет. Двамата братя не са близки, почти не общуват, понякога се карат.
Изминават почти четири години като едно цяло, все по същия начин, рутина. Момчето заболява сериозно. Диагнозата е лимфон. Заболяването е лечимо, затова в продължение на близо половин година, то пътува до друг град, където провежда курсове химио и лъчетерапия. Възстановяването му отнема още толкова. Прекарва последния дванайсети клас от обучението си вкъщи, защото докторите така казват. Имунната система е слаба, трябва да се пази от разболяване, така му казват. Не е проблем, момчето и досега си е стояло предимно вкъщи. Дори на абитуриентския си бал не му е забавно. Няма усещането за "магическа вечер".
Справило се с болестта и завършило средното си образование, момчето вече е в университет. Редовно обучение, в родния си град. Старае се да създаде нови контакти. Осъзнава и необходимостта да излиза от вкъщи, затова се вижда и със старите приятели. А в семейството му настъпват промени. Майка му е повишена, а баща му... прекарва два инсулта за година, поради високо кръвно, в следствие на което остава частично парализиран от едната страна. Движи се, но по-трудно. А вкъщи отношенията са си почти както преди. Баща му не приема добре психически промяната в здравословното си състояние. Станал е раздразнителен. Не може да комуникира без да се кара. Другите се опитват да му втълпят, че е добре да се раздвижва, в неговото състояние не е добре да се лишава от движение, но резултатът е само каране. Разчита на момчето за помощ, защото другите са заети. Ходят до едно дворно място в края на града, където навремето бащата е имал планове да се строи къща. В момента има само едно бунгало, и мястото се ползва като селски двор. Там се харасва на бащата, но не и на момчето. Натоварва се, подобна работа не му харесва, би предпочело да е вкъщи, или другаде. Но няма как... въпреки отношението на баща си, изпитва съжаление, дълг... И се товари с тази задача.
Както и в училище, така и в университета, времето минава слято, едно и също. И в края на следването му, след завършване, на момчето се случва нещо хубаво. Осъзнава, че е влюбено. В колежка. Имат приятелски отношения, добри, но момчето усеща и друго към нея. Сякаш изведнъж. Всичко това е ново за него. Никога преди това не е изпитвал подобно усещане към отсрещния пол. Начинът на живот, факторите, които са го направлявали, нищо от това не се доближава до това ново усещане. Силно е. Мисли само за него, толкова много, че проваля важен изпит. Нищо, не му пука. Момчето решава да й сподели, не знае как иначе да подходи, изпитва страх, неописуем страх, но това за него е единственото решение. Казва й и... чувствата са несподелени. Момчето е емоционално разбито, но само за малко. В животът му е имало достатъчно други несгоди, за да обръща внимание точно на тази. Дори изпитва радост, че всичко е ясно, защото поради несигурността си и страха си преди това се е чувствало в безтегловност. Месеци на депресия, през зимата, с която някак се справя.
Сякаш едно събитие отключва друго, преди още момчето да е извадило поуките от историята, да извлече полезния опит от ситуацията, животът му поднася нова, но подобна история. Вече учи магистратура, с първата му любов са прекратени всякакви контакти (не по желание на момчето, разбира се), и в нов град, нови колеги, момчето избягва за малко от проблемите вкъщи. Дори намира отдушник. Момиче, ор курса му. Контактът е започнат от нейна страна. Виждал я е преди, но не я заговарял. Всъщност момчето не е създало контакти на новото място, защото мисли да не остава там, когато завърши. Тя е като него, човек с проблеми. Сродна душа. Двамата си пасват, комуникират си по скайп, пишат си с часове. Момчето е намерило обект на щастие, доверява се на момичето напълно. Споделя й всичко. Тя проявява разбиране, мила е, приятно й е с него. Двамата се срещат, на два пъти момчето пътува от вкъщи до града, в който и двамата учат, за да се видят. Говорят си за всичко, искрено, непринудено, мислят по еднакъв начин за много неща. Тя внася почти всичко позитивно в живота му. Момчето е радостно, това за него е ново изживяване, което обаче му харесва. Затова именно остава наранено, по-наранено, отколкото му се ще да признае пред който и да било, когато момичето внезапно прекратява контакт с него. Опитва се да разбере защо, в кой е вината, изпитва съжаление, разочарование, гняв, преминава през цяла палитра от емоции, но резултатът е същият. И този контакт е загубен.
И така историята от имало едно време достига до наши дни. Момчето започва втора година магистратура в новия университет, където се вижда с момичето, но сякаш са непознати. Вече не му доставя удоволствие, да пътува до другия град, а вкъщи проблемите продължават. Семейството му живее заедно сякаш по изкуствен начин. Заедно са, но в мълчание. А момчето вече не намира утеха дори в своя виртуален свят. Има приятели, малко на брой, старае се да не показва слабостта си пред тях. Има роднина, която смята за близка, и споделя всичко с нея, но дори тя, която му е като сестра, не му доставя достатъчно утеха. Дори напротив, момчето усеща, че проблемите му се пренасят и върху нея, защото двамата са близки, и това го натоварва още повече. Момчето мисли, мисли и премисля всичко, иска да напасне нещата в главата си, търси изход, вариант. Чуди се как да продължи, дали да потърси помощ, или както винаги досега да потърси решението в себе си, да намери това, което му е нужно някъде стаено вътре. Не знае как да продължи. Не се смята за слабо, пред себе си знае, че е силно, макар самочувствието му пред другите да е на нула. Ходи с наведена глава. Понякога среща погледа на други хора, с които се разминава. Чуди се дали усещат проблемите му, настроението му... Хваща се, че мисли за глупавото предсказание на маите, според което светът щял да свърши в края на тази година. Пита се дали няма да е по-добре така, защото започва да изпитва умора от живота, макар да е на млада възраст. Обвинява себе си, и кой ли още не. Всичко вижда в сиво... или пък черно... и бяло, което бързо се превръща в черно. Дали скоро ще му се наложи да потърси професионална помощ?
Момчето стои над клавиатурата, плакало е преди малко. За пръв път от много време. Намерило е сайт за споделяне, където мисли да напише една история. Не знае колко време му е отнело, не помни кога е започнало, и на колко пъти е спирало в чудене дали да я продължи, дали да я сподели. Отново несигурност. Не знае какво ще му донесе това, дали просто да не я изтрие. Решава да я публикува, макар да не знае защо.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e08b4efde8 |
|
1. аз мисля че тази история е много интересна, ама ко праи тука
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 7cf716edd2 |
|
2. Историята ти е написана прекрасно! Казвам го като човек, който обожава литературата и се занимава с писане (не професионално). Дори се просълзих накрая. Но не от съжаление, а от съчувствие. Наистина съжалявам, че са ти се случили толкова много неприятности, защото изглеждаш свестен, интелигентен човек. Забрави за тези проблеми в семейството! Натоварвали са те години наред, защото децата страдат от грешките на родителите. Но сега вече си самостоятелна личност. Всеки има собствен живот. Те са имали своя и са избрали така да го изживеят... Относно любовните несполуки, наистина не е никак приятно. Но опитай се да гледаш напред и да повярваш, че твоето момиче те чака някъде там... Опитай се да се вгледаш в себе си. Ако си предимно негативен, може би това отблъсква другите, защото зарежда и тях с негативна енергия.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 634f80ecd4 |
|
3. Не издържах да го чета докрая, ако е истина - стегни се, хленчехто хлапенце!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 8f09e490c9 |
|
4. За всяко нещо в този живот има причина. Никое дете не заслужава, животът му да започне така, но... някои неща не зависят от нас. Лесно е да ти кажа " продължавай! ", "давай, не се предавай" и т. н., но съм убедена, че този вид подкрепа, ще го намериш от другите, пишещи тук. Друго е по-важно...
Опитай се дълбоко в себе си да простиш. Да простиш на близките си, на приятелите си, на колеги и съученици и най-вече на себе си. Прости с цялата си душа и сърце. Хубаво е, че не задържаш злоба или отмъщение в себе си, но недей и да задържаш болката. Освободи се. Говори! Споделя! Обичай, въпреки всичко, с цялото си сърце. Защото, ако наистина искаш да помогнеш на хората около теб, които нараняват други хора, има само едно лекарство - любов. Те най-малко са били обичани и най-много има нужда от любов. Трудно е да се прощава. Започни със себе си. Не се обвинявай за нищо, за нищо не си виновен или длъжен. Освободи цялата болка от себе си и... просто й позволи да си тръгне. Бъди свободен.
Казват, че Бог изпращал най-трудните изпитания на тези, които могат да се справят. Не знам дали има Бог. Лично аз не съм толкова религиозна. Но все пак усещам, че има някаква Висша сила - дали е Природата, енергия или нещо друго... не знам. Но има нещо. Виждала много пъти как на добрите хора около мен им се случват лоши неща, които не заслужават. И те винаги успяват да ги превъзмогнат, да победят дори себе си и аз искрено им се възхищавам. Ти си от тези хора - добри, внимателни, деликатни и чувствителни, които не мислят и не желаят зло. Ти си силен, смел, борбен. Ще се пребориш ( и се бориш и в момента) с всичко. И знаеш ли какво? Ще успееш! Винаги ще успяваш. Някои хора са родени победители.
За всяко нещо в този живот има причина. Има и баланс. Тепърва те очакват хубави моменти - успехи във всички сфери. Несъмнено ще бъдеш и прекрасен родител, убедена съм. Ще успееш да превъзмогнеш всички грешки на твоите родители. Ще възпиташ стойностни и достойни хора, с които да се гордееш, а те да се гордеят още повече с теб. Защото го заслужаваш. Не си имал връзки с момичетата? Всяко зло за добро. Може пък от раз да попаднеш на твоята спътница, избягвайки много разочарования от различни жени. За всяко нещо има причина. Един ден ще знаеш и ще намериш отговорите на твоето "Защо? "
Най-важното оставих за накрая. Искрено ти благодаря за това, че ме допусна в твоя интимен свят. Благодаря, че сподели.
Фортуна
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: efa01ba9b0 |
|
5. Епилог: След всички тези трудни моменти и разочарования, които съдбата му е поднесла, момчето решава да бъде силно. Както винаги досега. Да посрещне бъдещето си с повече оптимизъм, защото научава от едно момиче, че слуховете за предсказанието на маите са били погрешни и край на света няма да има, поне за доста време напред. Животът винаги е бил пъстър... Но явно някои цветове са се губели в погледа на момчето. Сега то се замисля как да промени светогледа си.
А аз съм сигурна, че ще успее.
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 41b373b74a |
|
6. Пууу, че досадна работа. Почнах да чета, ама не можах дм го доизкарам. Ужас! Някой си решил да си разказва живота с най-големи подробности. Отегчих се страаашно още в началото.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 258a2739b0 |
|
7. Прочетох го цялото, но с това говорене в друго лице ми се видя мъка.
Историята ти е типична, живееш типичен живот, нищо по различен от на другите хора! Всеки се среща с дадени хора, после се забравят, после отново и така до края на света. Идеята е да успееш да запазиш приятелството, защото за това трябват много усилия! Колкото до момичетата, семейството ти, брат ти... всеки е минал през нещо такова! Жени много, проблеми в семейството почти винаги, брат- и той има собствен живот! Положи усилия хората който харесваш да останат в живота ти, всички други са временни! Има една поговорка - "Господи пази ме от приятелите ми, аз от враговете си - мога и аз! ". Е те така и ти! Успех и горе главата! Млад си и има много по лоши неща на този свят! Това го помни винаги! Здраво момче си!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: eb99a5c79d |
|
8. Хубаво е човек да напише това, което му тежи. Един вид "сваля товара" от себе си. Поздравления за откровената изповед. Но така нещата няма да се променят. Ще се променят, ако започнеш да работиш върху личността си. Не оставяй другите или техните постъпки да диктуват ТВОЯТ СОБСТВЕН живот. Майка ти и баща ти се карат - това не променя кой си ти самият. Имал си любовни разочарования - окей, кой ли не е имал. Преживява се. Имам чувството, че прекалено много си се вглъбил в това какво се случва ОКОЛО теб, а някак си оставил на заден план това, което се случва С теб. Да, знам, че е кофти, хората са гадни и действията им също не са особено красиви. Но не позволявай това да те повали на земята. Бъди себе си, прави каквото ти харесва, не се колебай да казваш на глас какво мислиш по даден въпрос. Аз например на майка ми и баща ми никога не съм им мълчала (при цялото ми уважение към тях, разбира се). Когато са ме разочаровали с нещо, неминуемо им го казвам. Това изчисти до максимум отношенията ни, понеже и те самите започнаха да ми казват в прав текст какво ги е огорчило или зарадвало. С една дума - изказвай мислите си, дори да не са положителни. Както имаше една приказка - истината, дори грозна, е по-добрият вариант от красива лъжа.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 18e90a1890 |
|
9. Искам да добавя само, че има много деца с ужасно тежки проблеми и техният живот дори не е започнал като на автора "без материални лишения", деца с тежки болести, деца, които дори са нямали компютър за приятел... Така, че авторът вместо да се самосъжалява, да се огледа и да се вземе в ръце!!! КАзвам го с най-добри чувства!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 4c9ecf0c3e |
|
10. Не ми хареса историята, авторе. Особено това, че пишеш за собствения си живот, сякаш си страничен наблюдател. Искаш да създадеш чувството, че лирическия ти герой е като едно камъче, блъскано от реката на живота, напълно пасивно да промени нещо в него, жертва на обстоятелства и среда. Никога лирическият герой не поема нещата в ръцете си, не помага на хората, около себе си, не се изнася от семейството, в което няма любов, не търси причини у себе си, за да не се получават връзките му.
Той е изцяло заразен от парализираната, изтръпнала и фалшива атмосфера на фалшивото му семейство, в което отдавна няма любов, обич и топлина. Така както двамата възрастни са останали заедно, заради дълг и пасивност, вместо да се разделят и да изживеят любовта си, така и лирическият герой остава у дома от дълг и пасивност, вместо да поеме по своя си път.
Най-вероятно той не е в състояние да дари любов и топлина на някого, на една жена, защото не е видял подобно отношение в своето си семейство, между родителите си и в отношението им към децата.
Някога, когато авторът е бил много малък единият или двамата са имали любовник/любовница, но са избрали дълга. След като скандалите относно изневярата са преминали, семейството просто е продължило да съществува във вакуума си, в който място за чувства няма. Жалка и тъжна история, в която само болестите идват и си отиват, за да ви сплотят, но не в любовта и топлината, а в дълга и задължението
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: f5757ef7b2 |
|
11. Запознавай се с нови хора. Тренирай (колкото и смешно да ти звучи), спорта дава сила, сбъдва мечтите и чрез него си избиваш агресията, ниското самочувствие и лошият вид :). Чрез спортът ще се научиш на много неща :). Колкото и да ти е смешно. Разхождай се до някой стадион, тичай, ходи в някои парк на лостове и така. Все ще се запознаеш с разни добри хора.
Имам чувството, че прекалено много ти пука за нещата. То лошо няма, но се усмихни. Прави нещо. Стига с това учене и застояване на компютъра.
Тренирай нещо. Изглеждай добре. Чрез добрия вид и успеха ти ще си вдигнеш самочувствието. Не се притеснявай момче. Ходи на фитнес ако щеш...
И като цяло прави това, което те прави щастлив и усмихнат.
Аз ще ти кажа за мене. Обичам да снимам, да се занимавам с компютри и странично ходя да бягам, правя набираниа, лицеви упори и всякакви такива упражнения за поддържане на доброто ми здраве и вид.
Излизам с приятели. Контактувам с момичета. Това му е майката. Контактувай. Все ще се намери някоя с, която ще си паснеш.
Иначе като казвам спорт. Нямам предвид да ставаш някакъв шампьон, а просто да го правиш всеки ден по малко и да увеличаваш с всяка седмица или ден норматива ти.
Дано да съм се изразил правилно и да звуча глупаво.
Поздрави Узунов.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 0314298d0d |
|
12. Авторе, донякъде съм съгласна с по-горните коментари от рода на " лирическия ти герой е като едно камъче, блъскано от реката на живота, напълно пасивно да промени нещо в него, жертва на обстоятелства и среда " (Номер 10). Но... една монета винаги има две страни, не забравяй. Сигурна съм, че си описал историята си точно по този начин, не защото си пасивен, нито защото си жертва на житейските обстоятелства, а просто - да споделиш. Адмирации от мен. Хареса ми изказът ти, хареса ми това, че не се страхуваш да наречеш нещата с истинските им имена. Малко хора имат тази смелост, дори и анонимно. Поздравявам те и за това, че не си сметнал за нужно да задаваш клишираните въпроси от рода на " Как да променя живота си " или пък по-зле " Защо все на мен... " т. е. разбра ме, не си се самосъжалявал до безкрай... Дори от една страна това, че говориш в трето лице може би е нужна повече на самият теб, отколкото на нас анонимните. Ти все едно искаш да излезеш от собствената си същност и да се погледнеш отстрани... Прецени доколко ти понася видяното. Ти си реалист, човек с воля и човек със самообладание. Такива като теб успяват. Запомни го. Живял си, видял си, взел си достатъчно поуки и сега всъщност сам трябва да усетиш момента, в който ще настъпи желаната от теб промяна... Било то любов, приятелство или... някакво друго душевно удовлетворение. Желая ти го искрено!
Поздрави :) Ж21
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6b53e4a560 |
|
13. Много увлекателно е написано. Буди съчувствие и е лесно да вникне човек в сивотата на живота, който описваш. Но замисли се, че има хора с много по лошо положение и много по лош живот са водили от теб. Да не давам пример с моя живот, защото тогава твоя ще ти се стори буквално като разходка в парка и ще се радваш, че си имал подобен живот. Ако ти разкажа и половината от това през което аз съм минал, направо до сега да си предал Богу дух. Не преувеличавам грам, дори като малко момче са ме водили при едни хора, които се занимават с деца претърпяли всякакви гадости и психически не са издържали. Да не споменавам и болезният развод, който като малък преживях. На мен се стоварваше и на мен си изкарваха гнева и нервите и отнасях какво ли не. Вече дори претръпнах малко и от хората които си отиваха около мен. За няма и четири години буквално пред мен си отидоха трима човека, едни от най близките ми хора, както и след това още някои близки и позати. Кои млади, кои не, но пак не е по лесно. Затварял съм очите на починали хора пред мен. Гледал съм болен и умиращ. И това е само една мъничка частичка от нещата, които живота ми е поднасъл до сега. Мога да спомена и лични болести и операции. Бил съм не един път на границата между живота и смъртта. Ако трябва да ти разказвам, ще е като филм с ужасен сценарии, на който сценариста е луд или дрогиран депресар. За такъв филм много нерви ще трябва да имаш и искрено ти пожелавам да не минаваш и през малка част от нещата през които аз съм минал, защото тогава не те виждам как ще издържиш. Има и по лоши сценарии от твоя живот, както и от моя. Знам, че не е лесно, но се стягай. Съчувствам ти най искрено, но ако сравня твоя с моя живот, твоя ми се вижда като приказка на която главния герой не се е взел в ръце.
K-Man
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6b53e4a560 |
|
14. С риск малко да ти досадя авторе, но за да ти покажа, че има и по лошо само ще спомена за това как съм бил с месеци в болници като малко дете. Местеха ме постоянно по болниците с линейки, защото никой не можеше да ми помогне. Обиколил съм най големите болници и съм бил при най добрите специалисти. Тогава през комунизма нямаха такива финни игли, каквито сега има. Имаха едни по големи и по груби. Целият бях надупчен по болниците и нямах една здрава вена по цялото ми тяло. Бях станал като игленик. Месеци наред лежах и ме дупчеха. Не можех дори да стана от кревата, и не заради иглите, а защото дори нямах сила да стана. Нищо и не ядях, с мъка ме караха да изяждам по половин ябълка на ден и обикновенно я повръщах. Толкова бях останал без здрави вени по тялото, че накрая ми забиваха иглите в слепоочията. Лекарите са ме отписвали като случай на който не може да се помогне и са чакали да умра. Само като малко дете толкова съм лежал по болници, колкото повечето хора през целият си живот не са. Лекарите не знаеха точно какво ми е и никой не можеше да ми помогне, дори и най добрите по онова време. Обиколил съм доста болници и Пирогов не един път или два пъти. И всичко това е само една малка част от личните ми проблеми със здравето и то само като малък - до 7-8 годшен. А проблемите със здравето пък са ми една малка част от остналите. Сега като помириша болница и видя бяла престилка и всичко ми се свива в мен. А като видя игла ми става лошо само като я гледам. Чесно да ти кажа, ако сега някой ми предложи да изживея моя живот от малък до сега отново никога не бих приел. Предпочитам да не се раждам изобщо отколкото отново да мина през всички гадости отново. А кой знае още какво ме чака, като съдя от сценария на моя живот до тук. Направо не ми се мисли моя сценарист какво ми готви. Но не желая да се оплаквам и гледам да не мисля изобщо за миналото или за бъдещето. Не че не мога да си правя добри планове - правя си, но всичко е толкова променливо и така лесно може само за момент да се завърти всичко на 180 градуса. Живота е доста по крехък отколкото изглежа. Разказвам ти това да погледнеш себе си и да не се самосъжаляваш толкова, борбата продължава, бъди по решителен. Всички имаме проблеми и черни неща в нашето минало. Гледай напред и направи усилие да намериш щастие.
K-Man
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 85fa48bb2e |
|
15. Аз те съветвам да се изнесеш от вкъщи. Ще усетиш спокойствие и ще видиш света в нова светлина. Израснах слушайки тъпотиите и простотиите на родителите ми и интригите на майката на баща ми, на роднините. Заспивала съм плачейки и молейки се да се разведат и да спре това нещо. Но уви те продължаваха да са заедно и аз не разбирах защо тези уж зрели и големи хора се мразят, а продължават да съжителстват под един покрив. Любовта-тя е заблуда и илюзия, поне за мен се оказа така по онова време. Просто човека до теб в тежките моменти е отдушник, който ти предлага нещо различно и ти показва, че в живота има и хубави моменти. Но когато си тръгне, осъзнаваш че това, което си изпитвал не е било обич и чувството избледнява с времето. Имаш време, не си престарял да се отчайваш и да не виждаш изход. Здрав си, това е най-важното, помогни си сам, защото няма кой да ти помогне
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 192521da67 |
|
16. Виж има хора, които се замислят какво ти е, че може би имате подобни проблеми, но вярвай, че всичко се оправя и минава, вярвай и рано или късно наистина ще стане. Хората прекратяват контакти, но винаги се връщат. Така че остави мацката и потърси друга, която ще е за теб и няма да те остави. Късмет, живота е тежък, но трябва да сме борбени!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 215d051379 |
|
17. Авторе, аз пък не се изпълних със съчувствие. Ти кого обвиняваш, не мога да разбера: родителите ти ли, които въпреки проблемите, които са имали помежду си, а после и здраводсловни са ви осигурили някакъв приличен стандарт на живот (на море и планина всяка година, хубав дом, добри училища и университети) или обществото, което е различно от теб и в което ти не можеш да се впишеш? В същите условия е бил поставен и брат ти, но това не му е попречило да се социализира. Родителите ти са си свършили своята работа и то не зле. Не очаквай обществото да намери път към теб, а обратното - или се приспособяваш и се научаваш да живееш с другите, колкото и да са недостойни за теб те в твоите очи или оставаш сам. Стегни се, вече си мъж! Цял живот ли някой ще те отглежда? Всички сме имали проблеми и в училищата, и в махалата, и в семейството, на всички ни е било криво и се били обидени, но в крайна сметка не може всички да са лоши, нечувствителни, неинтелигенти и елементарни. Ако човек си има свои интереси, своя среда и свои занимания - по-малко ще се втурачва в родителите си и в чуждите несъвършенства. Намери сили и допусни света до себе си, иначе не те виждам.
Излез навън, свърши глупост, но излез! Има сайтове за запознанаства и куп места, където можеш да срешнеш различни хора и седа сприятелиш ако искаш. Но ти май не искаш, седиш си вкъщи и страдаш!
Е-е-е, аман вече "високорганизирани материи", слез на земята!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 9e0a419081 |
|
18. Абе вие не разбирате, че вечно на тоя сжят ще има поне един, който ще е по-зле от вас. И кво? Това означава че само тои заслужава съжеление? Така ли? НЕЕЕ ЗА БОГА. Аз от личен опит знам, че понякога като ти липсва нормално хубаво семейство, като нямаш приятели, или гадже или други вътрешни проблеми киол фаида, че ще сложиж нещо ж стомаха или, че ще спиш на топло. Щото знам, че поне бедните циганчета и индиичета, ако не друго по цял ден са с приятели. Нали нищо лошо за тях, но просто не мога да приема, че като си напълниш корема и се наспиш, а синя ти пълен с кошмари и всичко е супер. Това не стига, и много хора стигат до самоообииство. По тази логика винаги ще има един по зле от теб и само тои на целия свят ще залужава съжеление! Знаете ли какво е да пътужаш сам в тролея, и да видиш как група от приятели ходи и се смее по улицата, а ти да седиш сам и да знаеш, че таво никога няма да ти се случи. Само стажаш по-гаден и злобен.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 9df6cf0867 |
|
19. Това, което търсиш толкова упорито е единственото нещо на този свят, което няма да получиш. Никой не може да те разбере. Никой не е живял твоя живот и не вижда света през твоите очи. Никой не притежава твоите чувства и не би могъл да сподели твоето усещане за болка и несигурност. Това обаче не значи, че ти ще бъдеш сам или че няма да бъдеш обичан. Ние обичаме нещата, хората и света без да ги разбираме. Пример за това е религията. Хората обичат своя Бог без да са наясно какво всъщност е той и дали действително го има. Само за сведение, аз не съм вярваща, но реших, че това е най - простичкия пример за любов :) Не мисля, че човек се нуждае от разбиране толкова, колкото от вяра - някой да вярва в него, да го подкрепя и то без да го анализира, без да подлага характера и същността му на сложно-съставен разбор. И все пак усещането за неразбраност върви ръка за ръка с чувството за самота и тъга. Сигурна съм, че много пъти в скандалите на родителите ти си чул майка ти да крещи истерично "Ти не ме разбираш!", последвано от поток обяснения, сълзи и крайни изказвания. Честно казано и аз често натяквам това празно изречение на своята половинка. Проблемът е, че човекът отсреща също не е доразбран и колкото и да се опитва не може да вникне в твоята душевност. Единствен изход аз виждам в крайната капитулация, т.е. да се откажеш напълно от идеята и усилията да накараш околните да разберат твоята болка. Те са наясно, че ти страдаш, макар и да не могат да осъзнаят цялата причина за това. Не е и необходимо. Можеш да бъдеш искрен със семейството си и да им кажеш, че ситуацията не те устройва, а съм убедена, че не устройва и тях. Нека всеки каже какво иска, но простичко, честно, без обяснения. И просто изпълнете желанието на всеки от вас. Колкото до девойката, която ти е толкова близка, вместо да се тревожиш, че я натоварваш просто бъди благодарен и и го покажи. Щом те е подкрепяла и изслушвала толкова време, значи просто е искала да го направи, просто защото те обича и държи на теб. На дали я натоварваш особено, дори напротив, сигурно изпитва чувство на удовлетвореност, че може да ти помогне и че и се доверяваш толкова много. Точно хора като нея трябва да търсиш и да им се радваш искрено, защото един ден ще си намериш такова момиче и трябва да си същата упора за нея.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 200453e2d8 |
|
20. Имало едно време... едно момиче...
Хора като нас има по цял свят. Казвам нас, защото аз съм нещо много сходно с това, което описа с изключение че от съм 3ти курс и брат ми е по-малък...
Винаги съм се чудила какво ще стане ако просто не бъда вече тук. Нищо - ето това е отговора. Света има нужда от такива като нас - хора, които са навсякъде - усмихнатата продавачка в магазина, нацупената контрольорка в автобуса, веселият шофьорът на такси... Всички ние сме изкупителната жертва, всички трябва да носим усмивка на лицето, докато отвътре нещо ни изгаря. Но никога, никога не трябва да се предаваме! Аз вярвам, че един ден като погледнем назад всъщност ще разберем, че не всичко е било толкова зле, но за нещастие сме обръщали внимание само на лошите неща.
Ти си умен и приятен младеж, който съм убедена, че един ден ще срещне подходящото момиче и то ще промени всичко, казвам ти го от личен опит! :)
Всичко най-добро ти пожелавам и горе главата! :)
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 15a994ecdb |
|
21. Здравей, Момче! Сега попаднах на статията ти, случайно. Как си, добре ли си? Наистина ме трогна и то Много! Знай, че всички или почти всички, които четем тук в сподели- имаме някакви проблеми. Може да са като твоите, може сходни на твоите, но не сме щастливи. Зная, че това не е успокоително, но Вдигни глава, виж този свят и се усмихни- ТИ си млад! Усмихни се на света и той ще ти се усмихне. Бори се за щастието си, то е зад ъгъла. Просто стигни до ъгъла!
Желая ти цялото щастие на света! Чета надявайки се, че ще срещна усмихнати лица, че и аз да се усмихна и аз я търся. Така, че дари ме с оптимизъм и усмивка! ТИ МОЖЕШ!!!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 6292e6b219 |
|
22. Първата ми мисъл беше, че до това води простотията у възрастните - събират се, живеят заедно, правят деца, а после се бият като животни.
Мама насам, тате натам - всичко е ок. Има само едно човече (или две), дето стоят по средата и са ту тук, ту там.
Смятам, че е време ОТКРОВЕНО да поговориш с класическия български родител, а именно своите!
Да отнемеш корените на един човек, да му отнемеш сигурността, било под форма, че той не знае къде е неговият дом или, че има такъв, но там се карат и бият - не, това не е родителство, дори не е и обич. Това е просто един човешки егоизъм. Затваряне на очите за това, което е пределно ясно - докато мама и тате са се карали, били, там е имало някой, който е чувал, че животът му ще се дели на две.
Тук не говорим за развод, мили хора, а за един човек без корени. Където и да дълбае, каквото и да прави, той никога няма да си поправи старта. А са минали толкова години и той все още не е забравил.
Момче, потърси сметка на родителите си. Дано поне това ги позамисли малко!
А всички ние, четящите, нека се замислим - ще създадем ли семейство точно с този човек, ще мислим ли ЗАЕДНО за това семейство, ще успеем ли да дадем хубав старт на децата си. Не всичко е секс и разврат. И това се отнася най-много към тези, дето твърдят, че уж са го осъзнали това, защото най-често такъв тип хора живеят точно за тези неща.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 60752f5ca1 |
|
23. Аз съм отгледана от баба си и ми е гадно, че не съм имала майка или баща ( по принцип "живея" с баща си.. ).. Но все пак баба ми ме е отгледала и възпитала и ми е дала нужната любов. Аз съм затворено момиче, нямам много "приятели" и не съм толкова щастлива. Но нали имам баба си и по- големият си брат.
Преживяла съм раздялата на родителите си и рождените си дни без тях.. Преживяла съм и другите проблеми в семейството ми, които не бяха по- различни от развода на родителите ми (които и до сега продължават ). Преживявам и гадното отношение на всички към мен и въпреки това се държа добре с тях, защото нямам друг избор - не искам да оставам сама. Ще преживея и какви ли не още неща, които ще ми се случат, само защото се надявам, някой ден всичко това да е заслужено. Ще се помъча да правя добро, само защото се надявам, че ще получа такова.
Ти си по- голям от мен и знаеш повече за живота. Мисля, че си наясно с това, че колкото и гадни неща да ти се случват сега, знай че само добри те очакват... Нищо на този свят не идва даром - всичко си има цена...
Аз твърдо съм решила да направя това, което номер 11 е предложил и ще се променя за да се чувствам по - добре и да забравя за проблемите си.. Аз съм геймърка :D и е трудно да се откажа от този свят.. ще продължавам да си играя на игри, но не както преди... :D ще бъде много по рядко, защото този живот не носи щастие... само временно когато спечелиш нещо или победиш някого на играта :D... Но това не е такова щастие, което сега отчаяно търся...
Бъди силен и не обръщай внимание на тези проблеми в семейството толкова, колкото да обръщаш внимание на живота си... Не се съсипвай, заради грешките на родителите си, както правя аз....
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: c1857de809 |
|
24. Авторе, като самотна птица си отцепила се от ятото.
Колко години търпиш тези караници в дома си... ти вече не си онова 12 годишно момче, което не знае какво да каже на мама и тати, а си зрял мъж на години, който вместо да пише в сайт за споделяне, може да удари в масата, да се развика и да наложи мъжката си воля. Не си онова 12 годишно лапе, което да играе компютърни игри, а си МЪЖ, който трябва да излиза, да се забавлява, да си намери жена и тн... Не се затваряй в себе си и не очаквай някой да те съжалява, защото няма да стане... на никой не му дреме как се чувстваш, а ако искаш на някой да му запука се постарай. Намери си компания, купи някои готини дънки и ръза и излез да някоя кръчма с колегите или някой друг и се забавлявай... Иди при някое момиче и се запознай, а не си чати по скайпа, защото ако не си разбрал, за мацките си като този сайт... само за споделяне.
Пич взимай се в ръце и си нареди живота, иначе ще си останеш самотна птица отцепила се от ятото!!!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: a7afd18b4c |
|
25. Да ти кажа като един натоварен човек на друг - само по стила ти на писане знам колко ти е тежко, аз самият написах своята история по подобен начин в този сайт, макар и съдбата ми да не е по тежка от твоята. Съвет не мога да ти дам, защото и аз се чувствам в подобна безизходица заради любов, но ще ти кажа че точно по същия начин светът изглежда ту сив, ту ми причернява и не знам къде се намирам.
За нас решението е да продължим напред, да правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Времето ще покаже.
Сила и смелост, братко!
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: c88f794772 |
|
26. Надявам се да не е късно за коментар. Няма полза от това да живееш в миналото. Не се самоубивай - това съвсем сериозно. Намери си хоби, което не е свързано с паралелна реалност, незабравяй кой си. Обичай се, обичай малките неща. Стегни се, толкова важни неща тепърва ще ти предстоят. Хора стягайте се докато е време. Пък времето си тече...
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: f88bc80d95 |
|
27. Давай напред! Няма нищо да се промени, когато живееш със старите спомени. Измисли забавления, развлечения, не унивай. Макар че и аз нямам сили да вървя напред, ти казвам - спортувай, забавлявай се, гледай философски на нещата. Миналото си е минало. Ти живей за бъдещето. Очакват те хубави неща!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: f006bca5d3 |
|
28. НЕ живей в миналото гледай само напред всеки един човек е минал през такива моменти в живота си не се самосъжалявай ти ще видиш как след време всичко ще се промени към едно по доброо за самия теб ще намериш твоята единствено и незабравимо щастие
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 59dc765c62 |
|
29. Още не мога да разбера защо ходите да учите магистратура в друг университет, а не си оставата в първия??? Май имате много пари и се чудите къде по надалече да отидете на родителска издръжка???
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 0a225e4381 |
|
30. Хубавото от цялата история е, че си станал личност и те бива да пишеш и да докоснеш сърцата на хората, които четат историята. Иначе много съжалявам за всичко, което ти се е случило :(, но в света има повече мъка отколкото щастие...
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: dd5dcf9480 |
|
32. прочетох внимателно историята ти, разбирам и ти съчувствам за всичко, което си преживял. Само едно не мога да разбера, аджеба учиш не знам си кое подред висше, ами вземи си намери работа и се изнеси на квартира и се махни от тези хора, които само те натоварват психически всеки ден. Не знам как може да има хора, здрави, прави, могат, имат и не правят нищо, за да си оправят живота. Това е можело да го направиш отдавна дори. Отвращават ме хора, които вместо да направят нещо, за да оправят нещата, те просто да си свикнали да ги тъпкат и да си търпят. Такъв е българския народ! За жалост това качество сме си го придобили от турското иго и няма връщане.
Горе главата, човече! Никому живота не е розов, въпроса е да съумееш да си го направиш. За това ни е даден! :) Успех!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 411638eb8f |
|
35. Историята е написана много хубаво, наистина имаш талант. Искрено съжалявам за ужасните неща, които са те сполетяли. Седя си пред монитара и за първи път виждам добре написана история, в този сайт, на всичко отгоре с разказани истински проблеми и като прочитам коментари от сорта на, , Не издържах да го чета докрая, ако е истина - стегни се, хленчехто хлапенце! , , за пореден път се чудя защо простаците говорят, докато умните мълчат.. Дали българите см енаистина толкова наоправимо прости или има надежда.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: beda29e867 |
|
37. Изживяваш се като тотална жертва във всяко едно отношение. Момче след 18 г. е вече мъж. Толкова много думи, прочетена от толкова хора история, едно безкрайно оплакване от всичко и разпилени мисли.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 6cc7ee41e3 |
|
38. Малко те е очукал живота, авторе! Съжалявам за констатацията и не ти пожелавам да те поочука още, но историята ти не можа да ме разчувства, защото в нея не открих нищо трагично. Трябва да чуеш мъжа ми как разказва за детството си. Със смях го разказва. Как е започнал работа на 13 години. Като същи Гаврош е продавал вестници, обикаляйки Женския пазар и викайки "Ново време, Ново време... " Имало е такъв вестник тогава. После в часовете след училище огъвал някакви железца в някакво цехче за кинкалерия, един вид "куче-касичка" за два лева. След това сутрин от 4 часа докато стане време за училище помагал в някаква пекарна, носел тавите. После работил на смени - според училището - в закусвалнята на някакъв ливанец, който го научил да меси козунак. Имал един чифт дънки, които ако ги изцапа, пере във ваната и суши през нощта с ютията, защото няма с какво да иде на училище сутринта. Всичкото това преди 11 клас. В 11 клас се разболял от хепапит, легнал в болница, където му било много приятно, понеже не се работи. Дошъл на свиждане ливанеца и му оставил 20 лева - да праща по-здравите да му купуват плодове. Майка му дошла също да го види, оплакала се, че не може да плати тока и му взела въпросните 20 лв. После завършва с диплома 5, 85, на няма пари да следва, трябва да си ги изработи... И така нататък... Всичко това мъжът ми го разказва като виц. Никога не съм доловила у него и грам самосъжаление или песимизъм. Днес е самоуверен човек и отличен професионалист, когото всички уважават. В семейството си е отговорен и почтен. Какво повече? Така че, ако тази история е споделена тук с цел получаване на съвети, моят съвет е да оцениш опита си, защото лош опит няма.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 95e740d7dd |
|
39. Наистина много добре написано. Доста над средното ниво за този сайт а и за масовката хора, като цяло. Само заради това заслужава поздравления. Повечето не могат да вържат и две думи които не са клишета или откровени глупости.
Есенцията е, че ние не знаем нищо и не разбираме нищо. С годините пък се научаваме, че това което уж разбираме всъщност е още по малко отколкот си мислим. Ообичайното състояние на един осъзнал се човек. Сам идваш на този свят, и сам си отиваш. Толкоз. Останалото е прах.
Като човек минал през всичкото това мога да ти кажа, че всички тези "умници" които са се изказали авторитетно, и назидателно, и идея си немат за кво говорят. Особено тези които са решили да те анатемосат защото "не си силен". Това е най големия грях днешно време - да признаеш слабост.
Понякога даже им завижам - сигурно е лесно да живееш в собствен сапунен мехур, дето ти си го оцветил с каквито цветове ти е кеф, без въобще да виждаш, ама наистина, какво става около теб.
Но това е норамлно, ти си го знаеш и вече си свикнал, предполагам. Предпочиташ да не ги и слушаш, нали? Защото знаеш какво точно представляват и тези "силни" хора. Само трябва да ги "докоснеш" по правилната струнка и веднага започват и те "да хленчат". И тази силна маска която са си сложили и така уверено проповядват, се пропуква в миг. И ти става жалко. Но най вече - досадно.
Понякога на човек му се иска да каже просто една простичка думичка на някой, нищо повече.
Не търси смисъл. Особено тук.
|
...
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 6408f1e3ea |
|
40. Хубава история.
Харесвам мъжките сълзи защото са искрени и красиви.
Много жалко за момчето но и него ще го огрее с по красива и позитивна любов.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
