Една голяма любов или поредният тъпанар- Част 1
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 16059 пъти
Здравейте оставям ви сами да прецените що за човек съм и това, което ми се случило :)...

Част 1

Момче на 19 години съм. Завърших математическа гимназия и обичам компютрите... Не знам откъде да започна историята си, но искам да ви споделя за една голяма любов, която отдавна отиде от мен.

До читателите. Стига сте се оплаквали от неграмотно писане. Ако съдаржанието е боклук, колкото и грамотно да е писано не струва. Както Холивудски филм за 200 милиона долара, ако няма замисъл, то парите с нищо не го оправдават. Не се правете на интересни. Много добре ме разбирате какво искам да кажа, надявам се...

До редакторите. Не искам да звуча като лъжец, но всичко написано тук е 100% истинта и съм го преживял. Пиша го по спомени. Някои по-бледи, други помня доста ясно. Знам, че на моменти ще звуча, като режисьор на някоя колумбийска съпунка, но не искам за доказателство да давам реални имена и дати.
Голяма част от нещата си стоят запечатъни в мен. И може би няма и да излязат. На някой места ще се впускам в подробности, на други ще бъда повърхностен. Съжалявам за което...


Не знам защо пиша това. Не я обичам вече. Не изпитвам нищо към нея от одавна. Но ще споделя с вас.

Бях малък може би на 13, 14, когато се засичахме с нея из училище. Из махалата сред общи приятели се виждахме...

Въобще не ми харесваше нито като външност, нито като човек, нито като нищо. И все пак тя се влюби в мен. Не само, че го надуших, но и с времето оттук и там започнаха да ни свързват общи приятели. Имам предвид сещате се идват до нас викат ме да излизаме и тя е с тях. Отиваме някъде... решават те да отидат до магазина, да се разкарат някъде, да "имат работа". Предполагам са ви ясни подобни ситуации. Е тези ситуации бяха с цел да ни оставят насаме.

Е... не ми беше приятно. Не исках да оставам с нея. Дразнеше ме. Беше ми досадна. Опитвах се да я разкарам и все в такива случай си я изпращах до тях. Под претекст, че имам работа. А на нея и малкото време с мен и беше приятно и и личеше доста. Закачаше ме. Гушкаше се в мене и тн.

Та мина време... дойде да учи в училището, което и аз. Закачаше се в коридорите с мене. Когато се разминавахме се галеше в мен и се буташе, но по-закачливко... и с усмивка. Знаете ги понякога какви лигли са... Пак не се радвах и не ми беше приятно.

Мина известно време и ме намери в скайп. Тогава социалните мрежи не бяха интересни. Чатехме си доста пъти и тя все за чао ми пишеше целувки. Аз отвръщах. Един път ми каза да и ги дам на живо... съгласих се

И не след дълго...

Мина пак известно време и си спомням първият път, когато се целувах с нея... беше зимата на 9 клас. Една нейна приятелка ми каза да изпратя момичето до тях. Изпратих я и пред вратата и на етажа се целувахме. И аз не знаех защо го правя. Може би за кеф... ей така... знаете ги сега какви са младежите. Правят нещата на момента. Импулсивно. Прещраква им на акъла и вършат неща, за който съжаляват. Та исках да кажа, че и тогава си бяхме такива.

В последствие и в коридорите в училище се целувахме няколко пъти, но по воденето на чуждия акъл: "айде де целунете се", "какво ще ви стане".. ала бала... и аз пак нищо не предприех, а момичето ме харесваше. Аз нея не.. ако можех да я из*укам... с удоволствие, но да ходя с нея, НЕ. Не ми харесваше грозна беше, а и сега като се замисля и затова бяха тези целувки. Само и само да я заблудя и да ми пусне. Но това не се случи.

Та всичко утихна. Спрях да се занимавам с нея... а и тя видя, че няма смисъл да се занимава с мен, и тя спря.

Както сега, така и тогава компютрите ме влечеха доста и не излизах от вкъщи. Нямах приятели. Или по - скоро имах, но бях посветил цялото си време в изучаване на разни неща из интернет.

Дойде време, в което исках да се спре с това. Човек колкото и да му е страст дадено нещо не може само с него да се занимава. Трябва си разнообразие. Имах нужда да излизам. На тази възраст хормоните не те тресат, а направо те рушат отвътре. И исках да излизам с приятели. Да излизам с момичета. Да се закачам. Да бъда с момиче. И нямам предвид за пръв път. Бях забравил какво е да си с момиче. Макар, че за пръв път правих секс в 8 клас.. но това е друга тема. Уточнявам, за да не ме мислите за супер задрастеняк :D.

И по едно време към края на 10 клас близък приятел започна доста често да ми звъни. Беше се сближил с това момиче, но не я харесваше. Той обичаше една нейна приятелка от класа и :). Излизаха тримата и бяха неразделни приятели. И искаше, когато са били излизали момичето (момичето, за което пиша) да не била сама. Защото те двамата (приятелката на момичето и той) са с били заедно. Пък и още била имала чувства към мен. И така излизахме известно време...
Пак се целувахме. И то доста. Пак не знам защо го правех. Правех го може би защото имах нужда от женска плът. Имах и то доста, а момичето ме харесваше страшно много, и си личеше. А аз искам само интимни отношения. А добре знаете, че едно момиче, когато харесва дадено момче в повечето случай е готова дори и само за секса пак да бъде с него. Или дори да му бъде секс - играчка.

Не след дълго тя ми направи и орална любов. Хареса ми. По думите и на нея също и харесваше, а дори ми се обаждаше да ходя у тях. И така. И там правехме подобни неща.

Мина много малко време и бяхме веднъж на едно усамотено място иии... сещате се...

Опитахме се, но не стана както трябваше. Беше доста на плитко. Изпитваше голяма болка. И решихме да го оставим за друг път.

Следващите пъти обаче беше много хубаво. Всичко беше нормално и доста приятно, а тя също се отпускаше, а така ставаше по-лесно и за двамата.

Аз си казах. Щом ме харесва и ми пуска ей така... ОКЕЙ. Защо да не си я използвам само за секс.

Цялото лято на 2010-та правехме много секс. Разбирайте по минимум 4 пъти в седмицата. Излизахме почти всеки ден. Общо взето това беше промяната на компютърджииският ми забутан живот. Защото от период 2009-та 2010 около 1 година въобще не излизах. Само на училище и на компютъра. Само това! Е имаше и случай, когато излизах с пряители. Не искам да си ме представяте като някои пич от холивудски филм с очила, гноясал, пъпчасал с лоши зъби. НЕ!! . Бях сравнително висок, здрав. Хубаво телосложение. Никаква подкожна мазнина. Често, когато се събирахме компания играехме футбол се събличах и събирах погледи. Отделно през вечер след като ставах от компютъра излизах навън да тренирам по около 1 час. Или на лостове или да тичам на стадиона. И имах вид. Училище.. вкъщи в продължение на цяла година си беше доста гадничко.

С нея започнахме да се виждаме всеки божи ден. Тя ми беше нещо, като няй-добър приятел и гадже. Не знам дали така да го нарека.

И това момиче фактически. От гнусна се превърна в моята секс играчка. А тя ме обичаше. Плачеше за мен, когато се карахме. А ние се карахме доста често, защото тя беше доста особена. Винаги, когато поздравявах мой познати момичета тя се караше с мен. Когато и споделях как съм гледал например в интернет някоя смешна мадама как прави идиотщити тя ми се сърдеше. Съвсем сериозно ви говоря! И това ме дразнеше и не можех да седя и да си мълча така, че яхвах вълната на скандала и ставаха големи караници. Но винаги се оправяхме. Все пак тя ми беше на мен за секс, а аз за нея бях нещо като гадже. То така и предопределено може би от съдбата (ако има такава), че постепенно с времето свикнах с нея.

Цялото лято на 2010-та се държахме за ръце, гушкахме се... Макар, че едно ходене с даденият човек не се определя от това "айде заедно сме вече" или "айде да ходим". Та се приемаше и от мен и от всички като, че сме заедно с това момиче. И постепенно си станахме заедно. От на шега. До една сериозна връзка.

С времето нещата се изгладиха и си бяхме двойка. От моя страна обаче с голямо нежелание. Не я харесвах. Просто така спах с нея, но бяхме по цял ден заедно. Тъй както казах нямах си никого. Само тя ми беше човекът, с който да излизам, да правя секс и всичко останало.

Отиде тя в друго училище да учи :).

Все пак и вярвах. Наистина ме обичаше. В това се убедих, когато веднъж си беше забравила включен акаунта вкъщи на моят компютър. Пък и да не го беше забравяла аз щях да разбера паролата, защото знам някой методи, чрез които всичко, което пишеш на клавиатурата се запаметява в текстов документ и се изнася в определена директория на компютъра. И аз тайничко го разгледах. Реално си беше писала с доста момчета, но съвсем нормални неща. И то не тя на тях, ами те на нея. Повечето бяха от нейното училище. Нови хора. Логично. Все пак нормално да се е запознала с нови хора в новото училище. А на въпросите дали си има приятел тя отговаряше.. хм.. доста го подчертаваше със снимки. И отговаряше ДА. Имам си сериозен пряител. А някой дори доста грубо ги режеше. То понякога по начина на писане си личи използвача и боклука. Та тя ги усещаше кой какъв е и ги режеше. С надписите по сниките колко много ме обича и тн. го подчертаваше. Е верно, че си беше давала и скайпа на разни хора, но те бяха от класа и :). Така, че нямах повод за съмнение.


Зимата на 2010-та станаха големи проблеми с тези 2-ма приятели момче и момиче и те се отделиха от нас. Донякъде и по мое желание се случи това.

Общо взето само с нея си излизахме и на мен ми беше много хубаво. Имаше дни, в които след училище ходех у тях. Правехме секс. Беше страхотно. И да ви кажа от личен опит. Сексът с човек, който обичаш е нещо повече от секс. Изпитах го. И вярвам в това. И осъзнах, че я обичам, но по-нататк ще кажа за това.

Та имаше дни, в които на голямото междучасие ходех и тях. Пак правехме секс. Абе като цяло много хубаво беше.

На Нова Година пак бяхме заедно. И тогава даже се скарахме, защото тя искаше едно, а аз друго. Не мога да ви обеснявам сега. Та стана на моето и тя се разсърди и разплака. В крайна сметка се оправихме за стотен път.

Време мина...

Стана януари, февруари на 2011-та излизахме си само двамата. Беше много добре. И веднъж в една караница аз я одарих, но шамарче. Това ми беше грешката. Тя плака много. Съжалявах...

Мина още известно време...

Правех се на луд, не ми пукаше за нея, когато се карахме винаги бягах от нея. И буквално се е случвало. И от Скайп съм излизал, и телефона съм си изключвал. Цирк голям. Веднъж дори дойде с тяхните до вкъщи и плачеше. Говорех за раздяла, докато тяхните казаха да си дадем няколко дни. С голямо нежелание се съгласих да се оправим. Оправихме се.

И така всичко по старо му...

Горе-доло през април, когато направихме една година

Скъсахме... да скъсахме... И то пак защото се правя на луд, на боклук, на интересен.

Минаха няколко дни, и понеше бях свикнал да си я правя каквото си искам и да я разигравам... тя не дойде.

Бях съкрушен. Бях смазан. И това само за 2 дни след раздялата. Болеше ме душата. Плачех тези две вечери, а ми се сториха като.. вечност.. ей хора вярвайте ми. А вечерта, в която се скарахме за някаква дреболия момичето плакало до 3, 4 сутрента. Това го разбрах след няколко дни. Споделиха ми, че на даскало отишла в ужасно състояние. Не била на себе си и това само, защото се държах като идиот.

Хванахме се с един приятел и му казах айде да отидем, че не мога без нея. Това случи на третият ден. Отидохме и след като я видях все едно нещо огромно ми падна от сърцето. Веднага я придърпах. Пролича си и, че тя се зарадва. След това ми каза, че съм я бил изумил. Казах и, че я обичам и искам да сме заедно. Лошото беше, че като скъсахме тя се събра с едно момиче... лошо момиче...

Събрахме се...

И така времето пак си течеше нормално за нас НО... След като тя се събра с един грешен човек. Едно не толкова добро момиче, което я тласка към разни не-хубави неща и не исках тя да дружи с нея. В крайна сметка след училище ходеха двете във въпросното момиче и пиеха биричка. Така ми казваше тя де. Често се застояваха с часове. И дори ми закъсняваше за срещите. Дори и няколко пъти не дойде. Карахме се доста, но като се видя, че аз съм човека, който ще търпи се започна всичко обратно да се случва. Аз да бъда "потърпевшия" то донякъде и си го заслужавах.

Всичко това продължи около месец. Но все пак си имахме силните чувства и сексът си беше пак доста добър.

Е да, но не издържах и се скарахме заради тези закъснения. Такива скандали и вдигнах за тези закъснявания и по-точно за едно, заради което щях да полудея. Защото тя ме правеше луд само защото закъснявам с около 5, 10 мин. А тя веднъж закъсня с цели 6 часа и нещо даже.

Ако има заинтересовани и се публикува ще напиша още.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 1a917bc608

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Какво стана после?

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 87c6363a34

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не виждам смисъл в тази тема! Това тука да не ти е дневник за споделяне? Тук пишат хора с проблеми, с истински проблеми! Ти такива нямаш, просто си играете на котка и мишка с това момиче и това е! Не знам колко пъти си написал, че ти всъщност не я харесваш, а тя теб те обича... много внимавай защото това обикновено накрая става много лоша игра. Сега тя гони теб, но ще дойде време в което ти ще гониш нея. Тогава ти ще си платиш за всичките пъти в който си си играл с нея и си я баламосвал. Всичко се връща, това да го знаеш! :)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: d3211f39cd

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Да!!! Искаме да публикуваш още.

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: e758ea5d0c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Автора Номер2. Наистина си платих със страшно много сълзи за деянията ми :). И аз бях наранения. И вече си знам, че от такива неща много боли. Че не е дневник не е. Много хора си публикуват стари записи и преживявания... не знам и аз защо го направих. Все едно... Ако има заинтересовани ще публикувам и останалото.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 2c747d5575

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Публикувай продължението, моля :)

 

...